Решение № 150 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 7/2023
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Търговско дело № 20235300900007 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба П. Г. Р., с ЕГН: ********** от гр. *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул./ул.
Г.М.Д. № 1 твърди, че на ***г., около 21,15 часа ищцата е претърпяла пътен инцидент, като е била блъсната от МПС, управлявано от Й. Н. Й.. При завой на ляво, посоченото лице управляващо лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, peг. № ***, собственост на Д. Й. Й., блъснал ищцата, която в този момент пресичала кръстовището. Причината за настъпването на пътнотранспортното произшествие била ,че водачът на лекия автомобил се движел със скорост, която не е била съобразена с пътните условия, преди да предприеме маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и не е проявил нужното внимание към пешеходеца, не е възприел своевременно възникналата опасност и не е предприел своевременни мерки да намали скоростта и да спре на безопасно разстояние от ищцата. От удара ищцата е получила следните увреждания: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито/фрактура кондили латералис тижиа синистра. Фрактура хумери ин п. проксималис синистра и счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. Ищцата посочва, че 30.11.2021г. й е извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и открито наместване на фрактура вътрешна фиксация, хумерус, при пълна упойка и е продължила повече от нормалното време. При операцията са поставени медицински изделия заключваща плака за проксимален хумерус / пълен контакт/ и проксимална тибиална плака / 1 ограничен контакт. Използван бил специален гел за допълнително фиксиране на коляната става, което пък от своя страна е довело до значително по-дълъг период на обездвижване на крайника — не по малко от 4-5 месеца. Ищцата посочва, че болничното лечение е продължило от 28.11.2021г. до 04.12.2021г. Твърди, че в продължение на четири месеца е била напълно обездвижена, без възможност да се обслужва сама. На 15.04.2021г. след преглед и рентгенографско изследване е установено, че ищцата може да ходи сама с помощни средства, куцаща походка с левия крак и ограничени движения в раменната става.
Предписана й е рехабилитация, проведена от 01.07.2022г. до 08.07.2022г. в ВМА - БПЛР, гр.
***. Твърди,че процедурите били болезнени и през целия си престой в лечебното заведение се е нуждаела от придружител. Ищцата твърди, че въпреки спазването на всички препоръки и проведената рехабилитация не се е възстановила напълно и все още изпитвала болки в местата на счупванията и имала затруднения в движенията. Първоначално, за период от около шест месеца, болките били силни и остри, впоследствие са намалели, но не са отминали напълно. Към момента на катастрофата е изпитвала страх от трайно увреждане на здравето,страх от настъпване на рискове, присъщи за всяка операция, притеснения от обстоятелствата, че не може да обслужва сама. Наред с емоционалните травми, притеснения от изхода на лечението, ищцата е претърпяла и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение ,както следва : заключваща плака за проксимален хумерус / пълен контакт/ - брой 1 с цена 1 400 лева и проксимална тибиална плака / ограничен контакт / брой 1 с цена 1 350 лева; за лечение - потребителски такси в размер на 34,80 лева платени при болничното лечение и при рехабилитацията в размер на 40.60 лева; за медикаменти и консумативи: „Клексан“ инж.разтвор - 2 опаковки на обща стойност 78,48 лева, консумативи и лекарства купени на 05.12.2021г. на обща стойност 11,47 лева „Клексан“ -1 опаковка на стойност 43,60лева и консуматив на стойност 4,60 лева закупени но 08.12.2021г., „Клексан“ - 1 опаковка на стойност 39 ,24 лв. закупена на 09.12.2021г., или на обща стойност 3002,75 лева. Ищцата посочва, че с влязло в сила решение от 24.11.2022г. по НАХД № 6020/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, III н.с. Й. Н. Й. е признат за виновен за това,че виновно и противоправно й е причинил средни телесни повреди изразяващи се в: счупване на странични кондил на голям пищял на лявата подбедреница, наложило оперативно заместване и фиксация с последваща имобилизация и счупване на лява раменна кост в горния й крайник /хирургична шийка/, наложил оперативно наместване и фиксация с последваща имобилизация . Твърди на следващо място, че между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество с полица серия *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на покритие от 23.11.2021г. до 23.11.2022г. без данни за прекратяване към настъпване на ПТП. На 17.12.2021г. била отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение, във връзка с което било платено обезщетение в размер на 15 000,00 лева на 17.11.2022г.
Ищцата твърди, че с оглед интензитета на причинените й неимуществени вреди претърпените от нея болки, страдания и стрес, вследствие на пътнотранспортното произшествие, същите се съизмерват със сумата в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество – 17.12.2021г., до 2 окончателното й изплащане. Извън това се сочи, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 3 002,75 лева, които също й се дължат ведно със законната лихва от 17.12.2021г.
Иска се осъждане на ответника да плати на ищцата сумата в размер на 35 000,00 леваобезщетение за неимуществени вреди ,ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021г., сумата в размер на 1 400,00 лева - представляваща законна лихва върху сумата от 15 000,00 лева считано от 17.12.2021г. до 17.11.2022г., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3002,75 лева.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на инцидента. Твърди,че на 17.11.2022г. на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 000,00 лева , с което са репарирани всички претърпени от нея вреди. Оспорва твърдението, че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият за водач на лекия автомобил. Твърди, че за настъпване на ПТП е допринесло поведението на пострадалата,която е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с приближаващите се пътно-транспортни средства.
Оспорва причинно-следствена връзка с настъпилото събитие и получените травматични увреждания в тяхната съвкупност. Формулира искане съдът да приеме със съдебния си акт, че пътно - транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на ищцата, евентуално е причинено при висока степен на съпричиняване на настъпилия резултат.
Оспорва претендираните вреди. Излага съображения,че същите не са доказани с приложените към исковата молба документи. Формулира искане претенциите за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени като неоснователни,евентуално ако съдът приеме,че са доказани по основание ,да установи наличие на съпричиняване от страна на ищцата и размера на обезщетението да бъде съобразено с поведението на пострадалата и степента на приноса й за настъпване на вредоносния резултат.Искането е претенцията за лихва да бъде уважена,но считано от 17.11.2022г. и то само върху сумата, която евентуално би присъдил съда.
От фактическа страна в процеса се установи следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, peг. № *** и ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“АД със застрахователна полица *** на 17.11.2022г. на основание застрахователна полица *** и че ответникът е изплатил на ищцата сумата в размер на 15 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди от деликт настъпил на ***г.
По делото е приложено АНД № 20 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020г., по което е постановено Решение № 2202/24.11.2022г., с което Й. Н. Й. е признат за виновен за това, че при управление на МПС – автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което е причинил на П. Г. Р. средни телесни 3 повреди, за което е освободен от наказателна отговорност.
Представени са медицински документи - рецепти, медицински протокол на ЛКК, епикризи, амбулаторни листове, от които се установява, че ищцата е претърпяла увреждания, наложили пролежаването в лечебно заведение и извършването на медицински изследвания и манипулации, както и заповеди във връзка с епидемиологична обстановка от 17.03.2022г. и 29.03.2022г.
Приложени са фактура и касов бон от 29.11.2021г. за сумата от 2750 лв. за заключваща плака за проксимален хумерус (пълен контакт) и проксиална тибиална плака (ограничен контакт), от 04.12.2021г. за сумата от 34,80 лв. – за потребителска такса; касов бон от 04.12.2021г. за 78,48 лв. – клексан инж. р-р пре; със същото основание от 09.12.2021г. за сумата от 39,24 лв.; от 08.12.2021г. за сумата от 48,20 лв. и от 05.12.2021г. за сумата от 11,47 лв.; фактура и касов бон от 01.07.2022г. за сумата от 40,60 лв. – потребителска такса, от които се установява извършване на разходи.
По делото е разпитана св. В. Н. С., която заявява, че познава ищцата от около 6-7 години. Знае, че през м. ноември ищцата била блъсната от автомобил в ж.к. ***, вследствие на което се наложило да претърпи оперативна интервенция и да остане на болнично лечение. След като била дехоспитализирана, ищцата се преместила в нает от *** й апартамент в гр. ***, който бил в съседство с апартамента на *** й. Това било необходимо, тъй като ищцата не можела да се обслужва сама, било й забранено на стъпва на крака си.
Свидетелката поддържала ежедневна връзка с ищцата по телефона, двете си говорили, тъй като ищцата била самотна и имала нужда от подкрепа, споделяла, че я боли. След инцидента, ищцата не била същия човек, трудно ходила, избягвала да посещава събития в *** (където преди чести ходили със свидетелката), тъй като й било трудно заради терена и стълбите. Впоследствие лека полека започнали отново да ходят на събития, ищцата посещавала и гимнастика. Ищцата изразявала притеснения дали ще може да се възстанови, чувствала се в тежест на близките си. По време на престоя си в гр. ***, имала възможност да се храни самостоятелно, но не можела да извършва други дейности, като къпане – това се случвало с помощта на *** й и инвалидния стол. След инцидента, ищцата вече не можела да плува, а преди обичала да го прави. Имала промяна и ментално, налагало се да й се обяснява повече.
Разпитан е и М. П. Р. – *** на ищцата. В показанията си свидетелят заявява, че положението на неговата *** било доста тежко и объркано. Инцидентът се случил около 22 часа на 29 ноември, след което ищцата била транспортирана до УМБАЛ „Св. Георги“.
Когато свидетелят отишъл, *** му била в състояние на паника и страх, не я бил виждал толкова уплашена преди, била объркана, казвала „***, моля те помогни ми“. Страхувала се, защото дежурният лекар казал, че трябва да бъде веднага оперирана и била в много тежко състояние. Същевременно, ищцата била на 82 години по време на инцидента, а манипулациите трябвало да се извършат под пълна анестезия, която сама по себе си била опасна в тази възраст. Притеснявала се дали въобще ще оцелее, изпитвала много силни болки. Операцията се състояла на другия ден и продължила от 8:45 до 13:30 часа. След 4 операцията, ищцата била закарана в гр. *** при *** й, тъй като се налагало да й се оказват постоянни грижи и помощ. Раните й били огромни, ищцата си мислила, че въобще няма да се оправят. От обездвижването, кракът й отслабнал. Обездвижена била, тъй като била напълнена с гел, който можел да пропадне, ако се движи. Ето защо, ищцата била на легло.