Решение № 1171 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Т.а като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100111403 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Д. Б. М., представляван от адв. Д. Н., твърди, че на 22.09.2016 г. около 20,20 ч. в гр. София неговият син - Б.Д. М., управлявал собствения си мотоциклет “Хонда Хорнет 600 С” с рег. № **** по бул. “Симеоновско шосе” с посока на движение от бул. “Г.М. Димитров” към бул. “Околовръстен път”.

Пътният участък бил предназначен за двупосочно движение с изградени по две пътни ленти във всяка от посоките, разделени с двойна непрекъсната линия - “М2”. Водачът М. се придвижвал в лявата лента, а в дясната лента имало спрял л.а. автомобил “Киа” с рег. № СА **** СХ, управляван от Д. М.

Н.. Водачът на лекия автомобил предприел маневра “обратен завой”, при което навлязъл в лявата лента и започнал да пресича двойната непрекъсната линия без да съобрази движения се в лявата лента мотоциклетист. Последвал сблъсък между мотоциклета и предната лява врата на автомобила, довело до падане на Б. М. от мотоциклета, при което починал. Водачът на автомобила бил признат за виновен за причинената смърт с влязла в сила присъда. От смъртта на сина си Д. М. претърпял и продължава да търпи силни душевни болки и страдания. Между него и сина му съществували силни чувства на 1 обич, привързаност и взаимопомощ, живеели в едно домакинство. След инцидента ищецът се затворил в себе си и продължава да скърби за сина си.

Твърди се, че и до края на живота си ще бъде лишен от получаваната обич и морална подкрепа. Твърди се също така, че отговорността на водача на лекия автомобил към датата на увреждането е покрита от ответника по силата на сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Ищецът твърди в резултат на произшествието да е увреден и мотоциклетът, както необходимата сума за отстраняване на вредите определя на 3000 лв.

Ищецът твърди да е наследил сина си заедно с неговата майка, поради което твърди да е претърпял имуществена вреда в размер на 1500 лв. – припадащ се на ищеца дял от дължимо застрахователно обезщетение стойност на увредения мотоциклет. Твърди да е сторил разходи за погребението на сина си на стойност 1300 лв.

Ищецът поискал от ответника изплащане на обезщетение като представил и необходимите документи за установяване настъпилото застрахователно събитие и определяне на размера на застрахователните обезщетения., но в законоустановения 3-месечен срок, изтекъл на 30.01.2017 г., плащане не било получено.

Претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, 1500 лв. – ½ от стойността на увредения мотоциклет и 1300 лв. – разходи за погребението на Д. М., ведно със законната лихва върху главницита, считано от 31.01.2017 г. - 3 месеца след постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, до окончателно изплащане претендираните суми.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, представляван от адв. Д.Х., признава за наличие на сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към дата на ПТП за водача на лекия автомобил. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване при твърдение, че мотоциклетистът се е движил със скорост значително превишаваща разрешената за съответния пътен участък. Твърди се също така починалият да е управлявал мотоциклета без предпазен шлем/каска, съответно защитна екипировка, което смята и за единствена причина за настъпилата смърт. Оспорва твърдяната от ищеца емоционална връзка с починалия му син като смята претендираното обезщетение за 2 несъответстващо на съдебната практика и на социално-икономическата обстановка. Смята за наложително при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде взета предвид минималната работна заплата.

Оспорва да е налице забава с довод, че не са представени изисканите доказателства, установяващи безспорната вина на застрахования водач.

Претенцията за лихва се оспорва и с довод, че липсата на предявена претенция пред застрахователя определя за меродавна датата, на която е уведомен за тази претенция - 07.10.2021 г.

В допълнителната си искова молба ищецът твърди синът му да е управлявал мотоциклета с поставена каста и се е движел с разрешената скорост. Оспорва законът да предписва конкретна предпазна екипировка.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н.. Поддържа предявените искове. Ответникът оспорва исковете. Събраните доказателства страните анализират в писмени защити.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Б.Д. М., роден на 15.06.1987 г., е починал на 26.09.2016 г. Негови наследници по закон са Н.В.А. (майка) и Д. Б. М. (баща).

С присъда № 139/19.05.2017 г. по НОХД 1383/2017 г. на СГС, НО, 27 с-в, Д. М. Н. е признат за виновен в това, че на 22.09.2016 г., около 20:20 часа, в гр. София, при управление на л.а. „Киа“ с рег. № СА****СХ по бул.

„Самоковско шосе“ с посока на движение от бул. „Г.М. Димитров“ към ул.

„Околовръстен път“ в района на № 74 предприел маневра „завиване в обратна посока“, като нарушил правилата на ЗДвП: чл. 6, ал. 1 ЗДвП – да съобрази поведението си с пътните знаци и маркировка, чл. 25, ал. 1 ЗДвП – преди да предприеме маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 38, ал. 1 ЗДвП – завиването в обратна посока да се извършва от най-лява пътна лента по посока на движението, чл.

38, ал. 3 ЗДвП – при завой наляво да пропусне попътно движещите се от лявата му страна превозни средства, чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП – да не застъпва и пресича двойна непрекъсната линия – престъпление по чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК.

С решение № 82/08.01.2018 г. по ВНОХД № 1334/2017 г. въззивната 3 инстанция е изменила пъроинстанционната присъда, като е оправдала подсъдимия по обвинението да е извършил престъплението в причинна връзка с допуснати нарушения по чл. 6, т. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП и е намалила наложеното му наказание.

С решение № 201/18.02.2019 г. по наказателно дело № 434 по описа за 2018 г. на ВСК е изменено въззивно решение № 82/08.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 1334/2017 г., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години за срок от 5 /пет/ години, както и в частта за разноските и е оставено в сила въззивното решение в останалата обжалвана част. Според мотивите на решението по делото е било безспорно установено, че в района на ПТП маневрата обратен завой е била забранена при наличието на непрекъсната двойна линия, отделяща двете насрещни платна за движение, всяко от което с по две ленти за движение. Затова и въззвният съд е приел, че специфичните правила за правомерното й извършване, предвидени в чл. 38 от ЗДвП (вкл. ал.

1, предвиждаща завиването да се извършва от най-лявата пътна лента и ал. 3, сочеща за позволеност на маневрата от друга част на пътното платно, но със задължение за пропускане на попътно движещите от лявата страна превозни средства) не намират приложение, като отговорността на подсъдимия за ПТП следва да се търси в пренебрегване на задълженията, визирани в общата норма на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, касаеща извършването на всяка маневра.

Макар и обща същата съдържа конкретни задължения за водача, които следва да бъдат съобразявани от началото до завършването на предприетата маневра.

Според приетата фактология подсъдимият е спрял в крайната част на дясната пътна лента, за да качи двама пътници, след което е предприел действия, насочени към извършването на обратен завой. Първото действие, което обаче е следвало да извърши, е да навлезе в лявата пътна лента, а за да стори това безопасно е било необходимо да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и едва тогава да извърши/респ. довърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. ВКС приема, че данните по делото недвусмислено са сочели, че при навлизането в лявата пътна лента, макар и с минималната скорост от порядъка на 10 км./ч., подсъдимият не е съобразил положението, посоката и скоростта на попътно 4 движещия се мотоциклетист (в лявата лента със скорост не по-малка от 70 км./ч), продължил е да се придвижва, при това напречно на пътното платно, поставяйки последния в невъзможност да избегне удара при избраната скорост за движение, настъпил почти по средата на пътното платно след застъпване на двойната непрекъсната линия. При тези фактически данни законосъобразно подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК в причинна връзка с нарушения по чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДвП. Същото важи и за разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която е очевидно обща норма, непредвиждаща конкретно предписание, съотносимо към разглежданата пътна ситуация. ВКС е разяснил, че изискването за търсене на пряка причинна връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и съставомерния резултат, се изпълнява въз основа на конкретната фактология по делото и в случая то е спазено.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Н.. Свидетелят сочи, че на 22.09.2016 г. управлявал л.а. „Киа“ като таксиметров шофьор. Направил непозволена маневра „обратен завой“, според свидетеля отляво нямало движещи се автомобили. Намирал се в дясна лент аза движение, подал светлинен сигнал. Потеглил от първа скорост, погледнал в огледалото, но за съжаление не бил видял фаровете на мотоциклета. Според свидетеля лекият автомобил бил перпендикулярно на платното за движение бил преминал в насрещната лента, когато настъпил удара с мотоциклетиста – в шофьорската врата, перпендикулярно. Мотоциклетистът паднал от лявата страна до автомобила, но не може да си спомни в каква посока и на какво разстояние. Не помни звуци от спирачки, клаксон. До идването на линейката свидетелят не излязъл от автомобила, вратата била смачкана, а той бил в шок.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Експертът посочва, че пазарната цена на мотоциклет „Хонда“, модел „Хорнет 600С“ към 22.09.2016 г., е била 3060 лв.

В Комплексна съдебнотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. А. П. А. и д-р А. М.. Според експертите преди потегляне за обратен завой скоростта на л.а. „Киа“ е била 0 км/ч, към момента на навлизане в лява пътна лента – 10 км/ч, а при удара – 18 км/ч. Експертите посочват, че скоростта на мотоциклета може да се определи само по 5 деформациите на автомобила, но в случая те не са надлежно измерени. От снимките към фотоалбума на досъдебното производство е видно, че скоростта на мотоциклета при удара с лекия автомобил е била в диапазона 60-70 км/ч.

Опасната зона за спиране на мотоциклета при движение със скорост 70 км/ч е 52,50 м., при скорост 60 км/ч – 41,6 м., а при движение с максимално допустимата за участъка скорост от 50 км/ч – 31,75 м.

Според инж. А. за водача на лекия автомобил ударът е бил изцяло предотвратим. По отношение на мотоциклетистът вещото лице посочва, че когато л.а. „Киа“ е потеглил, за да извърши обратен завой, мотоциклетът се е намирал на максимално отстояние 53,12 м. Дори с подаден ляв мигач мотоциклетистът не би могъл да очаква извършването на маневра „обратен завой“ предвид двойната непрекъсната линия. Ето защо предотвратимостта на удара може да се изследва когато автомобилът е започнал да навлиза в лява пътна лента. Максималното отстояние 23,55 метра на мотоциклета от мястото на удара към момента на навлизане на л.а. в лява пътна лента, където се е движел мотоциклета, води до извод за навлизането на л.а. в момент, когато това е в опасната зона за мотоциклета, и при скорости за движение от 70, 60 и 50 км/ч ударът е непредотвратим за мотоциклетиста. При отстояние 24 м мотоциклетистът не е имал техническа възможност дори да задейства пълноценно спирачките преди настъпване на удара. Мотоциклетистът е политнал напред и от повдигането на мотоциклета нагоре тялото му вероятно се е ударило в десния край на покрива на автомобила, като е възможно тялото да е било притиснато от вдигнатия нагоре мотоциклет. Експертите отчитат, че от описаните наранявания няма данни за увреждане по външната повърхност на кожата на главата, поради което се формира извод, че вероятно пострадалият е бил с предпазна каска. Същевременно се взема предвид, че областите на гръдния кош и корема са били незащитени със специфични протектори, а причината за смъртта е съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма с разкъсване на жизненоважни органи (черен дроб, дясна коронарна артерия, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки) и излив на кръв в гръдната и коремна кухина – несъвместими с живота. В съдебно заседание експертите допълват, че тези разкъсвания съставляват увреждания, несъвместими с живота, поради което носенето на каска е без значение за настъпването на смъртта.