Определение № 205 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900674 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“П. Р.“№*, вх.“*“, ет.*, ап.№**, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ул.“Христо Караминков“№6, ет.2, действащ чрез адв.И. М.-Г. против “ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 връзка чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, резултат на смъртта на брат му И. С. Д., с EГН **********, починал в пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, причинено от водача на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№*******, който към датата на пътното произшествие е бил застрахован по при ответника с валидна застраховка “Гражданска отговорност“, както и сумата от 1050лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение, консумативи и погребение на починалия родственик, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-20.01.2025г., до окончателно изплащане на обезщетението.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение, а именно сметка с IBAN:*********************.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на искова молба, с който се поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и в евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.

Наред с това на основание чл.232, изр.1 от ГПК ищецът е оттеглил иска си в частта за претендираните имуществените вреди в размер от 1050лв.

Въпросното процесуалното действие е надлежно извършено, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт за разпореждане с предмета на делото.

Същевременно частичното оттегляне е извършено преди първото по делото съдебно 1 заседание, поради което съгласие на ответника, за прекратяване на производството не се изисква.

С оглед на изложеното и на основание чл.232 от ГПК съдът намира, че производството по делото следва да бъде частично прекратено, в съответствие с направеното оттегляне на иска.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Сезираният съд, който е компетентен по силата на чл.115, ал.2 от ГПК, тъй като е с район на действие, съвпадащ с постоянния адрес на ищеца. Съобразно размерът и вида на претенцията, същата е родово подсъдна на Окръжен съд на основание чл.104, т.4 от ГПК.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК, съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство по търговски спорове“. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Съдът намира, че проведената преди сезирането на съда, извънсъдебна процедура по чл.380 от КЗ, обезсмисля насочването на страните към информационна среща за процедура по медиация, поради което страните не следва да се задължават за провеждане на такава среща-чл.140а, ал.3, т.7 от ГПК.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищеца по делото писмени доказателства, се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се уважи като относимо и искането на ответника за изискване за послужване на НОХД №2534/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Искането на ищеца да бъдат допуснати двама свидетели, при условията на довеждане, с които да се установят понесените неимуществени вреди от смъртта на брат му И. Д., както и силата на емоционалната им връзка, следва да бъде уважено като допустимо и относимо.

Следва да бъде уважено и доказателственото искане за назначаване на съдебно психологична експертиза за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Последното необходимо за установяване на твърдените обстоятелства в исковата молба, като в тази връзка следва да се посочи, че възражението на ответника е неоснователно.

Свидетелските показания и експертизата са различни по вид доказателствени средства, чиято необходимост и смисъл се различават съществено, поради което допускането на едното от тях, не може да обоснове отказът на другото.

Следва да бъдат дадени указания на ищеца да уточни доказателственото си искане по чл.186 от ГПК за събиране на информация относно предписани и отпуснати лекарствени средства, хоспитализации и медицински прегледи за периода от 01.01.2023г. до настоящия момент. От една страна се касае за документи, които касаят лично Р. Д., поради което последният не се нуждае съдебно съдействие за снабдяване с тях. От друга страна лицето не сочи относимостта на книжата към предмета на делото по смисъла на разпоредбата на 2 чл.156, ал.1 от ГПК.

Искането на ответника за снабдяване по реда на чл.186 от ГПК с информация от Национална база данни “Население“ за регистрираните постоянен/настоящ адрес от ищеца и брат му през периода 31.03.2014г.-31.03.2024г., следва да бъде уважено, като относимо с оглед отправените възражения в отговора на исковата молба.

Съдът намира, че следва да бъде уважено доказателствено искане за изготвяне на САТЕ, доколкото формулираните въпроси са предназначени за установяване единствено на обстоятелства по твърдението за съпричиняване от пострадалия И. Д. на процесния пътен инцидент. Искането е допустимо и поради това, че наведените от ответника оспорвания не са обхванати от установителното действие на присъда по НОХД№2534/2024г. на ОС Пловдив, тъй като съпричиняването, не е предмет от състава на престъплението.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№674/2025г. по описа на Окръжен съд-Варна, по отношение на предявения иск от Р. С. Д., с ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 връзка чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗд, за осъждане “ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, да заплати сумата от 1050лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, консумативи и погребение, които вреди са претърпени в следствие от смъртта на брат му И. С. Д., с EГН **********, починал в резултат от ПТП, настъпило на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, причинено от водача на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№*******, който към датата на пътното произшествие е бил застрахован по при ответника с валидна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-20.01.2025г., до окончателно изплащане на обезщетението.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд Варна.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следния проект за доклад по делото на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Делото има за предмет искова молба на Р. С. Д., с ЕГН **********, против “ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 връзка чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от ищеца болки и страдания, в следствие от смъртта на брат му И. С. Д., с EГН **********, починал в резултат от травми получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, по вина на водача на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№******, който към датата на пътното произшествие е бил застрахован по при ответника с валидна застраховка “Гражданска 3 отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025г.-датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението.

С исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №2534/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е установено, че на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, при управление на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№******, на кръстовището между ул.“Симеон Велики“ и ул.“Княз Б. I“ при наличие на пътен знак “Б2“ от ППЗДвП, водача на автомобила е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, с което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Д., с EГН **********, починал на 31.03.2024г. Излага се, че ищецът попада в кръга на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък, съобразно нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ, както и задължителната тълкувателна практика на ОСНГТК на ВКС. Поддържа се, че между ищеца и починалият му брат, е имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което първия търпи продължителни болки и страдания от смъртта на втория.

Сочи се, че починалият е имал двама братя и две сестри /общо 5 деца/, като с оглед прехождащата смърт на сестрите му, негови наследници са двамата му братя-ищецът и Звезделин Д., както и дъщерите на една от починалите сестри. Сочи се още, че тримата братя не са имали семейства и деца, поради което същите са били много сплотени и задружни. Живели са в едно домакинство и са се подпомагали взаимно, което довело до изграждане на отношения на взаимна грижа, помощ и доверие. В исковата молба се акцентира, че привързаността между братята е била толкова силна, че по същността си е надхвърляла класическото разбиране за взаимоотношения между братя. Твърди се, че почналият и ищеца, са живели съвместно и са поддържали общо домакинство, което обстоятелство подсилва ефекта от травмата свързана с кончината на родственика. Сочи се, че прибирайки се у дома, ищеца усеща осезаемо липсата на брат си, като тъгата от загубата му не може да бъде разсеяна с ангажимент към лично семейство. Поддържа се, че именно поради това в настоящия случай, моралните болки и страдания търпени от ищеца, надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В допълнение се излага, че по време на целия престой в болница на И. Д., с тежка черепно-мозъчна травма, интубиран на механична вентилация, ищецът полагал грижи за него, купувал е нужните лекарства, подписвал е документи свързани с лечението, съответно е получил и неговата лична карта след смъртта му. Сочи се, че при всяка възможност ищеца е посещавал болницата и е изчаквал, съобразно вътрешните правила на болничното заведение, за да получи актуална информация за състоянието на пострадалия. Твърди се, че именно с оглед силната семейна привързаност и почит, ищецът е покрил разходите по кремацията на И. Д. и е погасил банковия му кредит /в размер на 1933лв./, което е сторено въпреки личното му затруднено материално положение, доколкото месечни му доходи възлизали на 1305лв. В исковата молба се излага, че след среща-преглед с психолог и психотерапевт се установило, че ищецът се намира в състояние на повишена тревожност, изразено психомоторно безпокойство и емоционална лабилност. Установена е още протрахирана афективна реакция към загубата, проявяваща се с периодични емоционални разстройства, тремор, затруднения при вербализация на травматичните преживявания и соматични прояви, включително обостряне на съществуващи хронични заболявания (захарен диабет и артериална хипертония). Твърди се, че като последица от медицинското му състояние, качеството му на живот и социалната му адаптация са се влошили и ограничили.