Определение № 3973 от 27.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 27.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20241100514992 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по жалба от 18.12.2024 г. чрез Агенция по вписванията от Столична община срещу Определение № 1464/26.11.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано искането на кмета на СО вписване на Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.

Жалбоподателят счита, че СО има публични задължения, но не и такива, които да подлежат на принудително изпълнение, поради което оспорва изводите на съдията по вписванията и отказа му да впише договора. Подробно аргументира защо наличието на публични задължения, които не подлежат на принудително изпълнение, не е пречка за вписване на договора. Така мотивиран, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови вписване на процесния договор.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 94020/26.11.2024 г. СО е поискал да бъде вписан Договор за продажба изх. № РЛН24-ДГ61-37/15.11.2024 г., съгласно който В.К.С. е закупила от СО имот с идентификатор ***, представляващ жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, **.

1

С обжалваното определение № 1464/26.11.2024 г. на Й.Г., съдия по вписванията при СРС, е отказано вписването на процесния договор. В мотивите е посочено, че съдията по вписванията е установил наличие на публични задължения на продавача, което било пречка за разпореждане на вписването съгласно чл. 264, ал. 1 и 4 ДОПК.

Постъпило е становище от Й.Г. – съдията по вписванията, постановил отказа, в което е посочено, че жалбата на СО е просрочена.

По делото са представени:

Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 15.11.2024 г., по силата на който СО е продала на В.К.С. своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, **, с идентификатор ***;

Данъчна оценка за имота от 09.10.2024 г. с валидност до 31.12.2024 г., от която е видно, че СО район „Люлин“ няма непогасени данъчни задължения;

Справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК от 26.11.2024 г., от която е видно, че СО няма публични задължения, подлежащи на принудително събиране, но има задължения в размер на 49 157,37 лв. за вноски за ДОО, 18 105,08 лв. за вноски за ЗО и 7156,74 лв. за вноски за ДЗПО;

Удостоверения от 02.08.2024 г. и от 20.11.2024 г. по чл. 86, ал. 6 ДОПК, изходящи от ТД на НАП, в които е посочено, че СО няма задължения към съответните дати;

Писма от 12.08.2024 г. и от 13.09.2024 г., изходящи от ТД на НАП, в които е посочено, че към съответните дати СО няма задължения и образувани изпълнителни производства.

По делото служебно са изискани доказателства за това кога е подадена жалбата срещу определението на съдията по вписванията с оглед преценката за допустимост на същата. На 05.02.2025 г. е постъпило заявление от СО с представени доказателства, от които се установява, че жалбата е подадена на 11.12.2024 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК „проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон“.

Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК в актуалната редакция, действаща към момента на подаване на заявлението от СО, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Ал. 4 от същия член предвижда, че когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в 3 съответния бюджет.

При систематичното тълкуване на двете норми следва извод, че целта на проверката е да удостовери липсата на непогасени публични задължения и да препятства вписването на договора до заплащането им. В този смисъл Определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, в което се приема, че „Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“. По същия начин е тълкувана волята на законодателя и в Определение № 289 от 24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2679 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Ето защо се налага извод, че единствено съществуването на публични задължения, неподлежащи на принудително изпълнение, не представлява основание за отказ да бъде извършено вписване на процесния Договор за продажба на недвижим имот.

Същият извод може да бъде направен и при разглеждане на Мотивите към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2023 г.

В същите е посочено следното:

„Допълнително, при извършен преглед на извадков принцип в ТД43 на НАП София на сключените при условията на чл. 264 от ДОПК сделки, за период от два месеца (01.02 – 31.03.2017 г.) и в резултат на същия е направен извод, че щетата за фиска, поради неспазването на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК е в размер на 6,4 млн. лв. В тази връзка се предлага нотариусите и съдиите по вписванията да извършват проверка по електронен път в НАП за установяване наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя/учредителя на вещни права, съответно на ипотекарния длъжник или залогодателя, и в случай че установят такива, да пристъпват към изповядване на сделката, респективно към разпореждане за вписване на акта след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния 4 бюджет. Ще се предоставя информация за всички задължения на лицето, а не само тези за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както е в настоящия текст на разпоредбата, тоест всички установени от НАП, както и предявените от външен взискател за принудително изпълнение в НАП към момента на проверката“.

Измененията в чл. 264 ДОПК във вида му към настоящия момент са приети с приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (отм.) – § 14, т. 14 от ПЗР от същия.

Следователно волята на законодателя е била именно изследването на наличие или липса само на подлежащи на принудително изпълнение публични вземания.

Водим от горното, въззивният съд приема, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, искането за вписване на договора следва да се уважи, като за тази цел преписката се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по вписването му.

По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.

Мотивиран от гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1464/26.11.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по заявление с вх. № 94020/26.11.2024 г. на кмета на СО за вписване на Договор от 15.11.2024 г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото по заявление с вх. № 94020/26.11.2024 г. на кмета на СО за вписване на Договор от 15.11.2024 г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6