Решение № 1465 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Елеонора Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330203951 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 893937-F883626 от 04.06.2026 год. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „ЕСТРЕЛА 22“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.***, представлявано от Н. Г. Ч., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ евро за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез пълномощник на дружеството оспорва наказателното постановление /НП/ с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Прави искане за отмяна на оспорения санкционен акт.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрк.Илкова пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 10.03.2026 г. в 10:48 ч. св. Н. Р. В. и неговия колега Н.й С., *** по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в обект – магазин „М.“, намиращ се в гр. Пловдив ул. „Петър Стоев“ №83, стопанисван от търговеца „Естрела 22” ЕООД. По време на проверката присъствала Н. Ч. – *** на провереното дружество. Инспекторите извършили проверка на касовата наличност на намиращото се и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Eltrade B1 KL“ с индивидуален № ED320761 и номер на фискална памет 44392864. Съставен бил опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Констатирано било, че паричните средства в началото на работния ден били в размер на 00,00 евро. Разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта била 26,41 евро, докато фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта била в размер на 178,98 евро, като нямало други въведени или изведени служебно пари във фискалното устройство към момента на проверката. Инспектори констатирали положителна разлика на парични средства в размер на 152,57 евро, която сума не била отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени суми“.

Резултатите от поверката били обективирани в съставен Протокол за извършена проверка в обекта серия АА с № 0225451 от 10.03.2026г.

Така констатираното в хода на проверката било квалифицирано от св.В. като административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, извършено на 10.03.2026г. в гр.Пловдив от „ЕСТРЕЛА 22“ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F883626/30.04.2026г. Освен гореизложените обстоятелства в акта било посочено също така, че „В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операция „служебно въведени суми“ положителна промяна на касовата наличност в размер на 850,66 лв.“, както и вписано, че „Лицето, присъствало на проверката В. Г. Р., с ЕГН ********** – пълномощник, декларира в съставения от нея собственоръчно опис на парични средства, че така установената положителна разлика в размер на 850,66 лв. се дължи на обстоятелството, че „Сумата е останала от предишния ден за закупуване на стока“.

По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта, в което изложено възражение, че така отразената сума от 850,66 лева не била констатирана в обекта в хода на проверката, не била отразена в протокола от проверката, а посоченото в акта лице В. Г. Р. не представлявала провереното дружество, нито е участвала в проверката.

Въпреки това наказващият орган приел постъпилото възражение за неоснователно и въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП № 2

893937-F883626 от 04.06.2026 г., с което възприел изцяло описаната в акта фактология по случая (включително и съдържащия се в акта текст, касае сумата от 850,66 лева, но посочен от наказващия орган в друга парична единица - евро и лицето В. Р.) и на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 600 евро за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на Н. Р. В., който описва извършената от него проверка, установената положителна касова разлика между фактическата наличност (178,98 евро) и маркираното от касовия апарат (26,41 евро), а именно - 152,57 евро. Допълва, че сумата била преброена лично от ***ката Н.

Ч., която присъствала на проверката, както присъствал и Н.й С. – колега на свидетеля. Уточнява, че описаното относно лицето В. Г. Р. било останало от предишен акт и било техническа грешка. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

След служебна проверка на АУАН и НП съдът намира, че са налице предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на съставените административни актове и до отмяна на оспореното наказателно постановление.

В случая при съставяне на АУАН и описание на нарушението освен фактическите обстоятелства, установени в хода на извършената проверка, са описани и включени в обвинителната теза и обстоятелства, неустановени в хода на проверката и неотносими към разглеждания случай, но касаещи съставомерни елементи от изпълнителното деяние на вмененото нарушение.

Наред с действително констатираната при проверката положителна промяна на касовата наличност в размер на 152,57 евро, актосъставителят е описал като установена за такава и сума в размер на 850,66 лева. Последната сума е повторена отново в текст на АУАН, за който в хода на настоящото производство се установи, че е неотносим към разглеждания казус и не се отнася за процесното нарушение, а именно в абзац, сочещ лице, което не е присъствало на процесната проверка (В. Г. Р., ЕГН **********), не е пълномощник на санкционираното дружество, както е отразено в акта, нито е изготвило описа на паричните средства при проверката, извършена на 10.03.2026г. и не е давало обяснения в смисъл: „Сумата е останала от предишния ден за закупуване на стоката“ по повод процесната проверка на 3 магазин „М.“, стопанисван от жалбоподателя.

Така от една страна актосъставителят е отразил неясно и противоречиво обективен елемент от изпълнителното деяние на нарушението, какъвто е размера на касовата наличност, посочвайки две различни стойности - 152,57 евро (действително установения размер) и 850,66 лв., а от друга страна е отразил обстоятелства, които нямат отношение към въпросната проверка. Това води до неяснота върху кой от фактическите изводи се основава повдигнатото административно обвинение, а тази неяснота пряко рефлектира върху правото на защита на наказания и възможността му да я организира изначално в пълен обем, препятствайки го да узнае при какви обстоятелства се твърди да е извършено нарушението и кои фактически положения същият следва да оборва.

Въпреки възражението на жалбоподателя в тази насока, направено по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, допуснатия в акта порок е пренесен и в издаденото впоследствие НП. Наказващият орган не е упражнил дадената му в чл.52 от ЗАНН възможност да извърши разследване на спорните обстоятелства и едва след като провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, и след като прецени възраженията и събраните доказателства, да се произнесе по преписката. Напротив, АНО изцяло е приел всички фактически положения, отразени в акта, включително и различните суми, посочени от актосъставителя като установена положителна промяна на касовата наличност – 850,66 лв. и 152,57 евро, като едновременно с това първата сума била приета и описана в НП в друга парична единица – евро (850,66 евро). По този начин вместо да отстрани допуснатото в акта разминаване в сумите, представляващи установена по време на проверката от 10.03.2026г. положителна промяна на касовата наличност и да опише единствено относимите и коректни обстоятелства по така извършената проверка, наказващият орган е задълбочил порока при описание на приетите факти и обстоятелства по така констатираното нарушение.

Съдът не споделя тезата на въззиваемата страна, че се касае за техническа грешка, доколкото обсъденото съществено процесуално нарушение относно описание на административното обвинение касае обективен елемент от изпълнителното деяние и доколкото този елемент е вписан неколкократно в съдържанието на акта, като е пренесен като установен и възприет от наказващия орган факт и в съдържанието на НП.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е прието както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като 4 нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно- наказателения процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 от ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице.