Решение № 92 от 16.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600501013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив против Решение № 230/17.10.2025 г., постановено по гр. д. № 363/2025 година, по описа на Районен съд Свиленград, с което съдът е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр.

Пловдив, че Т. П. Й., ЕГН **********, не дължи на Електроразпределение Юг”, ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата в размер на 970. 91 лева с ДДС, начислени по фактура № 8332183893/08.04.2025 г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период - от 15.02.2025 г. - 02.04.2025 г., за имот находящ се в ***, с клиентски номер ***, измервателна точка /ИТН/ ***, и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на ищеца сумата от 550 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващия съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Сочи, че неправилно съдът e приел, че след като не е доказано по надлежния ред 1 виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и поконкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан и присъди направените по делото за двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Т. П. Й., чрез процесуалния му представител адв. Х. Х.. В него са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и искането към Окръжен съд Хасково е първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по искова молба, подадена от Т. П. Й., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 970.91 лева, представляваща стойността на начислена по фактура

№

8332183893/08.04.2025 г. ел. енергия за периода от 15.02.2025 г. до 02.04.2025 г., за имот находящ се в ***, с клиентски номер ***, измервателна точка /ИТН/ ***.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало правилното отчитане на потребената ел. енергия, въпреки положената от лицензианта грижа, чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, поради което едностранната корекция от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е недопустима. Поради това е приел, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил.

Така постановеното от РС Свиленград решение е правилно. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими 2 към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел. енергия без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел. енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от средството за търговско измерване /СТИ/, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същото следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстранявани, и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.

В случая при проверката електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза след анализ на данни. При това, ако в паметта на електромера са запазени данни за потребената ел. енергия, ответникът е могъл да ангажира доказателства за установяване действителния размер на потребената, но незаплатена ел. енергия от потребителя. Това би било основание тази реално потребена, но незаплатена от потребителя ел. енергия да бъде претендирана като дължима. Същият не е сторил това и единствено е констатирал, че средството за търговско измерване било с тъмен дисплей, в следствие на което не отчитало електрическа енергия. След като не е установено действително потребената ел. енергия, която не е отчетена, начална дата и причина за 3 неточното й отчитане от електромера, както и не се установи наличието на виновно поведение от страна на потребителя довело именно до тази невъзможност на средството да отчита реално потребената ел. енергия, то извършеното от доставчика самостоятелна корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за процесния период е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание.

За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя довели до тъмния дисплей на средството за търговско измерване /СТИ/, в следствие на което същото не отчитало електрическа енергия.

Предвид изложеното Окръжен съд Хасково приема, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено, съответно с препращане към мотивите на Районен съд Свиленград, в допълнение на изложените от въззивната инстанция.

Съдът не споделя мнението на въззивника, че цитираното от него решение на съдът на ЕС подкрепя тезата, че процесната сума се дължи от ищеца и искът следва да бъде отхвърлен, доколкото същото касае различна фактическа обстановка, в която безспорно е установено виновно поведение от страна на потребителя. Както бе посочено в настоящият случай не се установява виновно поведение от страна на потребителя, поради което и изхода от спора е в обратен смисъл от посочената от „Електроразпределение Юг” ЕАД съдебна практика.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 г., върху който е отбелязано, че при сключването му е заплатена в брой сумата от 350 лева, в която част същият има стойността на разписка. Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата платено възнаграждение за адвокат. Съдът намира направеното възражение за неоснователно. Уговореното и изплатено възнаграждение в размер на 350 лева е изначално под минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Така уговореното възнаграждение съдът намира за справедливо и отговарящо изцяло на степента на оказаната правна помощ, фактическата и правна сложност на делото и дори се явява занижена, спрямо размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от въззивника. Предвид изложеното и отчитайки правната сложност на делото, конкретния казус и положения от пълномощника на въззиваемия труд, съдът приема адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за справедливо в конкретния случай и същото не следва да бъде намалявано като прекомерно. Поради това въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 178.95 евро /с равностойност 4

350 лева/, представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230/17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд Свиленград.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Т. П. Й., ЕГН ********** сумата от 178.95 евро, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600501013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив против Решение № 230/17.10.2025 г., постановено по гр. д. № 363/2025 година, по описа на Районен съд Свиленград, с което съдът е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр.

Пловдив, че Т. П. Й., ЕГН **********, не дължи на Електроразпределение Юг”, ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр.