Решение № 23 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100901839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Д.И.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 536 109, 26 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.

Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два 1 месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

За да се произнесе по това дали в тежест на молителя „Д.И.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения, съдът съобразява, че по делото от това дружество е съставен и представен опис на задълженията, в който то е направило изрично изявление, с което признава, че в негова тежест са възникнали следните задължения към държавата: задължение за заплащане на данък добавена стойност за периода от 01.09.2020 г. до 31.03.2021 г. в размер на 476 618, 45 лв., както и лихва за забавено плащане на този данък към момента на сезиране на съда в размер на 143 334, 46 лв.; - задължение за заплащане на корпоративен данък за периода от 30.06.2021 г. до 30.06.2022 г. в размер на 30 876, 83 лв., както и лихва за забавено плащане на този данък в размер на 7 305, 99 лв.; - задължение за заплащане на данък общ доход за периода от месец септември 2020 г. до месец януари 2021 г. в размер на 162, 35 лв., както и лихва за забавено плащане на този данък в размер на 50, 08 лв. Обстоятелството, което се признава от молителя в настоящото производство, е неизгодно за него, тъй като той е длъжник по задълженията, които заявява, че са възникнали в негова тежест и следователно неговото признание има доказателствена стойност, която съдът следва да зачете и да приеме за доказано по делото възникването на описаните задължения в посочения от молителя размер.

2

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че „Д.И.” ЕООД е направил и извънсъдебно изявление, с което е признал, че в негова тежест са възникнали описаните парични задължения към държавата. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, данък по ЗКПО и данък общ доход са надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя към 06.10.2023 г. Отразяването на паричните задължения към държавата в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал факта на тяхното съществуване към 06.10.2023 г., към който момент те не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.

Освен горното, трябва да се посочи, че по делото е представен и ревизионен акт № Р-22221522006754-091-001/ 08.09.2023 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, от който е видно, че в хода на проведено ревизионно производство е установено, че в тежест на молителя е възникнало и задължение за заплащане на корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 26 576, 82 лв., както и лихва за забавено плащане на този данък в размер на 6 257, 07 лв. Съдът приема, че този акт е връчен на задълженото лице преди приключване на устните състезания по делото, т.е. преди 20.12.2023 г., защото е представен от него в процеса в проведеното на 20.12.2023 г. съдебно заседание. Молителят не твърди да е обжалвал ревизионния акт след връчването му пред по горестоящия административен орган или пред съда, като се и позовава на неговото действие в настоящия процес, поради което трябва да се счете, че той е влязъл в сила.

Вземанията на държавата за получаване на данъци представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът върху добавената стойност е начислен за облагане на извършени възмездни доставки на стоки и услуги, които са направени във връзка с дейността, която този търговец извършва по занятие, а корпоративният данък е такъв, с който е обложена печалбата на това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Д.И.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви за забава в общ размер на 691 182, 50 лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към 3 датата на сезиране на съда – 06.10.2023 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на всички задължения, който се определя от датата, на която изтича срокът за тяхното доброволно плащане, определен в съответните данъчни закони – чл. 93 ЗКПО, чл. 89, ал. 2 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС и чл. 65 ЗДДФЛ.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Д.И.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансовоикономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото и обявените в търговския регистър годишни финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2020 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни активи е 1 635 000 лв., а към 31.12.2021 г. тази стойност възлиза на 2 856 000 лв. В производството не се твърди и не са представени доказателства за това, че към посочените моменти „Д.И.” ЕООД е притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания, на които търговецът е титуляр, не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събирането им от длъжниците. Ето защо и при анализ на финансовото състояние на молителя към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тази стойност.

Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. „Д.И.” ЕООД е имал осчетоводени краткосрочни задължения, както следва: към 31.12.2020 г. в размер на 1 373 000 лв., а към 31.12.2021 г. в размер на 2 570 000 лв. Съдът счита, че в счетоводството на този търговец към 31.12.2021 г. не е надлежно осчетоводено като краткосрочно публичноправното задължение, което е възникнало в негова тежест за заплащане на корпоративен данък за 2020 г. в размер на 26 576, 82 лв., защото то не е декларирано от този правен субект пред данъчната администрация до 31.12.2021 г., а се доказва, че неговото съществуване е установено в по-късен момент в проведено ревизионно производство – чак 4 на 08.09.2023 г., на която дата е издаден ревизионен акт за това. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗКПО падежът на това задължение е 30.06.2021 г., което означава, че към 31.12.2021 г. то има характер на краткосрочно задължение и неговият размер трябва също да се вземе предвид при анализа на финансовото състояние на „Д.И.” ЕООД към тази дата. Това означава, че размерът на краткосрочните задължения на този търговец към 31.12.2021 г. е 2 596 576, 82 лв., която сума представлява сбор от балансовата стойност на осчетоводените краткосрочни задължения от 2 570 000 лв. и стойността на неосчетоводеното задължение за заплащане на корпоративен данък от 26 576, 82 лв.