Протокол № 197 от 17.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 197 гр. Пловдив, 17.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Андр. Ат. Ат.

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600199 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Съдът при извършената служебна проверка установи, че жалбоподателите по ВЧНД 198/2022 г. Е. И. Д. и по ЧНД № 199/2022 г. ИВ. Ж. Т. са съпроцесници по едно и също досъдебно производство по описа на ОД но МВР С. З. и са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.

354а, ал. 1, във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, осъществено от двамата като съизвършители.

Това води до извод, че двете дела, макар и формално обособени под различни номера, имат връзка помежду си и за правилното им изясняване, както и с оглед процесуална икономия и бързина е наложително обединяването им и разглеждането им заедно в едно производство.

Предвид горното и на основание чл. 41 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕДИНЯВА ВЧНД № 198/2022 г. и ВЧНД № 199/2022 г., и двете по описа на Пловдивски апелативен съд, в едно дело, което да се разгледа и води под номер ВЧНД № 199/2022 г.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) Е. И. Д. се явява лично, доведен от ареста, и с адв. В., редовно упълномощена от по-рано.

1

Не се явява адв. Ч. – защитник на обвиняемия Д..

Обвиняемият Е. Д.: Не държа на защитата на адв. Ч.. В това производство ще ме защитава само адв. В..

Не се явява жалбоподателят (обвиняем) ИВ. Ж. Т. по собствено желание, като изрично е заявил, че не желае да присъства в съдебното заседание пред ПАС.

За него се явява адв. П.П. – служебен защитник.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Също.

Обвиняемият Е. Д.: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

Адв. В.: Също нямам искания за отводи и доказателства.

Обвиняемият Е. Д.: Не възразявам този състав да гледа делото за мярката ми за неотклонение.

Адв. П.: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. В.: На първо място поддържам изцяло жалбата, депозирана от защитника на подзащитния ми, а именно адв. Ч. и ви моля да отмените 2 атакуваното от нас определение.

Защитата счита, че още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение съдът е пропуснал да се произнесе по повод на 72-часовия срок на задържане. Твърдя, че подзащитният ми е задържан на 29 април, а мярката за неотклонение е разгледана от съда на 3 май. Твърдя, че е нарушен законът, който изрично казва до 72 часа лицето да бъде заведено в съда и съдът да прецени дали неговото задържане е правомерно или неправомерно. Доколкото старият НПК и неотменената Наредба за задържане от органите на МВР даваше възможност при задържане от органите на МВР за 24 часа, това задържане реално да ставаше 96 часа, след промените в НК, а и вече трайно установената съдебна практика и още повече, че по самото дело в кориците на настоящето дело аз лично не видях да съществуват заповеди за задържане по ЗМВР. Още от този момент съдът е следвало да отхвърли искането като просрочено или в съдебния си акт да се произнесе, че срокът е нарушен. Считам, че по този начин са ограничени правата на подзащитния ми, а именно в този срок от 72 часа да прецени български съд дали е правомерно или не задържането му.

Наред с това считам, че не може да се направи извод за обосновано предположение, че именно моят подзащитен е автор на деянието. Видно от показанията на свидетеля Г. същият е експлоатирал СРС. Съдът е следвало да отчете и този факт - че тези СРС и този свидетел не може да бъде допуснат като такъв. Именно, че и към настоящия момент - поне до вчера, не бяха представени никакви СРС нас ни поставя в една неравностойна позиция и не можем да направим обосновани изводи дали подзащитният ми е виновен на базата на СРС. Срокът, в който е следвало да бъдат изготвени протоколите за тези СРС е изтекъл. Те не са приложени и от тук считам, че отново са нарушени правата на моя подзащитен.

За да бъда кратка, това са моите допълнителни аргументи към жалбата и моля да проверите действително законността на задържането – не дали лицата са извършили престъплението, те ще бъдат предадени на съд. Идеята е и вярвам, че вие ще проверите законността на задържането.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Д..

Обвиняемият Е. И. Д.: Моля да промените мярката ми за неотклонение 3 в по-лека, за да мога да си гледам семейството. Имам малко дете, което искам да гледам. Имах работа, която загубих, искам да си намеря нова, за да мога да си гледам семейството.

Адв. П.: Поддържаме жалбата срещу определението на Старозагорски окръжен съд. Считам, че колежката беше изчерпателна. Ние сме изложили доводите си в подадената частна жалба и моля да я уважите, като промените мярката за неотколание на подзащитния ми в „домашен арест“ или „парична гаранция“.

ПРОКУРОРЪТ: Атакуваните определения на Старозагорския окръжен съд са идентични и както приехте касаят един и същи случай.

За да постанови определението си, съдът е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки, а именно налице е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв. Обсъдено е обоснованото предположение по чл. 63, ал. 1 от НПК и подробно са изброени фактите, които са налице към настоящия момент и данните, които са налице спрямо двамата жалбоподатели. Обсъдена е експертизата, от която е видно, че е налице високорисково наркотично вещество и е обсъдено защо тези обстоятелства се считат за обосноваващи предположението.

В атакуваните съдебни актове е посочено и е направен извод, че е налице опасност и двамата обвиняеми да се укрият и да извършат друго престъпление. В тази насока смятам, че правилно е прието, че е налично друго наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК във вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК, касаещо аналогично деяние. Това сочи на тази висока обществена опасност и на наличие на обосновано предположение.

Считам в този смисъл, че определенията са обосновани и законосъобразни и предлагам да ги потвърдите като такива.

Съдът даде последна дума на обвиняемия Д..

Обвиняемият Е. И. Д.: Искам по-лека мярка за неотклонение.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайното съвещание съдът приема за установено следното:

Производството е по чл. 64, ал. 8 от НПК.

С обжалваните определения състав на Старозагорския окръжен съд е 4 взел мярка за неотклонениие „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите по досъдебно производство № 349 ЗМ 149/22 г. по описа на ОД на МВР С.

З. Е. И. Д. и ИВ. Ж. Т..

Срещу определенията са постъпили жалби от защитниците на двамата обвиняеми, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за незаконосъобразност.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваните определения. Сочи, че за всеки един от обвиняемите е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление, както, и че от наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение, че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, в които са обвинени.

Защитата на обвиняемия Д. пледира подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното определение отменено, като необосновано и незаконосъобразно. Оспорва извода за наличие на обосновано предположение, свързващо обвиняемия Д. с вменената му престъпна деятелност. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние на обвиняемия и липса на данни, обосноваващи опасност да се укрие или извърши престъпление. Твърди се неспазване на срока по чл. 64, ал. 2 НПК.

Защитата на обвиняемия Т. възразява срещу изводите на съда за наличие на основанията по чл. 63, ал. 1 НК и излага съображения за липсата на опасност Т. да се укрие или извърши престъпление. Отделно се твърди, че данни, които да свържат обвиняемия с престъплението, в което е обвинен се съдържат единствено в обясненията на третия съучастник – обвиняемия А., които съставляват „оговор“.

Обвиняемият Д. моли съда за по-лека мярка за неотклонение.

Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fbd812b-1019-47f7-a823-a7f9ce3736c0