Решение № 385 от 20.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Велико Търново, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110104201 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 13.11.2022г., около 00:10 ч на път II-55, в посока на движение от гр.Гурково към гр.В.Търново, водачът ***, при управление на товарен автомобил марка „***, с прикачено полуремарке, нарушил правилата за безопасно движение и при превишена скорост допуснал навлизане на полуремаркето в насрещното пътно платно и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „***, управляван от ***, при което ПТП пострадал ищеца, който бил пътник в лекия автомобил „***“. Ищецът получил травма на главата, повърхността рана и мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Същият бил настанен за лечение в „Неврохирургия“ на МОБАЛ гр.В.Търново. Наред с физическите увреждания ищецът претърпял и психически травми.

Често сънувал кошмари, не можел да спи, страхувал се да пътува в автомобил. В продължение на пет месеца не можел да тренира, а е активен състезател. Излагат се твърдения, че за управлявания от *** товарен автомобил имало сключена международна застраховка в Република Турция. Сочи се ,че за процесното ПТП е съставен протокол за ПТП и е образувано ДП, по което е постановена присъда, влязла в сила на 12.07.2023г. Ищецът заявява, че отправил извънсъдебна претенция за обезщетение за вреди, като от страна на ответното дружество била изплатена сумата 1500лв., които според ищеца не репарират изцяло претърпените от него вреди, които ищецът определя на 15000лв. Ищецът отправя искане за постановяване на решение, с което съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 13 500лв., за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 13.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 1

18.10.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не оспорва застрахователното правоотношение по застраховка гражданска отговорност.

Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди по размер, по съображения изложени в отговора. Твърди съпричиняване от страна на ищеца ,като заявява, че същият е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.Оспорва и претенцията за лихва за забава.

Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.2022г., около 00.10ч. на път II-55в , в посока на движение от гр.Гурково към гр.В.Търново, водачът ***, при управление на товарен автомобил марка „***, с прикачено полуремарке, нарушил правилата за безопасно движение и при превишена скорост допуснал навлизане на полуремаркето в насрещното пътно платно и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „***, управляван от ***. При удара ищецът, който бил пътник в лек автомобил „***, пострадал като получил травма на главата, повърхностна рана и мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

По делото е представен като доказателство заверен препис от КП за ПТП от 13.11.2022г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП, пострадалите лица.

Образувано е било ДП №ЗМ ***г. по описа на РУ В.Търново, като с присъда №8 от ***. по НОХД ***г. на ВТОС водачът на товарен автомобил марка „*** *** е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.4 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението му за срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2023г.

От представената по делото епикриза от МОБАЛ В.Търново се установява, че ищецът, който към посочения момент е бил на 15 години, е постъпил на лечение на 13.11.2022г и е изписан на 15.11.2022г. с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“.

Не е спорно, че за товарен автомобил марка „*** ведно с прикачено към него полуремарке Шмиц има застрахователен договор „Зелена карта“, сключен с турска застрахователна компания, валиден към датата на ПТП.

По делото е представен заверен препис от претенция от ищеца до застрахователя, отправена на 18.10.2023г. Ответното дружество е отговорило, като е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв., която сума е изплатена на ищеца преди завеждане на делото.

От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 13.11.2022, ищецът, като пътник в лек автомобил е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; разкъсно-контузни рани в дясната половина на главата и в областта на 2 лицето; контузия на дясната китка. Вещото лице е посочило, че на пострадалия са причинени болки и страдания, като първоначално са били в висок интензитет, от първия до осмия ден от травмата, а в последствие са налице периодично повтарящи се болки в главата, особено при физическо натоварване и психическа преумора, които са продължили до 6-8 месеца след претърпяното ПТП. Вещото лице е посочил, че възстановителния оздравителен процес е в рамките между 4-6 месеца при нормален възстановителен период.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. П. Т. и ***.

Свидетелката Т., майка на ищеца, разпитана каза, че на връщане от европейското първенство по карате през месец ноември 2022г., на което синът й Т. станал европейски шампион, по време, докато пътували през Хаинбоаз, видяла ТИР, който се движел с бърза скорост, ремаркето му се извило и ги помел. Свидетелката заяви, че синът й Т. бил седнал зад нея, с поставен обезопасителен колан. ПТП-то се случило през нощта. От страната на шофьора всичко било смазано, а той починал в болницата след това. Свидетелката каза, че синът й Т. бил с пукната глава, цялото му лице в кръв и имал тежко комоцио. Закарали ги в болницата в гр.В.Търново и ги приели в Спешно отделение. Изписали го на третия ден, но дълго време имал световъртежи, не можел да тренира. Имал главоболие. Впоследствие се установило, че на ръката имал счупени кости и се наложила рехабилитация, за да се възстанови костта. Психически се чувствал зле дълго време. Свидетелката ***, разпитана каза,че ищецът тренирал дълго време при баща й, който починал при катастрофата от ноември 2022г. Свидетелката заяви, че Т. бил физически и психически зле след ПТП-то, при което получил черепно-мозъчна травма, охлузвания, пръстът му бил с микро счупвания, затруднено движение на главата. Дълго време си стоял в къщи, не можел да тренира, ходел на психолози. Пропуснал много състезания, докато се възстановявал.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на МПС, за което има сключена застраховка в Република Турция и което ПТП е възникнало на територията на Република България.

Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е 3 отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 13.11.2022г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът, който към посочения момент е бил на 15 години, получил увреждания- мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; разкъсно-контузни рани в дясната половина на главата и в областта на лицето; контузия на дясната китка.

Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента ***, а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за настъпването им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или техния размер няма да е в този обем.

Приносът за съпричиняване следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера на вредите. От показанията на свидетелката Т., която е била в автомобила заедно с ищеца, се установява ,че той е пътувал с поставен обезопасителен колан. Ето защо не може да се приеме, че пострадалият е съпричинил увреждането си.

По делото не е спорно застрахователното правоотношение, валидно към момента на ПТП от 13.11.2022г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица 4 от непозволеното увреждане.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на увреждането. От събраните гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ищецът е претърпял увреждания-- мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; разкъсно-контузни рани в дясната половина на главата и в областта на лицето; контузия на дясната китка, като видно от изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза срокът за пълно възстановяване е между 4-6 месеца. Установи се от събраните гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, че първоначално болките са били с изключително висок интензитет, особено до заздравяване на раните на главата, а впоследствие периодично са се повтаряли болки в главата, особено при физическо натоварване и преумора, които са продължили между 6 и 8 месеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели, като тези на майката на ищеца съобрази по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, защото от една страна отразяват преки нейни впечатления, тъй като тя е била в автомобила, в който се е возил като пътник ищеца при възникналото ПТП, а освен това показанията на свидетелката Т. кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Установи се, че ищецът, който към момента на ПТП е бил непълнолетен, на възраст 15 години е претърпял освен физически травми, и психически такива, които дълго време не са отшумявали. Същият е състезател по карате и се занимава активно и успешно със състезателна дейност по карате, а видно от доказателствата, травмите от ПТП-то са го принудили за продължителен период от време да не се състезава и това несъмнено е дало своето силно негативно отражение върху психиката му.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fc4353a-feb3-4fe4-a615-4be70c122ca3