Решение № 3760 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3760 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110213233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия ****** издаден от СДВР на *****, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат доводи за допуснати при съставяне на ЕФ процесуални нарушения, като се изтъква, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, в частност не съдържа описание на нарушението, а единствено правна квалификация, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. На следващо място се изтъква, че дадената в електронния фиш правна квалификация по чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ сама по себе си е неясна, като е допуснато смесване на две отделни административни нарушения- неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и управление на МПС без такава застраховка, което също нарушава правото на защита.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподателят, редовно призовани, се представляват от адвокат М., която поддържа искането за отмяна на електронния фиш по аргументи, аналогични с изложените в жалбата. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се сочат общи доводи за законосъобразност и правилност на електронния фиш, като се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2025г. в 11.09 часа, лек автомобил марка *** модел *** с рег. № ******, се движел в гр. ********** с посока на движение от ********** към *******. Движението на МПС било установено в района на ********* с автоматизирано техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, тип "ARH CAM S1", с идентификационен номер 120сса7.

Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към посочената дата, за автомобила не е имало валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съгласно представената справка към посочената дата превозното средство е било регистрирано като собственост на *****, с ЕИК **********.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия*****, справка за регистрация на МПС, справка, извършени чрез сайта на Гаранционен фонд, справка от АИСАНД за датата на генериране на ЕФ, Заповед за утвърждаване на образец на ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към същото, Протокол от проверка № 029-СГ-ИСИС/11.03.2024г., както и веществени доказателства- фотоснимка и извлечение от паметта на техническото средство. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, подадена е своевременно, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна.

Атакуваният ЕФ *****, № ******, представлява електронен фиш по смисъла на §6, т.63 от Допълнителната разпоредба на ЗДвП и като такъв следва да се подчинява на изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно съдържанието и реквизитите си и да е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Макар санкционния акт да е надлежно изготвен чрез попълване на утвърдената със Заповед № 8121з172/29.02.2016г. бланка, то същият не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, където изрично се посочва, че ЕФ следва да съдържа описание на нарушението, а така също и на общите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, относно съдържанието на санкционния акт в производството по ЗАНН. В процесния ЕФ въобще липсва относимите към нарушението факти, респективно не се сочи и в какво точно се е изразило същото, като твърдението "не е сключи" не представлява описание на конкретно деяние- действие или бездействие и неговите особености от обективна страна в текста на ЕФ не просто не се сочи конкретния вид застраховка, с който са свързани визираните там правни разпоредби, но и въобще отсъства твърдение, че нарушението е свързано с каквото и да е задължение по КЗ, като се съдържат единствено данни за ограничението на скоростта в района на контрол.

Обстоятелството, че при нарушенията установени с помощта на технически средства, законът допуска прилагане на олекотена процедура за санкциониране на нарушителя, не дерогира изискванията към съдържанието на санкционния акт, с който освен да се определи наказанието, следва да се даде и пълно и точно описание на нарушението от фактическа и от правна страна. В настоящия случай това не е сторено, като пропускът съставлява 2 съществено процесуално нарушение т.к. пряко и неминуемо рефлектира върху правото на защита на нарушителя, иманентна част, от което е правото да разбере в какво е обвинен. В същия смисъл е и константната съдебна практика, като например- Решение № 4718 от 14.07.2021г. по адм. д. № 4476/2021г., Решение № 4474 от 05.07.2021г. по адм. д. № 4848/2021г., Решение № 7036 от 07.12.2020г. по адм. д. № 9220/2020г., всички по описа на АССГ, както и редица други. Предвид на изложените съображения процесния електронен фиш следва да бъде отменен, като издадено в нарушение на процесуалните правила.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, от страна на дружеството- жалбоподател е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на същото, което съдът обаче намира за неоснователно, доколкото така претендирания размер е равен на минималния такъв определен по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. е съобразен както с размера на имуществената санкция, така и с факта, че се касае дело без фактическа и правна сложност, поради което се претендира именно минимума. Предвид на изложеното, сторените разноски в размер на 500 лева следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна – СДВР.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия***** издаден от СДВР на *****, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 КЗ за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на *****, с ЕИК *********, сумата от 500/петстотин/ лева, сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3