Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266833 от 06.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14969/2017
Вид
Решение № 266833
Подписан
06.12.2021
В сила
15.01.2024
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.16 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.18 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.4, ал.2 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.39, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл. 116, ал. 1 т. 6 и т. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 116, ал. 1 т. 6 и т. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 06.12.2021г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На деветнадесети октомври година

2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева

Секретар:

Йоана П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14969 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на субективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и иск по чл. 45, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба

/депозирана пред РС Варна с вх.№ 16518/23.03.2017г./ и в уточнителна молба депозирана пред СГС с вх.№146546/ 09.11.2018г. обстоятелства ищецът М.Л.Ж. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адв. Д.

Г. –ВАК, назначен по реда на ЗПП е предявил срещу „Н.Б.Г.“ АД ЕИК ********и Д.И.Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 100 000 лева всеки, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на фотографски материали без разрешение и манипулиране на казаното от ищеца в предаването „Ничия земя“ по Нова телевизия, излъчено на 04.02.2017г.

Деликтните искове са предявени първоначално пред РС Варна, като е образувано гр.д.№ 3818 /2017г. по описа на ВРС, което с определение №3237 /27.03.2017г. е прекратено, с оглед цената на исковете, а делото изпратено по родова посъдност на Окръжен съд Варна. Образуваното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС Варна, след направено възражение за местна подсъдност също е прекратено, а делото изпратено на Софийски градски съд, с оглед седалището на ответното дружество и адреса на ответницата Т..

Ищецът

Ж. представляван от назначения му по реда на ЗПП процесален представител адв.Д.

Г. твърди, че на 04.02.2017г. в ефира на Нова телевизия в предаването „Ничия земя“ е излъчено заснетото от Д.Т.-водещ на предаването интервю с ищеца. Ищецът твърди, че предаването е било излъчено по манипулативен начин, представящ го като психопат. Посочва, че целта, поради която се е съгласил да даде исканото интервю е била да разгласи пред обществото своята позиция, а именно че се счита за невинен по обвиненията за убийства и изнасилвания, по които има влязла в сила доживотна присъда, която понастоящем изтърпява в затвора в гр. Варна.

Заявява още, че в интервюто е разказал своята гледна точка и е споделил факти и обстоятелства около разследването и това как според него са преиначени доказателствата и е осъден само и единствено на косвени доказателства, без да е виновен. С изненада при гледане на предаването установил, че голяма част от казаното от него е изрязано така, че смисълът на думите му става съвсем различен и от визията на предаването и казаното от него е променено, като е представено изглежда по начин, различен от целеното от него, като по този начин е постигнат точно обратния ефект и според него едва ли не се е затвърдило усещането в обществото за неговата вина и за това, че той е психопат. Твърди още, че това е съсипало надеждата му да разкаже в ефир своята история и тя да бъде достоверно предадената да бъде възприета така, както е казана, а не да се манипулира. Затвърдили се чувство за безнадежност и липса на изход от примката, в която е хванат, липса на възможност за справедливост и безпристрастност. Това е довело до изпадането му в депресия. Заявява още, че на два пъти в предаването в ефир за 1,30м. и 2,37м. без негово съгласие, нито на семейството му са излъчени снимки на негови близки-сестра и племенник, което допълнително стресирало ищеца и семейството му, като сестра му е била подложена на тормоз по телефон, фейсбук и по улицата. Ищецът намирайки се в затвора се е почувствал безсилен да помогне на семейството си, тъй като контактите му с тях са ограничени, което допълнително го е потиснало и нарушило душевното му състояние. Твърди, че тези морални вреди са му причинени от водещата на предаването – Д. Тернчева, която го е интервюирала. Поддържа, че отговорността на ответното дружество е основана на чл.49 от ЗЗД и чл.16 от ЗРТ, като възложител на работа на лицето деликвент.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Д.Т., чрез адв.Л.

Д. - пълномощник е депозирала отговор на ИМ, в който излага становище за недопустимост на предявените искове. В отговора предявения иск е оспорен като неоснователен. Посочва, че предаването „Ничия земя“ не е манипулирано, съдържа единствено установени факти и излага точно гледната точка на самия ищец.

Наведен е довод, че несбъдването на нереалистичното очакване на ищеца, че собствения му разказ пред телевизионната камера ще доведе до оневиняването му не е непозволено увреждане и няма как да бъде прието за такава. Твърди се, че негативните изживявания на ищеца са плод на собственото отношение на дееца към извършеното и не се дължат на деяния на трети лица. Ответникът излага, че снимките на близките на ищеца - сестра и племенник, не са правени във връзка с предаването, а са взети от вече публикувани и достъпни и към момента журналистически материали, свързани с процесите срещу ищеца. В отговора е ревирано и възражение за прекомерност на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК ответното „Н.Б.Г.“

АД е депозирало отговор, в който излага становище за недопустимост на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г. не са представени неверни и изопачени твърдения, нито факти в клеветнически дух, не са употребени обидни и иронични словесни квалификации и изнасяне на информация за ищеца от строго личен характер без негово съгласие. Ответното дружество поддържа, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г. не е изнесена информация от строго личен характер без негово съгласие. Сочи се, че тяхното битуване в общественото пространство е резултат от множество публикации от 2010г., 2015г. и 2016г., чието публикуване е реализирано във вестник „24 часа“, във вестник „България днес“ и на сайта www.blitz.bg от 10.05.2015г. и ог 10.04.2016

Сочи се, че интервюто е направено по искане на ищеца, като изнесените в интервюто твърдения са плод на негова интерпретация на факти от криминалното му минало, като същите в предаването са поднесени обективно така, като ищецът е пожелал да станат достояние на обществото. Ответното дружество поддържа, че в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017г. не е изнесена информация от строго личен характер без негово съгласие. Сочи се, че ответницата Т. е журналист и съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово или друг подходящ начин. Сочи се още, че в случай, че ищецът се е почувствал засегнат е могъл да се възползва от правото си на отговор по смисъла на чл.18 от ЗРТ, което не е сторено.

В открито заседание ищецът Ж., чрез адв.Д.Г. -ВАК процесуален представител назаначен по реда на ЗПП поддържа предявения иск.

В открито заседание ответницата Т. чрез адв.Д. оспорва иска. Представя писмена защита.

В открито съдебно заседание ответното дружество чрез адв.Ц. оспорва иска. Представя списък на разноски.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, както и становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ответното „Н.Б.Г.“ АД“ ЕАД е радио-телевизионен оператор и доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗРТ.

Не се спори, че ответното дружество е собственик на Нова телевизия.

Безспорно е, че на

04.02.2017 г. в ефира на „Нова телевизия“ е излъчено предаването „Ничия земя“ с автор Д.Т. и продуцент - „Т.“ ЕООД.

Не е спорно, че при записа на интервюто с ищеца М.Ж., същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Варна, където е постъпил на 12.10.2006г., което се установява и от Удостоверние рег.№559 от 05.05.2017г. издедно от Министерство на правосъдието, Затвора – Варна. /л.9 от приложеното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС Варна/ От приетата в зав. препис присъда от

13.05.2009г., постановена по НОХД № 1873/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, влязла в сила на 22.03.2010г., се установява, че М.Л.Ж., е признат за виновен в това, че на 22.05.2000г. в землището на с.Долище, при условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил С.А.Д. ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 и т. 12 от НК, както и за това, че на

20.02.2004г. в земището на с. Осеново, Варненска област, при условията условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил Р.Г.Д.ЕГН *************, престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 12 от НК, като на основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание доживотен затвор без замяна, при първоначален специален затворнически затворнически режим. /присъда по нохд № 1873/2008 г. на ВОС на л.149 –л.150 от делото/

На основание чл. 413, ал. 1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Съгласно чл.

413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Приета е неоспорена декларация подписана от М. Л. Ж. от 14.12.2016г. и адресирана до началника на Затвора – Варна, в която същият е обективирал желанието си да даде интервю за Нова телевизия, в предаването „Ничия земя“./л.

63 от приложеното гр.д.№ 882 /2017г. по описа на ОС Варна/ Съдържанието на интервюто с ищеца М.Ж., взето от ответницата Т. като водещ, както и съдържанието на самото предаване „Ничия земя“ излъчено в ефир на 04.02.2017г. са детайлно отразени в заключението на СКТЕ, прието без оспорване в с.з. на 19.10.2021 г. В констативно –съобразителната част на експертизата вещото лице инж. Д.С. след преглед на видео файл с необработен “суров” материал от запис на разговор на репортерът Д.Т. с М.Л.Ж., както и на видео файл с със предаването, излъчено по националната медия Нова ТВ е възпроизвела цялостното им съдържание като текст и е извършила сравнение.

В първата част от констативно-съобразителната част от КСТЕ от стр. 3 до стр. 37 е възпроизведен текстът от заснетият необработен видео разговор /т.нар. суров материал/ между страните. Разговорът е пресъздаден като диалог и всяка част от диалога е с поставена от в.л. поредна номерация. Диалогът в оригинал съдържа 637 части /пасажи/. Голяма част от тези части съдържат повече от едно изречение. Видно от възпроизведното текстово съдържание, ищецът Ж. излага пред интервюиращата го своята позиция, че е невинен, не е убивал никого и не би постъпил по този начин. /вж. пасаж 406/ М.Ж. твърди, че всъщност прокуратурата и разследващите са неговите убийци и не може да се примири с това, че е осъден несправедливо./пасаж 208 и пасаж 564/ Разказва подробно за отношенията си с жените /жертви на престъпленията, за които срещу Ж. са подвигнати обвинения/ - С., М., Л., Р.и други, като споделя, че те доброволно са имали полови контакти с него и не е имало изнасилване. /пасажи 184, 220, 226,

236/ Сочи, че е обвинен, че с таксито е подлъгал С., изнасилил я и я е убил, а по делото нямало никакви доказателства. /пасаж 534/

Вещото лице констатира, че продължителността на суровия видео материал е 1:34:38 ч., като при проверката не били открити накъсвания и изрязвания на кадри, което сочи, че записът в оригинал. Сочи, че предаването, излъчено на 04.02.2017г. е с продължителност 00:45:29 ч., като това е време, което трябва да бъде спазено, т.к. предаването е част от програмна схема на телевизията. Вещото лице инж. С. обосновава извод, че именно по тази причина, няма начин целият суров материал да бъде излъчен в този интервал от приблизително 45 минути. В следствие на което са подбрани определени части и са излъчени само те. Според заключението на СКТЕ във файла от излъчения материал не се наблюдава монтаж, добавяне, размяна на думи, фрази /кадри/ в отделните номерирани части. В констативана част на КСТЕ от стр. 38 до стр.58 е възпроизведен целият текст от видеото, излъчено на 04.02.2017г. по Нова ТВ.