Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 954 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 237/2026
Вид
Определение № 954
Подписан
23.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 ал. 1 т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23 ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. Варна, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500237 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 105346/17.12.2025г. от „Етажна собственост“ на сграда с адрес гр. Варна, ул. „***, представлявана от управителя Здравко Илиев, срещу протоколно определение, инкорпорирано в протокол № 7314 / 16.12.2025г., постановено в о.с.з. от 11.12.2025г. по гр.д. № 20243110111884 по описа за 2024 г. на ВРС, с което се спира производството по гр. д. № 11884/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, Х състав, до приключване на производството по гр. д. № 13084/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

В частната жалба се излага, че определението на ВРС е неправилно, доколкото самото задължение на Т. М. М. за заплащане на суми за такси за поддръжка и управление на общите части и за фонд „Ремонт“ към Етажната собственост, които са предмет на производството по гр. д. № 11884/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, Х състав не произлиза от оспорваното решение на Общото събрание на ЕС взето на 02.09.2023 г. по т.1 от дневния ред, предмет на оспорване по гр. д. № 13084/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна. Следователно отмяната на решенията на Общото събрание на ЕС от 02.09.2023 г. в производството по гр. дело № 13084/2023 г. на ВРС не може да повлияе на изхода на спора по настоящото дело.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗУЕС 1 подаването на молба за отмяна на решения на Общото събрание на ЕС не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго. В конкретния случай с Определение № 2945/12.03.2024 г. постановено по гр. дело № 13084/2023 г. на ВРС съдът е допуснал спиране на изпълнението само на решението по т.2 от дневния ред на Общото събрание на ЕС от 02.09.2023 г.

Тоест решението по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на ЕС подлежи на изпълнение, въпреки оспорването му по реда на чл. 40 от ЗУЕС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозира отговор, с който оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на акта на ВРС.

Сочи се, че преюдициалността на спора е налице, дори и само предвид претенцията за установяване дължимост за плащане на законна лихва, претендирана от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отделно от това, в случай, че оспорваните решения на ОС на етажната собственост бъдат отменени, то предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 415 ГПК, ще бъдат неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

Производството по гр. д. № 11884/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, Х състав, е образувано по предявени от Eтажната собственост на жилищна сграда с административен адрес град Варна, ул. „***, представлявана от управителя Здравко Стаменов Илиев срещу Т. М.

Михайлова – Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „*** установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК, с искане да се признае за установено, че Т. М. Михайлова – Г., ЕГН ********** дължи на Eтажната собственост на жилищна сграда с административен адрес град Варна, ул. „*** сумата от 1554,94 лева – дължима заплата и осигуровки на управителя на ЕС;

90 лева за чистачка; 27,82 лева – разходи и консумативи за поддръжка и управление на общите части на сградата и 2135,80 лева – разходи „Фонд ремонт и обновление“, дължими за периода от 23.09.2021 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване 2 на заявлението в съда – 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6638/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Предявена е и осъдителна претенция от страна на Eтажната собственост на жилищна сграда с административен адрес град Варна, ул. „***, представлявана от управителя Здравко Стаменов Илиев срещу Т. М.

Михайлова – Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „*** с искане да се осъди Т. М. Михайлова – Г., ЕГН ********** да заплати на Eтажната собственост на жилищна сграда с административен адрес град Варна, ул. „*** сумата от 467,37 лева, представляваща дължима лихва за забава върху горепосочените главници за периода от 04.07.2023 г. до 28.05.2024 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Видно от представените по делото доказателства, исковите претенции в обхвата на производството по чл. 422 от ГПК се основават на протокол от проведено на 23.09.2021г. Общо събрание на процесната Етажна собственост.

На същата дата са взети решения, с които е определен размера на идеалните части на собствениците на обекти в ЕС, определено е дължимото месечно възнаграждение на избрания управител на ЕС, прието е и решение, че месечната такса на човек за ел. енергия, интернет и др. консумативни разходи за общите части е в размер на 5 лева, разходите за чистачка се поемат отделно и се събират от собствениците в съответствие с идеалните им части от общите части на сградата, както и решение размерът на вноската за „Фонд ремонти и обновление“ да бъде в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната, която вноска се дължи за всеки притежаван процент идеални части от общите части на сградата.

Всички тези решения на Общото събрание не са оспорвани по надлежния ред, влезли са в сила и са задължителни за собствениците в Етажната собственост. Именно от тях произтичат задълженията на етажните собственици, в т.ч. всички задължения на Т. М. М., които се претендират по реда на чл. 422 от ГПК.

Предмет на гр. дело № 13084/2023 г. на ВРС е иска на Т. М. М. за отмяна на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на Общо събрание на Етажната собственост с адрес гр. Варна, ул. „Македония” № 32, проведено на 02.09.2023 г. В приетото от Общото събрание решение по т. 1 от дневния ред е предоставен допълнителен срок на Т. М. М. за заплащане на задълженията й към Етажната собственост и е упълномощен управителят на Етажната собственост да предприеме действия за събиране на сумите по съдебен ред, 3 ако не бъде платено доброволно в указания срок.

Съдът намира, че при преценката на съда по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на производството, релевантен факт е единствено наличието на връзка на преюдициалност между делата. За да е налице отношение на преюдициалност е необходимо да има точно определена зависимост между две дела – обусловено и обуславящо, при която при обусловеното дело задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор /преюдициален/, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Съотношението между различните спорни предмети на двете дела е такова, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

В конкретния случай липсва такова отношение на преюдициалност.

С установителния иск по чл. 422 от ГПК се установяват вземания, които преди това са били предмет на заповедно производство. Основанието за възникване на вземанията, както по заповедното производство, така и по исковото, са едни и същи. Те се основават на факти от обективната действителност, които се явяват правопораждащи за спорното право. В конкретния случай това са взети решения на Общо събрание на етажната собственост, от които произтичат задълженията за етажните собственици за заплащане на суми за: заплата и осигуровки на управителя на ЕС; разходи и консумативи за поддръжка и управление на общите части на сградата; разходи за чистачка; разходи „Фонд ремонт и обновление“ - всички, обект на решения от проведено на 23.09.2021г. Общо събрание на процесната Етажна собственост. На проведеното на 02.09.2023 г. Общото събрание на ЕС не са вземани решения, които да са правопораждащ факт за вземанията, обект на заповедта за изпълнение. Поради това прилагането на протокола от Общото събрание на ЕС от 02.09.2023 г. към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било нередовност за заявлението и в никакъв случай фактът на прилагане на грешния протокол към заявлението не може да обоснове преюдициалност на спора по гр. д. № 13084/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна към спора по гр. д. № 11884/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, Х състав.

Даването на допълнителен срок за изпълнение на задълженията на 4 ответницата, както и упълномощаването на управителя на ЕС да предприеме действия за събиране на сумите по съдебен ред, извършени с решение по т. 1 от протокола от проведено на 02.09.2023 г. Общо събрание на ЕС са факти, неотносими към предмета на доказване по гр. д. № 11884/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна, Х състав. Предмет на доказване по посоченото дело са само валидното възникване на вземанията, техния размер и тяхната изискуемост. Изискуемостта на вземанията настъпва периодично /ежемесечно, ежегодно/ на датата на падежа, а лихвата за забава тече от настъпване на изискуемостта. Поради това неоснователно се явява възражението на ответницата, че срокът, даден й по т. 1 от протокола от проведено на 02.09.2023 г. Общо събрание на ЕС, ще има някакво значение във връзка с отговорността й за мораторни и/или законни лихви. Срокът от една седмица е даден единствено с цел да й се спестят разноски за воденото срещу нея съдебно производство.

Отделно от това не е необходимо управителят като орган на Етажната собственост да бъде изрично упълномощен от ОС на ЕС, за да предприеме действия по събиране на вземанията на ЕС.

Съгласно чл. 23 ал. 1 т. 1 от ЗУЕС, Управителният съвет (управителят) организира изпълнението на решенията на общото събрание. Съгласно чл. 23 ал. 4 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.

От цитираната норма става ясно, че само когато е налице иск, предявен от или срещу трето за етажната собственост лице, само тогава е необходимо да бъде взето решение от Общото събрание на Етажната собственост за упълномощаване на управителя да представлява собствениците в процеса. В случаите, когато се предявяват искове срещу етажни собственици - неизправни платци, какъвто е и настоящият случай, управителят на ЕС се явява оправомощен да завежда исковете по силата на закона.

Поради това взетото решение по т. 1 от Протокола на ОС на ЕС от 02.09.2023 г. не възлага допълнителни правомощия на управителя, доколкото същият е задължен да изпълнява решенията на ОС на ЕС, като събира 5 вземанията на ЕС по всеки законосъобразен метод, вкл. чрез предявяване на заповеди за изпълнение или искове. В този смисъл дори и да не беше взето такова решение, дори и да беше спряно същото, то управителят на ЕС ще е задължен да събира посочените вземания по силата на правомощията си, дадени от ЗУЕС.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че протоколно определение, инкорпорирано в протокол № 7314 / 16.12.2025г., постановено в о.с.з. от 11.12.2025г. по гр.д. № 20243110111884 по описа за 2024 г. на ВРС, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.