Решение № 157 от 27.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000549 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. М. Л. от ****, ЕГН ********** – чрез назначения и особен представител адв. Б. С. с адрес: **** против решение №33/20.02.2020г., постановено по търг.д. № 89/2019г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е осъдена А. М. Л. от ****, ЕГН ********** да заплати на Г.Ф. – **** сумата 30 722.82 лева, представляваща заплатено от Г.Ф. – гр. С. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2013 г. в гр. Р., И., причинено от А. Л. при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от завеждане па исковата молба 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане , както и 3080. 59 лева – разноски в производството пред окръжния съд.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

1

Въззиваемата страна Г.Ф. неоснователна.

**** изразява становище, че жалбата е

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 288, ал.1, т.2, б.„а” от Кодекса за застраховането /отм./.

Касае се за регресна претенция на Г.Ф. против прекия причинител на ПТП, причинено при управление на мотоциклет без правоспособност на водача.

Ищецът Г.Ф. - **** твърди, че на 12.10.2013 г. в гр. Р., И. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ш.К.“ с ДКН * **** **, собственост на З.А.М., управляван от А. М. Л. и лек автомобил "А. ** А.т“ с рег. № ** *****, собственост на Б.М., в резултат на което са били причинени имуществени вреди на лекия автомобил “ А. ** А.т“. Твърди, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил „Ш.К.“ А. М. Л., която не е спряла на знак „Стоп“, отнела е предимството на движещия се по ул. „Т.“ - път с предимство лек автомобил „А. ** А.т“ и го е ударила. Твърди, че водачът А. Л. е управлявала автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че на увреденото МПС са били причинени щети в размер на равностойността на 33 922.82 лева. Твърди, че тази сума е била изплатена от НББАЗ /Н.Б.Б.А.З./ на Н.Б. на Република И.. Твърди, че на основание чл.288а ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на основание чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС Г.Ф. е възстановил тази сума на НББАЗ. Твърди, че с регресна покана изх. ГФРП532/07.10.2014г. е поканил ответника А. Л. да възстанови платеното от фонда обезщетение. Твърди, че по повод на тази покана между Фонда и ответницата е подписана Спогодба от 27.11.2014г. и е изплатена доброволно част от сумата в размер на 3 200 лева. В резултат на това счита, че ответницата все още дължи на Г.Ф. остатъка в размер на сумата 30 722.82 лева.

С оглед изплащане на обезщетението на НББАЗ, посочва, че за него възниква правото да търси регресната отговорност на прекия причинител на ПТП, поради обстоятелството, че същият е управлявал МПС, без да има 2 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В горния смисъл претендира осъждане на А. М. Л. да му заплати сумата 30 722.82 лева, представляващо обезщетение по щета №120422/21.05.2014г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и направените разноски.

От страна на ответника А. М. Л. – чрез назначения и особен представител адв. Б. С. е депозиран в срок отговор на исковата молба. С него е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва както наличието на виновното и противоправно поведение в качеството и на водач на МПС, настъпването на процесните вреди, причинноследствената връзка между деянието и резултата, така и начина на определяне на обезщетението и неговия размер. Оспорва автентичността на сключената между нея и Г.Ф. спогодба.

С допълнителна искова молба Г.Ф. уточнява, че обезщетението е изплатено на основание Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. и чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС. Позовава се на посочената Директива, /известна като четвърта Директива за автомобилно застраховане/, тъй като тя предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009 г. и Договорът между бюрата.

Твърди, че по силата на чл.105 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат по правото на държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните и норми при определяне на отговорността и оценката на компенсациите. Посочва, че нито НББАЗ, съответно и Г.Ф. нямат правомощията да правят преценка по същество относно оспорените от ответницата обстоятелства, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.285 ал.6 от К3 /отм./. Твърди, че със сключената между него и ответницата Спогодба и с извършеното от нея частично плащане, тя признава основанието и размера на дълга.

Първоинстанционният съд е намерил за основателен и доказан предявения иск и го е уважил в пълния му претендиран размер.

3

Недоволен от осъдителното решение е само ответникът, който обжалва същото изцяло.

Оплакванията в жалбата се основават на твърдения за неправилни изводи на съда относно наличието на извънсъдебно признание от страна на ответника за дължимостта на обезщетението и основанието, на което то се претендира и заплащане на част от сумата. Счита, че автентичността на спогодбата, на която се позовава ищецът, не е доказана и не е представен нейния оригинал, въпреки оспорването. Счита, че с нея тя не е признала правопораждащите правото на обезщетение факти. Позовава се и на оспорените от нея документи, съставени в Република И. с превод на български език относно механизма на ПТП и размера на имуществените вреди.

Видно от представените нареждания за превод във валута и банкови извлечения, както и писмо – претенция изх. №1-2298/30.06.2014г. от НББАЗ Г.Ф. е извършил плащане към НББАЗ, а то от своя страна – на Италианското централно бюро на сумата 16 817.87 евро във връзка с процесното ПТП.

Изплатената сума е с равностойност на 34 022.82 лева. Съгласно чл.7, буква „а“ от Директива 2000/26/ЕО и чл. 34, ал.З от Правилника за устройството и дейността на Г.Ф. - последният се явява краен платец по смисъла на чл. 561 КЗ и чл. 559, ал.3 от КЗ е активно легитимиран по настоящата претенция.

С писмо изх. №ГФ-РП-532/07.10.2014г. ответницата Л. е уведомена от Г.Ф. за заплащане на НББАЗ с платежно нареждане от 03.06.2014г. и с платежно нареждане от 17.07.2014г. на сума в общ размер 34 022.82 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "А. **“ с рег. № ** ***** при ПТП, станало на 12.10.2013г. на територията на Република И., с лек автомобил „Ш.К.“ с ДКН * **** **, управляван без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Със същото писмо тя е поканена да възстанови на Фонда в едномесечен срок от получаването му заплатената от него сума. Писмото е получено от ответницата на 14.10.2014г. – видно от обратната разписка за връчването му.

На 24.11.2014 г. между страните е постигната спогодба . Видно от същата А. М. Л. признава вземанията на Г.Ф. по щета №ГФ-120422/21.05.2014г. общо в размер на 34 022.82 лева. Съгласно чл.2 от спогодбата страните се съгласяват, че част от сумата в размер на 100 лева А.

4

Л. внася на 27.11.2014г. – при сключването на договора, а останалата част от задължението се уговарят да бъде разсрочено за 48 месеца на вноски от по 10 лева - до м. ноември 2018 г. Уговорили са се също, че задължението става изискуемо при забава на плащането на която е от вноските с повече от три дни.

Извършеното от ответницата оспорване автентичността на сключената спогодба с Г.Ф., е недоказано. С молба вх. №10105/23.12.2022г. Г.Ф. е представил по делото оригинала на същата. Допусната е съдебнографологична експертиза. От заключението на вещото лице М. С. се установява, че в представената спогодба от 2014г. подписът от името на А. Л. в същата, е изпълнен лично от А. Л..

Обстоятелството, че със сключване на спогодбата ответницата е признала основанието и размера на задължението – предмет на настоящата претенция, се установява от клаузата на чл.1 от спогодбата. Номерът на щетата съвпада с този по двата доклада по щета, представени по делото.

Сумата – предмет на спогодбата, съвпада с тази, платена от Г.Ф. по двете платежни нареждания. Тя съвпада и с тази, посочена в писмото – регресна покана, получено от ищцата на 14.10.2014г.

След като страните са уредили отношенията си с това извънсъдебно споразумение и са постигнали съгласие по основанието и размера на вземането на ищеца, дори и да не бяха представени по делото писмените доказателства, съставени от органите в Република И., основание за осъждане на ищеца би била именно спогодбата, съдържаща нейното признание, че дължи, основанието на задължението и неговия размер.

Не се спори относно обстоятелството, че не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на цитираното МПС, управлявано от Л. в И.. Това се установява и от представената Справка от Регистъра на Г.Ф..

Материалното право да се претендира плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./.

Съгласно цитираната разпоредба след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 на чл. 288 от КЗ, Г. ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 на чл. 288 от КЗ/отм./. Регресното и суброгационно право на Г.Ф. в случая е поради изпълнение на задължението 5 му за плащане по чл.34 ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Г.Ф.. Съгласно цитираната разпоредба Г.Ф. възстановява суми, когата НББАЗ в съответствие с международните договори, по които е страна, е изплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП по чл.28 ал.1, б. «б», «аа», «бб», «гг» и пар.5а, настъпили в друга държава – членка.

Налице са доказателства за извършено плащане от страна на фонда.

Претендираната сума се равнява на платеното обезщетение плюс разходите за определянето му.

Гореизложеното прави регресната искова претенция основателна за сумата 30 722.82 лева, представляваща заплатено от Г.Ф. – гр. С. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2013 г. в гр. Р., И., причинено от А. Л. при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от завеждане па исковата молба 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

До същите правни изводи е достигнал и Окръжен съд – Х., поради което решението му следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва А. М. Л. от ****, ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на Г.Ф. – **** сумата 4355.04 лева – общо разноски пред въззивния и касационния съд по в.т.д. №353/2020г. на ПАС, по т.д. №522/2021г. на ВКС и по в.т.д. №549/2022г. на ПАС. Разноските за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение, което следва да се потвърди и в тази част. На адв. Б. С. следва да се изплати внесената от Г.Ф. сума в размер на 1451.68 лева – възнаграждение за особен представител за осъществената от нея защита на А. Л. по в.т.д. №549/2022г. по описа на ПАС, за което следва да и се издаде разходен касов ордер.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва А. М. Л. от ****, ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса в размер на 614.45 лева.