Решение № 23 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900191 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Ж. П. К. с ЕГН ********** от ************* срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“2, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумите както следва:

- сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул.“Тролейна“ и ул.“Вяра“, по вина на водача на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/11/122001573588 валидна до 07.06.2023г., - сумата от 638 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи физиотерапия и масажи, - сумата от 4422 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатената от ищцата покупна цена с оскъпяването и получена от нея от продажба на вторичния пазар продажната цена на система „Канген“,

- сумата от 950 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в проведено лечение и рехабилитация в гр.Поморие, от които 896.10 лева за престой и 53.90 лева за бензин;

- сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 17.05.2023г. – 16.07.2023г., изразяващи се в пропуск да 1 реализира договорено, но неполучено възнаграждение за изпълнение на длъжността търговски представител в „Канген България“ЕООД, - ведно със законната лихва върху главницата от 40000 лева, считано от 01.11.2024г., а върху останалите суми, считано от 21.11.2024 г. - датите на предявяване на застрахователните претенции, до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 3865/2024 г., по описа на ВОС, НО, приключило със споразумение по чл.375а, вр. чл.381 НПК, одобрено с протоколно определение от 14.10.2024г. Ищцата се е движела с мотор, като при сблъсъка с джипа на нарушителя е паднала на пътното платно. В резултат от удара на ищцата са причинени множество телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчевата и лакътни кости на лявата предмишница в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период повече от 2 месеца. Проведено е лечение чрез имобилизация на ръката с гипс до лакътя за срок от 65 дни. При падането ищцата е изпитала болки и в долните крайници, в областта на кръста и гърба, които продължават и до днес. Пълно възстановяване не е налице 2 години след инцидента, независимо от проведената рехабилитация и масажи.

Не са отшумели болките в ръката, кръста и гърба. Страда от периодични пристъпи на главоболие, сърцебиене и паник атаки. Изпитва страх и повече не управлява мотор, въпреки че цял живот е била деен участник в мероприятията на мотористите. В първите месеци след ПТП и подпомагана от трети лица, тъй като не можела да се самообслужва и да се грижи за двете си малолетни деца. Наред с неимуществените вреди ищцата е претърпяла и имуществени такива за разходи за лечение и рехабилитация и във връзка с трудовата й заетост. След преговори и събеседване ищцата е била одобрена да започне работа в „Канген България“ЕООД като търговски представител и е следвало да започне работа в средата на май 2023г. На 16.03.2023г. ищцата е депозирала молба за напускане пред предходния си работодател и със Заповед от 16.05.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие. На 17.05.2023г. ищцата следвало да занесе заповедта на новия си работодатели и да подпишат трудов договор при възнаграждение 1500 лв./месец. Поради процесния инцидент ищцата не могла да започне работа, нито да ползва болнични, тъй като е била безработна. Новият работодател изчакал два месеца да се възстанови, но тъй като това не се случило, оттеглил предложението за работа и е наел друго лице. Това наложило ищцата да продаде собствената си система Канген на 02.08.2023г. по Еконт, с наложен платеж за сумата от 4000 лева. При закупуването й системата е струвала 6650 лева, но била закупена от ищцата с кредит от „Ти Би Ай Банк“ АД, като цената която е заплатила с оскъпяването е 8422 лева. Претендира разликата в цената от 4422 лева като претърпяна загуба, а договореното трудово възнаграждение в размер на 1500 лева за два месеца като пропуснати ползи.

Тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция на 14.06.2023г., допълнена със заявление от 01.11.2024г. и 21.11.2024г., за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, но последният се произнесъл с отказ.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с които предявените искове се 2 оспорват като неоснователни. Независимо от разпоредбата на чл.300 от ГПК се оспорват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително вината, противоправността, механизма на ПТП, вредите, причинно-следствена им връзка с ПТП. Твърди се самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите е 90%. Преимущественият принос на пострадалата за настъпването на ПТП изключва отговорността на водача и неговия застраховател. Поддържа се, че ищцата се е движила с превишена, евентуално несъобразена скорост и доколкото е имала видимост към автомобила, е можела да избегне удара чрез спиране или намаляване на скоростта. Ударът е настъпил при ограничена видимост за водача на лекия автомобил и последният не е можел да го избегне. Той се е движил с допустимата и съобразена с пътните условия скорост. Размерът на претенцията за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен. Оспорва се настъпването и интензитетът на неимуществените вреди, както и пропуснатите ползи по основание и размер. Акцентира се върху факта, че трудовият договор с предходния работодател е прекратен със заповед 1/16.02.2023г., а системата Канген е закупена 6 месеца по-рано и един месец преди сключване на трудовия договор с предходния работодател, поради което не може да се приеме, че покупката е направена с цел сключване на новия трудов договор. Оспорва се да е съществувало изискване работникът да закупи за собствена сметка системата, за да изпълнява задълженията си по договора с „Канген България“ ЕООД. Дори това да е било предназначението на закупената система, по делото няма данни какво е налагало продажбата й, предвид обстоятелството, че ищцата е можела да започне работа след възстановяването си. Отделно от това причината системата да е продадена на по-ниска цена е фактът, че същата е била употребявана. Оспорва се истинността на заповед за прекратяване на трудов договор 1/16.02.2023г. с твърдения, че като частен документ същата не притежава материална доказателствена сила. Поддържа се, че не е доказано сигурното увеличаване на имущественото на ищцата, тъй като всяка от претендираните суми е платима след сбъдване на определено условие – полагане на труд за определен период от време ежемесечно. Твърдените разноски за масажи и боуен терапия се оспорват като недоказани и поради липсата на причинна връзка с увреждането. Оспорва се истинността на представеното становище от Красимир Мерджанов. Досежно престоя в Гранд хотел Поморие допълнително се акцентира, че издадената фактура е от м. 09.20025г. – повече от 17 месеца след събитието, като в същата е включено и перо за настаняване на домашен любимец. Фактурата не включва перо „рехабилитация“, „лечение“ и пр., а единствено СПА услуги. Оспорва се да е извършвано плащане по фактурите. Оспорва се ищцата да е получила парични заеми, както и да е продавала имущество, за да се издържа. Прави се искане за приспадане на получаваното от ищцата обезщетение за безработица. Претенцията за законна лихва се оспорва по основание предвид акцесорния й характер, а върху вземането за пропуснати ползи и по период, тъй като същата би била дължима към кР. на всеки работен месец и сбъдване на условието за заплащането й, т.е. към датата на събитието търсените суми все още не са били дължими в полза на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 14.10.2024г. по НОХД № 3865/2024 г. по 3 описа на ВРС е одобрено споразумение, с което обвиняемият Й. Я. К. се е признал за виновна за това, че на 17.05.2023 г., в гр. Варна, при управление на л.а. БМВ Х5 с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 50, ал. 1 от ЗДв.П и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Ж. П. К., изразяваща се счупване на лъчевата и лакътни кости на лявата предмишница в долна трета, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.Б, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.78з, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване на право да управлява МПС за срок от четири месеца.

По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л. а. БМВ Х5 с рег. № ****** е действал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/11/122001573588, сключен с ответника като застраховател.

Със заявление от 14.06.2023г. ищцата е отправила искане до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в размер съответно 210 лева за разходи за лечение, 5000 лева за имуществени и сумата от 15000 лева за неимуществени вреди, увеличена с молба от 01.11.2024г. от 15000 на 40000 лева. Със заявление от 21.11.2024г. е направено искане за заплащане на 25000 лева за неимуществени вреди, 4000 лева за имуществени вреди и 3000 лева за пропуснати ползи. По отправената застрахователна претенция ответникът се е произнесъл с изричен отказ, обективиран в писмо 9274/10.12.2024г.

За доказване на възражението на ответника за съпричиняване по делото са допуснати гласни доказателства и САТЕ.

От показанията на свид. Й. К., разпитан в качеството му на водач на застрахования автомобил, се установява, че непосредствено преди ПТП ищецът спрял автомобила си на знак Стоп, от лявата му страна имало автобус, изчакал автобусът да премине, огледал се в двете посоки и потеглил след него.

Забелязал мотористката от дясната си страна в последния момент, тъй като колата му била висока, веднага след това спрял. След стопа скоростта на автомобила му била много ниска, поради което успял да спре веднага, нямал никакъв спирачен път. Не е имало възможност да избегне ПТП чрез ускоряване, за да премине по-бързо, вместо да спре, тъй като тогава ударът щял да настъпи в калника или в задна врата. Вероятно скоростта на мотористката не е била висока, тъй като се задържала на мотора и паднала на земята заедно с него.

От заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че в зоната на процесното кръстовище, ул.„Вяра“ е главна с определено предимство за движение на ППС, като преди пресичане с ул.

„Тролейна“ гледано в посока бул.„Цар Освободител“ е била съставена от 4 пътни ленти, две в посока, разделени на две платна посредством двойна непрекъсната бяла линия, а в ляво и дясно били ограничени от тротоари. След кръстовището пътните ленти се редуцирали на една в посока бул.„Цар Освободител“ и две в посока бул.„Сливница“. Кръстовището било сигнализирано с четири пешеходни пътеки, без светофарна уредба.