Решение № 16874 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16874 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110152014 по описа за 2024 година

-

-

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. К.

М., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4292,66 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в **********, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,както и на сумата 53.28 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.08.2023., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 605.60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 18.07.2023г., както и на сумата 11,55 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 18.07.2023г..

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес **********, ап. 7, инсталация 4000411124/аб. № *********, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми. Претендира разноски.

1

Ответникът чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи се в отговора, че между „Т.С.“ ЕАД и ответникът не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като Общите условия, при които ищцовото дружество следва да доставя и продава топлинна енергия, не са породили правно действие – съгласно разпоредбата на чл. 150 ал. 2 от Закона за енергетиката, общите условия трябва да бъдат публикувани в един централен и в един местен всекидневник и обвързват потребителите тридесет дни след публикуването им. Ищецът, обаче, не е установил публикуването на Общите условия и този факт не може да се приеме за установено като общоизвестен.

Особеният представител на ответника оспорва „Т.С.“ ЕАД да е доставяло топлинна енергия и такава да е ползвана от Г. М. в процесния период. С отговора се оспорва ответникът да е собственик на процесния топлоснабден имот. Твърди се, че липсва надлежно сключен договор между етажната собственост и дружеството, предоставящо услугата по дялово разпределение – „Т.С.“ ЕООД, тъй като общото събрание на етажните собственици не е взело решение за избор на „топлинен счетоводител“. Ответникът, чрез особения си представител, навежда доводи, че уредите за отчитане на топлинната енергия (топломери и водомери) не са преминали метрологична проверка, поради което паказанията им не са годни да удостоверят количеството на ползваната топлинна енергия. С отговора се прави и възражения за изтекла погасителна давност.

Особеният представител на Г. М. моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи оригиналите на молба до ДСК, списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, договор между Етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД и списък на етажните собственици, както и доказателства, че топломерите и водомерите са преминали метрологична проверка. Оспорва автентичността на подписите на етажните собственици в списъка на етажните собственици, присъствали на общото събрание, на което е прието решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. Не изразява становище по останалите доказателствени искания на ищеца и не ангажира доказателства.

Конституираното трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото във връзка с изясняване на спора, съдът намери от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 26.09.2002. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „"Т.С." ЕООД. По делото е приложен сключеният в изпълнение на решението договор № 4773/15.10.2002г. между ЕС и „Т.С.“ЕООД. Представен е сключеният между ищеца и „Т.С.“ЕООД договор от 03.06.2020г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение. В случай на конкуренция на права, носител на задължението се явява вещния ползвател – аргумент от чл.56 от Закона за собствеността (ЗС). Разрешението произтича от правилото, че задължен за потребения консуматив е лицето, което ползва имота, което си служи с него съобразно предназначението му. Ето защо и по тълкувателен 2 път бе прието, че задължено лице за потребената топлоенергия се явява и ползващият топлоснабдения имот на договорно основание, ако със съгласието на собственика е била открита партида на негово име – ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

По делото е установено, че с Договор за продажба на недвижим имот от 11.09.1990г. по реда на Наредба за държавните имоти, Г. К. М. е придобил процесния недвижим имот.

Именно в качеството си на собственик на жилището Г. К. М. се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката. В качеството си на потребител същия е бил задължени да заплаща цената за потребената топлоенергия и осъщественото дялово разпределение, По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми.

Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната цена.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „„Т.С.“ ЕООД.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 4292,66 лева – главница за потребена топлоенергия, 4292,66 лева – мораторна лихва върху нея, 53.28 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 11,55 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 02.08.2023г. Вземанията, възникнали до м.05.2020г. се явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Видно от заключението никаква част от вземането за на ищеца не се явява погасена по давност, . Началният период на това задължение е 02.08.2020г. В процесния случай търсената сума е върху фактурирани задължения след м.06.2020г., които стават изискуеми съгласно ОУ на ищеца в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, т.е. стават изискуеми след м.08.2020г. При тези констатации, в процесния случай, търсените суми не са погасени по давност и претенцията на ищеца следва да бъде уважена в цялост.

По разноските

При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 2148.71 лева, от които 99.26 лева по ч.гр.д.№ 43468/2023г.. на СРС, 162 състав, и 2049.46 лева – разноски в настоящото производство:222.45 лева държавна такса, 850 лева депозити за вещи лица, 796.31 лева за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 3

ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се присъжда цялата посочена сума в общ размр на 2148.71 лева Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3468/2023г.. на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 2194,80 евро или 4292,66 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в **********, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,както и на сумата 27,24 евро или 53.28 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.08.2023., до окончателното плащане; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 309,64 евро или 605.60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 18.07.2023г., както и на сумата 5,91 евро или 11,55 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 18.07.2023г..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. К. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1098,62 евро или 2148.71 лева – разноски по делото, от които 50,75 евро или 99.26 лева по ч.гр.д..№ 43468/2023г. на СРС, 162 състав, и 1047,87 евро или 2049.46 лева – в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.