Определение № 31711 от 31.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31711 гр. С., 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело .0241110130923 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. И. срещу Ц. Т. Ц., с която е предявен иск за делба недвижими имоти, както следва: А., находящ се в гр. ., състоящ се от дневна със столова и кухненски бокс, три стаи, баня, тоалетна и балкони, с площ от 101,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., разположен на трети етаж в сграда с идентификатор ., построена в поземлен имот с идентификатор ., с площ на поземления имот 374 кв.м., при описаните в исковата молба регулационни и кадастрални данни, както и за делба на М. ., находящ се в гр. ., на партерен етаж, кота 0,00 м, със застроена площ 21,73 кв.м., състоящ се от м.но помещение, склад и тоалетна, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., с предназначение „обект за обслужваща дейност за битови нужди“, с 2,36% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,99 кв.м., без идеални части от мазето, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Сградата е построена в поземлен имот с идентификатор ., с площ 410 кв.м., при описаните в исковата молба регулационни и кадастрални данни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника и насрещна искова молба, уточнена с молби от 18.11.2024 г., 19.11.2024 г., с който се иска в делбената маса да бъдат включени други съсобствени между страните недвижими имоти, както следва:

1. Тавански етаж с идентификатор ..4 и адрес на имота: гр. ., представляващ, самостоятелен обект в сграда с КИ . с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, състоящ се от дневна, столова, кухненски бокс, стая, баня и тераса с площ от 96,89 кв. м./ деветдесет и шест цяло и осемдесет и девет стотни кв. м./, при съседи – на същия етаж – няма, над обекта – няма, под обекта - КИ .;

2. Пристройка на първи етаж - стълбищната клетка (откъм север) и навес, като стълбата от към южната страна на сградата, шопрон със застроена площ на 1 пристройката 30,10 кв. м., представлява гараж с идентификатор ..1, същият изграден в сграда с КИ. съгласно Скица на сграда № . г., издадена от СГКК – гр. С.;

3. Пристройка с площ от 30,10(тридесет цяло и десет стотни) квадратни метра, изградена в сграда с КИ ..

С молба от ..02.2025 г., ответникът уточнява, че посочените в насрещната молба два броя пристройки са описани в Нотариален акт за надстрояване и пристрояване № ../ 2009 г. и представляват, както следва:

1 . Пристройка на първи етаж – № ..5 – гараж в сграда, бр. ет. – 1, със застроена площ на пристройката 25 (двадесет и пет) квадратни метра; неразделна част от обекта са: стълбище и етажни площадки с площ на етаж 14 кв. м., с данъчна оценка за конкретния обект съгласно УДО с изх. № . г. – 17 556, 90 лв. при съседи: на същия етаж - ..1, под обекта – няма, над обекта - ..6, същият изграден в сграда с КИ . съгласно Скица на сграда № . г., издадена от СГКК – гр. С.;

2 . Пристройка на втори етаж - № ..6 - с площ от 25 (двадесет и пет) квадратни метра, неразделна част от обекта са: стълбище и етажни площадки с площ на етаж 14 кв. м., при съседи: на същия етаж - ..2, под обекта - ..5, над обекта - ., с данъчна оценка за конкретния обект съгласно УДО с изх. Н . г. – 17 556, 90 лв., същият изграден в сграда с КИ . съгласно Скица на сграда № . г., издадена от СГКК – гр. С..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от В.

И., в който са изложени твърдения за неоснователност искането да бъдат включени сочените недвижими имоти, доколкото същите са собственост на трети неучастващи в делбата лица, поради което моли същите да не бъдат включени в делбата.

По делото е депозирана молба вх. № 352775/28.10.2025 г.от Н. Д., И. И. и Т. И. с искане за главно встъпване по ред на чл.225 ГПК в производството по делба с твърдения, че същите са придобили право на собственост върху въведените от съделителя Ц. имоти по давност и че един от имотите /пристройка в площ от 30.10 кв.м./ е функционално свързван с друг самостоятелен обект в сграда, който обект не е предмет на делбата. Предвид това са предявени положителни установителни искове срещу всеки от двамата съделители за установяване със сила на присъдено нещо, че заявилите главно встъпване лица са собственици на постройка с площ 30.10 кв.м на първи етаж, постройка с площ 30.10 кв.м на втори етаж и ..

По искането по чл. 341 ГПК:

Съдът намира, че направеното от съделителя Ц. Ц. искане в насрещна искова молба по своята същност представлява искане по чл. 341, ал.2 ГПК. С разпоредбата на чл. 341, ал.

2 ГПК се предоставя възможност на ответника да направи до първото съдебно заседание искане за включване и на други съсобствени вещи в делбата. По този начин е уреден специфичен за делбения процес способ за последващо обективно съединяване на искове - включване в делбената маса на нови съсобствени имоти, както и краен срок за извършване на това процесуално действие - първото съдебно заседание във фазата по допускане 2 на делбата. Съгласно чл. 342 ГПК пак само в първото съдебно заседание всеки от съделителите може да възрази против включването в делбената маса на някои имоти. Прието е, че с оглед разпоредбите на чл. 341, ал. 2 и чл. 342 ГПК преклузията в делбеното производство настъпва с приключването на първото съдебно заседание, освен по направените в това заседание възражения, по които останалите съделители могат да изразят становище и да ангажират доказателства в определен от съда срок.

В настоящия случай от страна на Ц. Ц. искането за включване в делбата и на още три имота е направено своевременно, като ответникът е индивидуализирал надлежно вещите, които желае да бъдат включени в делбата. Що се отнася до наведените от съделителя В. И. твърдения относно правото на собственост върху същите имоти, следва да се посочи, че това е въпрос по съществото на спора. Ето защо искането на съделителя Ц. следва да бъде уважено.

По искането по чл. 225 ГПК:

Съгласно чл. 225, ал. 1 ГПК третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

С т. 9б на Тълкувателно решение № 1 от 9...2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, се дават задължителни разяснения относно процесуалната фигура на главното встъпване, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск.

В Решение .1 от 04.03.2020 г. по гр. д. .087/2019 г. на І г. о., Определение № 145 от 07.07.2016 г. по ч. гр. д. .763/2016 г. на ІІ г. о., Определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д.

№ 3477/2017 г. на ІІ г. о., пък се посочва, че главно встъпване е допустимо, когато встъпващият предявява самостоятелно право върху предмета на спора, като заявява претенция, че спорното право, предмет на първоначалния иск, му принадлежи изцяло или отчасти. Претендираното от това лице право трябва да е несъвместимо със спорното право, предмет на първоначалния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да осуети уважаването на първоначалния иск и да обуслови отхвърлянето му. За да е допустимо главното встъпване третото лице трябва да твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице. В този смисъл са още Определение .0160 от 14...2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2021 г., . г. о., ГК, Определение .46 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4505/2015 г., . г. о., ГК, Определение № 96 от 26.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7067/2013 г., I г. о., ГК и др.

3

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че за Н. А. Д., И. А. И. и Т. И.

И. е налице правен интерес от главно встъпване в настоящото производство, доколкото същите предявяват самостоятелни права върху вещи, които са включени в делбата, предявявайки положителни установителни искове спрямо двамата съдетилети. При уважаване на тези искове, би се достигнало до отхвърляне на иска за делба на тези вещи.Ето защо съдът счита, че са налице всички предпоставки за допускане на главното встъпване и приемането за съвместно разглеждане на предявените от главно встъпилите лица искове.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените от ищецът с исковата молба и уточнителните молби, от ответника с отговора на исковата молба и от главно встъпилите с молба по чл. 225 ГПК страни и уточнителните молби към нея, писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

В молба от 28.10.2025г от името на главно встъпилите лица е направено искане за допускане на четирима свидетели за установяване на твърденията им за явно, спокойно и необезпокоявано владение в продължение на повече от десет години, както и за установяване на извършени довършителни работи, ., вложени материали и труд. Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на двама свидетели за установяване на обстоятелства относно необезпокояваното ползване на имота, като по отношение на останалите свидетели съдът приема, че следва да намери приложение нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК. Без уважение обаче следва да бъде оставено искането свидетелите да бъдат допуснати за установяване на извършени ремонти, вложен труд и материали, доколкото в настоящия случая главно встъпилите се позовават на изтекла в тяхна полза давност, а не на други способи за придобИ.е на права, като същевременно не са предявени искове за подобрения.

Настоящият състав намира, че следва служебно по реда на чл.195 ГПК да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси след като вещото лице извърши оглед на място на сградата с идентификатор . и се запознае със строителните книжа: „1. Отговаря ли на изискванията на строителните правила и норми за жилище, действали към построяването му и към настоящия момент . с идентификатор ..4 и ако не, има ли характер на ателие?

2. Представлява ли гараж изградения в процесната сграда съгласно Нотариален акт за учредяване на право на надстрояване и пристрояване № ., том ., рег.., дело №./2000г, „шопрон“, находящ се на първи етаж /постройка с идентификатор ..5/, съответно отговаря ли на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на чл. 37, ал.4, т. 1 ЗУТ, съответно по смисъла на § 5 т. 39 ДР ЗУТ и § 1 т. 1 ДР ЗКИР?

3. Представлява ли изградената на място съгласно Нотариален акт за учредяване на право на надстрояване и пристрояване № ., том ., рег.., дело №./2000г, пристройка, находящата се на втори етаж /с идентификатор ..6/, самостоятелен обект отговарящ на изискванията на § 5 т. 39 ДР ЗУТ и § 1 т. 1 ДР ЗКИР, съответно може ли същата да бъде обособена като самостоятелен обект отделен от втори жилищен етаж с идентификатор ..2?“ 4

Доколкото допустимостта на предявените положителни установителни искове се обусловени от отговора на така поставените въпроси именно в тежест на главно встъпилите лица следва да се поставят разноските за тази експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВКЛЮЧВА на основание чл. 341, ал. 2 ГПК за разглеждане в образуваното делбено производство по гр. д. № 30923/2024 г. на Софийски районен съд, 153 състав и искането за делба, обективирано в насрещна искова молба с вх..86553/11.09.2024г, уточнена с молби с вх.№ 370582/18.11.2024г, с вх.№ 372055/19.11.2024г и с вх.№ 48729/..02.2025г, между Ц. Т.