Протоколно определение № 1740 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1740 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева и прокурора Н. С. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20251100202790 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ М. И. И., се явява лично, доведен от ЗООТ „Казичене“ на Затвора-София.

За него се явява упълномощеният му защитник - адв.Д. Т. от АККюстендил.

За Началника на затвора се явява инспектор Г., която представя заповед за упълномощаване.

Председателят на съдебния състав уведоми страните, че за целите на изготвянето на протокола, в съдебното заседание ще се води аудио запис, освен ако някоя от страните не се противопостави изрично.

СТРАНИТЕ (поотделно): Не се противопоставяме да се води аудио запис на съдебното заседание за целите на протокола.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, че е постъпил отговор от Главният директор на ГДИН на искането за представяне на характеристична справка за осъдения по повод на извършваната от него работа, като хигиенист в дирекцията. Според писмото, осъденият работи в администрацията на ГДИН от 12.02.2026 година и предвид краткия период, в който той изпълнява трудовата си дейност, към момента от дирекцията не могат да дават конкретно становище, но посочват, че на този етап не са констатирани нарушения и не са постъпвали оплаквания, във връз с неговата работа.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ИНСП.Г.: Представям и моля да приемете справка за остатъка от наказанието, както и експертна оценка на актуалното психологическо и емоционално състояние, както беше изискано в предходното съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените от инсп.Г. документи. Да се приемат. Нямам искания по доказателствата.

АДВ.Т.: Нямам искания по доказателствата и няма да представям такива. Запознах се с представените от инсп.Г. документи. Да се приемат.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и днес представената експертна оценка на актуалното психологическо и емоционално състояние на осъденото лице, справка за остатъка от наказанието му и писмо от ГДИН.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА

АДВ.Т.: Уважаема г-жо Председател, защитата намира, че най-силното доказателство за мисленото и отношението на един човек, касателно осъдения И. – това е проявата на реалните му действия в поставянето на постигнатите цели, според чл.36, ал.1 от НК вр. чл.2 от ЗИНЗС.

От реалните действия на осъденото лице на територията на пенитенциарното заведение считам и намирам, че е налице доказан факт, както и видно от събраната доказателствена съвкупност по делото, че е налице завършено поправяне на осъдения, който е готово да се реинтегрира и ресоциализира в обществото и обществените отношения. Намирам, че фактът е доказан и поради това, че красивите думи, които самото осъдено лице е изразило в молбата си до Вас не са без покритие за неговото социално поправяне и неговото реинтегриране. Считам, че именно изложените аргументи от страна на осъденото лице в действително обемната молба до настоящия съдебен състав се покрива от реално постигнатите резултати и 2 същото това нещо, което е описано в молбата до осъденото лице, инициирана по чл.70 от НК става реалност и е реалност. Осъденият, въпреки повече от 18 годишната си пенитенциарна изолация е запазил добрия социален контакт със своите близки и предприетите от него лични и самостоятелни действия, свързани с множеството депозирани доказателства по делото, позволяват да се изведе извод за необратим процес на поправяне, както и да се обективира едно поведение, което действително надхвърля обичайното и дължимото от доброто такова в насока поправяне в условията на легитимна изолация.

Именно това поведение ни дава една основа, на която да стъпим и да направим извод, че същото поведение ще продължи да се констатира в условията на живот от свобода, а това е доказуемо и от прогнозата и препоръките на експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на М. И., представена в настоящото съдебно заседание. По основание на остатъка от наложеното наказание, което защитата намира, че около 9 % остава само от произнесената осъдителна присъда, а фактически то е по-малко от две години, не следва да бъде пречка за постановяване за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице, като в рамките на същия период защитата намира за целесъобразно спрямо осъдения да бъдат наложени комплект от пробационни мерки от легализираните в чл.42а от НК.

По време на изтърпяване на наложеното му наказание, видно от Заповед №31/21.02.2025 г. на Началника на ЗООТ „Казичене“ осъденият е награден със свиждане извън затворническото общежитие за срок от 8 часа, което от своя страна е доказателство, че същият е тестван категорично в условията на живот на свобода, като конкретика и констатации остава на органите на реда по време на проведеното свиждане не са докладвани на територията на пенитенциарното заведение.

Отделно от това, намирам за целесъобразно да посоча, че оценката на риска от рецидив е занижена в значителна степен от 43 точки на 30 точки, като защитата намира, че тези 30 т. в последната година-година и половина не се снижавани, което сочи, че действително пенитенциарната администрация е положила максимални усилия по отношения на формиране на тази ниска точкова система, изразена в оценката на риска от рецидив. Рискът от вреди към обществото, който е съществен и важен, се определя от оценката на рискът от рецидив, като се вземат част от параметрите, които са отразени в тази оценка. Видно от скалата за определяне на оценката от рискът от рецидив, рискът от вреди към обществото е определен от среден към нисък; рискът за персонала е нисък; рискът за лишените от свобода е нисък; рискът за самото лице е също нисък.

По отношение на осъдения, в доказателствата по делото се намират и заповеди №15 от 27.04.2024 г., както за промяна типа на затворническо заведение от закрит в открит тип, така и за промяна на режима по изтърпяване на наложеното наказание от „строг“ на „общ“, което е доказателство, че той има едно предвидимо поведение и е достатъчно устойчив, за да не може при него да настъпи необратима личностова промяна. Действително, в досието се 3 съдържа и наказание, за което ние изискахме административната преписка, от която не става категорично ясно точно с кое поведение осъденото лице е нарушило нормите на специалния закон, но дори това наказание да го приложим към цялата доказателствена съвкупност на основание на нейния доказателствен фон, го считам за пренебрежимо малко, като обстоятелство, на основание показаното добро поведение на територията на местата за лишаване от свобода, показано от моя подзащитен. Именно в тази връзка намирам, че, с оглед обстоятелствата посочени в чл.439а от НПК, където е записано, ч по време на изтърпяване на наказанието осъденото лице следва да покаже добро поведение, да участва в трудови, образователни и обучителни квалификационни дейности, както и специализирани програми и обществени прояви, същите те, обективирани в нормата на чл.439а от НПК, са изпълнени в пълна степен и намираме за целесъобразно, че осъденото лице в условията на пенитенциарна изолация вече няма какво да се работи и всичко, което е следвало да бъде постигнато, на база на действително големия размер на присъда в рамките на 20 години, е постигнато и молим настоящия съдебен състав да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, като за оставащия изпитателен срок му бъде наложен пробационен надзор, а именно мерките, изброени в чл.42а от НК във връзка с чл.70, ал.6 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че е налице първата предпоставка на чл.70,ал.1, т.1 от НК, както и достатъчно данни за поправяне на осъденото лице, с оглед на което считам, че молбата му е основателна и следва да бъде уважена.

ИНСП.Г.: Уважаема г-жо Председател, Началникът на затвора счита, че молбата на М. И. И. е неоснователна и моли да я оставите без уважение, с оглед на това, че целите, които са заложени в плана на присъдата на са изпълнени към момента и, че дефицитните проблемни зони не са преодолени и рискът от рецидив не е намален в достатъчна степен, както и че пенитенциарната система не е изпълнена до край.

ОСЪДЕНИЯТ И.: Бих искал да се извиня на пострадалото семейство, както и на обществото за това, че съм тук на това място. Осъзнавам, че съм нанесъл непоправими щети и много съжалявам за стореното от мен. Приемам присъдата. Справедлива и правилна е. Навремето, когато тренирах акробатика, имаше едно правило, че, ако нещо си сбъркал или не си доволен от изпълнение на съчетанието имаш право да вдигнеш ръка и да повториш.

Ако имах такава възможност, бих се върнал на 21.03.2011 г. и бих повторил живота си, избягвайки от това, което направих под въздействие на емоции.

До момента съм имал възможност много да мисля и наистина не знам как да се изразя. Много съжалявам. Много съм разочарован от себе си. Срам ме е. Мога само да уверя, че не бих допуснал емоциите повече да надделеят и 4 не бих допуснал повече такова деяние и да се върна на това място, в което съм в момента. Мога да Ви уверя, че имам собствено жилище, в което мога да започна нов живот. Незабавно мога да започна работа, за което съм представил ангажименти, при това с много добра заплата. Мога да планирам, да си поставям цели, които да постигам така, както съм правил и преди.

Относно престоя ми в Кремиковци, при завършването на всички курсове, действително отрядите казаха на всички, които са завършили и са сертифицирани, че повече работа с нас нямат. В този смисъл считам, че много по-полезен бих бил навън, отколкото в момента да съм в тежест на обществото.

Относно наказанието – беше много глупаво от моя страна. Разговарял съм с отрядният г-н Х., който ми предложи още в началото на април отпуска от 8 часа – награда и не успях да взема това предложение, тъй като за това говорих вчера сутринта с него и той каза, че евентуално Вие може да го изискате по служебен път, тъй като досието ми е все още в съда.

Знам, че, ако ми гласувате доверие, моля да ме освободите предсрочно и няма да Ви подведа.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯТ: Моля съда да ме освободи условно предсрочно освобождаване. Дори и с гривна да е, дори и пробация.

Няма да направя престъпление. Това Ви го гарантирам.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, намери следното:

Производството е инициирано по молба на осъденото лице М. И. И. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 20 години, което му е наложено с влязла в сила присъда по НОХД №39/2012 г. на ОС-Габрово.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, към днешна дата М. И. ще е изтърпял фактически 15 години и 1 ден от това наказание и след приспадането на периода, в който е полагал труд в затвора и общежитията към него, остатъкът възлиза на 1 година 11 месеца и 19 дни.

Предвид на правната квалификация на престъплението, за което е осъден с цитираната присъда, се установява, че при тези факти той е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, тоест налице е първата измежду предвидените по чл.70, ал.1 от НК предпоставки.

По отношение на втората предпоставка, а именно с поведението си той да е дал убедителни доказателства за това, че се е поправил и превъзпитал, съдът констатира обстоятелства и доказателства за това, че във времето, в 5 което търпи присъдата си М. И. действително е демонстрирал промяна, както в отношението си към престъплението и присъдата, така и в поведението си по време изтърпяване наказанието. Това личи от данните за неговото поведение, включително и от изготвения доклад на ИСДВ, в който категорично са отразена позитивната промяна в неговата личност по отношение на отношението към извършеното престъпление и присъдата, която му е наложена, като тези обстоятелства, свързани с изграждането на критичност към поведението, приемането на присъдата, наред с конкретното му поведение по време изтърпяване на наказанието е довело до това, че първоначалната оценка на риска от рецидив от 43 точки към момента е редуцирана на 30 точки. Във всички документи са отразени неговите позитивни прояви, свързани с полагане на труд, с участие във всички възможни курсове и дейности, организирани от затвора и общежитията, които са насочени към укрепването му психологически и развитието му, като личност. Посочено е, че той не е проявявал никога неприемливо поведение към останалите лишени от свобода или към служителите, като е изградил добри умения за мислене, има достатъчно големи очаквания за неговата ресоциализация, заради факта на неговата трудоспособна възраст, подкрепяща го семейна среда и възможности да работи. На всички тези обстоятелства съдът намира, че се противопоставя, обаче, един много съществен факт, а именно, че в началото на тази година той е извършил дисциплинарно нарушение, за което е и наказан по надлежния ред. Въпреки обоснованото очакване, че заради позитивната промяна на личността си той би се въздържал категорично от нарушения на правилата за поведение, установени в мястото за лишаване от свобода, особено в условията на контролирана среда, той не е успял да контролира поведението си по начин, че да не допуска нарушения, като е съхранявал в своя владение забранени вещи. Съдът, след като се запозна с преписката по издаването на Заповед №2 от 09.01.2026 г. констатира, че действително той е съхранявал мобилен телефон със зарядно и нож, като противно на неговите твърдения, че мобилният телефон е бил намерен от него, то е посочено в документите към преписката, че телефонът е бил намерен в него сравнително отдавна назад във времето и е бил в работен режим, следователно не може да става дума за някакво недомислие или недооценяване на ситуацията от негова страна и изглежда, като умишлено нарушение на правилата. При това положение съдът трябва да приеме, че въпреки много големите постижения, които той има в битността си на лишен от свобода и искрените усилия, които е положил да се промени, да осъзнае извършеното и да преосмисли поведението си, все пак това нарушение е много сериозна индикация, че неговите задръжки пред нарушаването на правилата за поведение не са достатъчно стабилни и е необходимо в още някакъв период от време администрацията да работи с него в насока на това той дори да не помисля за извършване на нарушения, още по-малко фактически да ги извършва.