Решение № 381 от 14.09.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пазарджик, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220200912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ц.” ЕООД, ЕИК: 200299215 със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, , улица „Петър Бонев ” № 5 против Електронен фиш серия Г, № 0022926 на ОД МВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че ЕФ не съдържал надлежно описание на нарушението. Било налице несъответствие между нарушението, описано в ЕФ и фактическия състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране посредством ЕФ. Санкционирането с ЕФ било незаконосъобразно, тъй като управлението на автомобила било заснето по време на движение на автомобила, в което било монтирано АТСС, поради което санкционирането е следвало да бъде посредством АУАН и НП. ЕФ бил издаден след императивния давностен срок, предвид дългия период от време считано от датата на нарушението до връчване на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен защитник, който устно и в писмени бележки поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ.

Претендира разноски.

За ответникът по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВРПазарджик, в което се излагат съображения за потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за 1 прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред се иска присъждане на такива.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия 14-дневен срок и от лице с правен интерес.

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция на търговското дружество „Ц.” ЕООД, в качеството му на собственик на МПС – т.а. „Мерцедес Спринтер“ 3131 ЦДИ с рег. №*****, за това, че на 29.01.2020 г., в 16,20 часа, на АМ „Тракия”, км. 63, в посока на движение за гр.София, било заснето горепосоченото МПС по време на движение.

Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, доколкото от името на жалбоподателя, като юридическо лице и собственик на горепосоченото МПС, което било регистрирано в България, респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗЗГО/.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна.

Обжалваният ЕФ е процесуално изправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение на МПС, чиято посока и място на движение са отразени, т.е. несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, с който термин борави нормата на чл.638, ал.4 от КЗ, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото юридическо лице, който е без сключен договор за ЗЗГО, което пък е нарушение именно по посочените в ЕФ правни норми.

От приложената по делото извадка от паметта на процесното АТСС /л.7 в делото/ – „Справка по критерии mOffice“ с данните за заснетите МПС без сключена ЗЗГО се установява, че същата съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното МПС, съгласно приложените по делото методическите указания за работа с този вид АТСС.

Системата е работила по заложен приоритет – „застраховка“, за която е маркиран удивителен знак. Това означава, че проверка е била към момента. Дали обаче тя е извършвана само тогава или само след това или и в двата случая е напълно без значение, тъй като изискването за издаването на ЕФ на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението да е установено с АТСС.

Издаването на обжалвания в настоящото производство ЕФ е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на 2 технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания“ (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач), като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието, което е различно за физически и юридически лица. Законодателното решение е разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638, ал.4 КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на административно наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установено нарушение по чл. 638, ал.1 и ал.3 от КЗ. За нарушението обаче по ал.4 на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – с АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика.

Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна (без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач несобственик. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност само за собственика, но при установено по посочения специален начин - чрез АТСС управление на МПС. Целта на законодателя е ясна: Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества: по ал. 1 собственика (чл. 438, ал.1 т.1), а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и различни изпълнители деяния: по ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил, а по ал.3- управление на МПС от несобственик, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В единия случай се санкционира неправомерно действие, а в другия - неправомерно бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен задължителния застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1– за неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако собственикът управлява МПС – по ал.1, защото субект на нарушението по ал.3 на чл. 638 е водач-несобственик. Казано с други думи, отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил 3 застрахователния договор. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.

Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

Тези норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен състав на нарушение (спрямо коментираните по-горе два други), като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата.

Неправилно е тълкуването, че щом се касае за управление на МПС, отговорност следва да носи само водачът и нормата на чл.638 ал.4 от КЗ е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото в двете точки на ал.1 наказание (глоба или имуществена санкция), т.е. досежно наказанието, но не и досежно основанието за реализиране на отговорността. Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. Мотив, че законодателната воля е именно такава са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал.5 на чл.189 ЗДвП - деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за нарушението.

Доколкото чл.647, ал.3 от КЗ препраща само и единствено към реда и условията на ЗДвП, но не и основанията за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна (виж и на л. 9 и 31 от делото), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.

В процесния случай движението е било заснето от мобилна система за контрол на скоростта на МПС с дефиниция по §6 от ДР на ЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12.05.15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документа от БИМ на 4 л.9 в делото за „съответствие с одобрения тип…“. Установява се, че въпросното АТСС може да се използва, както за контрол на скорост, така и като „Система за автоматично разпознаване/идентификация на регистрационни номера“ на МПС /САИРН/, като в този случай системата е наименована АИС „Трафик“.

Фактът, че според протокола от БИМ, системата е сертифицирана да заснема движение на автомобили при осъществяване и на контрол за скорост, на още по-голямо основание показва, че е сертифицирана и само да заснема движение на автомобили, с цел проверка за наличие на ЗЗГО.

В случая достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложения като веществено доказателствено средство фотос, ведно с отразени конкретни параметри от приложената извадка от паметта на процесното АТСС – „Справка по критерии mOffice“ с приоритет „застраховка“. Самото изображение илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало заснемането, обективира дори разпознат рег. номер на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.