Решение № 433 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502706 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 4000 от 19.07.2023 г. по гр.д. 5949/2022 г. по описа на СГС, I-4 състав, са уважени изцяло предявените от „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК 831919536, гр. София, пл. „Света Неделя” 7 осъдителни искове против К. К. К. с ЕГН: **********, гр. ***, ул. „ ***” 15 за заплащане на сумите от 33 311.05 /тридесет и три хиляди триста и единадесет лева и пет стотинки/ лв., като получена без основание чрез 38 (тридесет и осем) превода извършени поради грешка повторно в негова полза, по банкова сметка с IBAN: ********, като картодържател на карта V PAY, за периода от 12.08.2020 г. до 10.01.2021 г., както и сумата 990.08 /деветстотин и деветдесет лева и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху главницатая начислена за периода от 21.02.2022 г., когато му е връчена покана за връщане, до датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане и с правно основание на исковете чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради това, ответната страна е осъдена да заплати и разноските в производството, възлизащи на 3 412.44 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Първоинстанционното решение е атакувано с редовна и допустима въззивна жалба от К. К. К., с която се иска от САС да се отмени акта на Софисйки градски съд и да отхвърли предявените против него искове поради следните съображения:

1

Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), приета в първата инстанция, била оспорена, като вещото лице написал същата въз основа само на информация, предоставена му от ищеца. Експертът заявил, че не е виждал договори с компанията VISA, не знае за тяхното съдържание, а ги е описал на база данни, които са му дадени от ищеца. Не бил виждал и договора за банкова карта, сключен между банката и въззивника. Експертизата била изготвена въз основа на документи, към чиято автентичност се изразява съмнение.

Останалите доводи в жалбата също са свързани с несъгласие с експертното заключение от първата инстанция в различни негови аспекти. Претендира разноски.

„Уникредит Булбанк” АД е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се намира за неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на градския съд.

Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства. От материалите по делото, настоящият съдебен състав установи следното:

Производството е образувано по иск на „Уникредит Булбанк“ АД срещу К. К. К., за присъждане на сумата 33311.05 лв., като получена без основание от ответника чрез 38 превода извършени поради грешка повторно в негова полза, по банкова сметка с IBAN:

********, като картодържател на карта V PAY, за периода от 12.08.2020 г. до 10.01.2021 г., както и сумата 990.08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода от 21.02.2022 г., когато му е връчена покана за връщане, до датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

С исковата молба ищеца твърди, че между банката и физическото лице е сключен договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева и за издаване на международна дебитна карта V PAY на американската транснационална компания Visa, предоставяща услуги по извършване на платежни операции. Съгласно договора на ответника била открита сметка с IBAN: ******** и издадена обслужваща сметката дебитна карта V PAY. Съгласно механизма на платежните операции по картите Visa, сред които е и картата V PAY, при нареждане на превод по сметка на картодържател му се предоставят средствата в реално време или в рамките на не повече от 30 минути от одобряването на трансакцията от Visa, като банката предоставя на картодържателя от своите средства, които впоследствие се възстановяват от Visa, след реалното постъпване на сумата. Така „Уникредит Булбанк“ АД извършила за периода от 12.08.2020 г. до 10.01.2021 г. 38 броя незабавни превода на обща стойност 33311.05 лв. от своите средства, в полза на ответника, като заверила сметката му с тях. След постъпването на сумите по преводите от Visa, вместо да задържи сумите по своя сметка, поради счетоводна грешка, банката още веднъж осчетоводила сметката на ответника с тях. Вследствие тази грешка ответника получил за втори път, без основание сумата 33311.05 лв., с които се обогатил за сметка на ищеца. С покана от 21.02.2022 г. ищеца поискал от ответника да върне получената без основание искова сума, но това не било сторено. Ответникът се разпоредил с получените без основание средства, като към момента сметката му била празна.

Ответникът оспорва иска. Възразява, че не е получавал сумата 33311.05 лв. от ищеца.

2

Наличните суми по сметката били негови. Открил я за да съхранява в нея парични суми преди и по време на процесния период, постъпили от трети лица, включително постъпили от онлайн казино. Затова счита, че не дължи връщането им. Оспорил е връчването на покана за връщане на процесната сума от страна на банката. Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Събраните пред градски съд доказателства са писмени и е приета ССчЕ, изготвена от в.л. Л. Б..

От съществено значение за решаване на правния спор е именно заключението на в.л.

Б., което е в следния смисъл:

„Уникредит Булбанк“ АД е предоставило на въззивника дебитна карта, която се ползва и обслужва по сметка с IBAN: ********. На въззивника е представена и дебитна карта - пластика - V PAY. Съгласно изискванията на картовата схема незабавните преводи се осъществяват в реално време, в рамките на не повече от 30 минути от одобряването на трансакцията от Visa, като кредитната институция предоставя на картодържателя свои средства. Впоследствие, банката на наредителя изпраща запис чрез файл към Visa. Записът се обработва и изплатената сума се покрива за сметка на разчетна банкова сметка в чуждестранна валута открита в друга банка в чужбина на „Уникредит Булбанк“ АД.

Съгласно заключението процесните преводи на средства са изпълнени коректно и незабавно, съгласно изискванията на картовата схема. На всички трансакции е посочен уникален авторизационен код на трансакцията, който е уникален идентификатор, генериран автоматично от финансовите институции за да се потвърди, че съответната трансакция е била успешно извършена.

Сметката на въззивника е заверена /кредитирана/ със сумите на посочените трансакции, като със сумите на исканията за плащане за изпълнение на незабавните преводи е задължена сметката на „Уникредит Булбанк“ АД от вътрешнобанковия разчет. Осъществена е повторна заверка на сочената банкова сметка на въззивника, със сумите на процесните преводи, като са налице трансакции с еднакви авторизационни кодове, представляващи повторното заверяване на сметката по една и съща операция, в общ размер 33311.05 лв. Вместо в полза на банката, сумите са постъпвали по сметката на въззивника, след като той вече е получил сумата на превода по операциите. Идентичността на операциите е установена от това, че са с един и същ номер на карта, еднакъв авторизационен код, който се генерира автоматично от „Борика” в момента на обработка на нареждането в реално време и е уникален в рамките на деня, както и вальора на всяка операция.

Към момента салдото по сметката на К. е нулево. Средствата не са налични. Лицето се е разпоредило с тях предимно чрез плащания на стоки и услуги и тегления на АТМ.

Съгласно заключението законната лихва върху сумата 33311.05 лв., за периода от 21.02.2022 г., когато му е връчена покана за връщане, до датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г., възлиза на 990.08 лв.

ССчЕ също се преценява от настоящия състав на САС като обективна и 3 компетентно изготвена.

Въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение ще следва да се потвърди изцяло по следните съображения.

Актът на СГС е валиден и допустим. Той е и правилен по същество, като съобразен с доказателствата по делото.

На оплакванията във въззивната жалба (така чл. 269, изр. второ ГПК):

Неоснователно е оплакването, че ССчЕ била изготвена само въз основа на твърденията на ищеца и на представеното от него извлечение от сметка, понеже същите били оспорени от ответника. Вещото лице изрично е заявило, че е работило по предостаена информация от банката, която не се изчерпва само с въпросното извлечение от сметка – то е проверило на място и счетоводните записвания, доколкото е налице и позоваване на данни от счетоводни книги.

Оплакването на ответника, че вещото лице не било виждало договори с компанията ВИЗА също е неоснователно. Отношенията с тази компания са проследени в ССчЕ, доколкото става дума за технически операции. Но то е и правно ирелевантно, тъй като в производство по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД, тези правоотношения (между въззиваемата банка и компанията ВИЗА) не подлежат на излседване.

На трето място, жалбоподателят прави само формално оспорване на заключението на вещото лице, без да е направил искане по чл. 200, ал. 3 ГПК за назначаване на експертиза в разширен състав и без да поиска допълнително или повторно заключение по смисъла на чл. 201 ГПК – както пред първата, така и пред втората инстанция. В този смисъл, оплакванията на въззивника от приетата ССчЕ са изцяло голословни. СГС е обсъдил задълбочено изводите на вещото лице в атакуваното решение, които са залегнали в основата на финалния му съдебен акт.

На следващо място, оплакванията във въззивната жалба не са съобразени и с фактическия състав на процесния иск и разпределението на доказателствената тежест по същия (чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД). Ищецът е доказал обедняването си чрез въпросните банкови преводи, осъществени в резултат на счетоводна грешка, но ответната страна не е доказала своите твърдения и възражения, и преди всичко това, че процесната сума е получена на законно основание, т.е. да докаже законното разместване на блага. А именно негова е била тежестта за това – така ППВС 1/1979 г.; Решение 138/07.10.2009 г. по т.д.

375/2009 г. на ВКС, ТК, второ т.о., Решение 211/26.11.2013 г. по т.д. 1082/2012 г. на ВКС, ТК, второ т.о. и мн. други. Твърденията му, че са получени от игри в онлайн-казино и чуждестранни контрагенти, не се явяват доказани.

В обобщение, поради съвпадение в крайните изводи на първите две инстанции, атакуваното решение на градския съд ще трябва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Ето защо, право на разноски има само „Уникредит Булбанк” АД, но такива претенции не са предявявани в настоящето въззивно производство.

4

Мотивиран от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 4000 от 19.07.2023 г. по гр.д. 5949/2022 г. по описа на СГС, I-4 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5