Решение № 48 от 02.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500738 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 681 от 09.07.2025 г. по гр.д. № 603/2025 г. на РС - Перник е признато за установено по предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК 823073638 срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в отношенията между страните ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник сума в размер на 3049,35 лева - главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 23.03.2022 г. до 23.05.2024 г. за водоснабден недвижим имот на адрес: *** с абонатен № ***, сумата 379,81 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2022 г. до 10.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /05.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 6337/2024 г. по описа на РС - Перник.

С решението съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6337/2024 г. по описа на РС - Перник, в частта за разликата над сумата 3049,35 лева до пълния присъден размер 4065,81 лева. - главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води 1 за периода от 23.03.2022 г. до 23.05.2024 г. за водоснабден недвижим имот на адрес: ***, с абонатен № ***, лв. мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 11.03.2020 г., за разликата над сумата 379,81 лв. до пълния присъден размер от 506,42 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 11.06.2022 г. до 10.07.2024 г., както и за разликата над сумата 68,58 лв. до пълния присъден размер 91,44 лева за държавна такса и за разликата над сумата 240 лева до пълния присъден размер 634,33 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Г. Д. Г., с която се атакува в цялост решението на РС като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно РС е достигнал до извод за наличие на облигационно отношение на страните в спора, като е приел за доказателство в тази насока декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като тази декларация не е подадена от него, а от трето неучастващо в спора лице /Д. Г. Д./. Сочи, че ищецът не е представило по делото нотариален акт за собственост на процесното жилище, а представената декларация намира за частен свидетелстващ документ, който удостоверява изцяло изгодни факти и обстоятелства за издалата го страна. Прави оплакване, че никъде в първоинстанционният акт не е обсъдено възражението на ответника, че ищецът не е доставял реално твърдения обем от услуги и не е извършвало реален отчет на водомерите. Не било обсъдено и възражението, че за част от периода карнетите били на хартиен носител и същите не били подписани от ответника. За неправилно се сочи и кредитирането на извършената съдебно-счетоводна експертиза от страна на съда, като допълва, че нейното заключение се основава единствено на данни от едностранно изготвени частни документи. Счита, че ищецът не е успял да докаже, че реално е доставял до процесния имот твърдения обем от услуги, както и че реално е отчитал водомерите. Въз основа на изложеното моли за отмяна на постановеното от РС решение, като се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Н., с който въззивната жалба се оспорва като необоснована и неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, мотивирано и законосъобразно.

За неоснователни се сочат твърденията, че по делото не е доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото. Твърди, че от събрания доказателствен материал по делото категорично се установява, че ответникът е собственик на 6/8 ид. части от процесния водоснабден имот. За неоснователни се сочат възраженията на жалбоподателя, че представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не може да служи като доказателство за наличието на право на собственост и допълва, че процесуалният закон не поставя изискване доказването на това право да се извършва единствено чрез представяне на титул за собственост. Отбелязва, че действително декларацията по чл. 14 от ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването правото на собственост, но съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административния орган за определени факти, в това число и такива свързани с притежаването правото на собственост върху 2 процесния недвижим имот. За доказано по делото се сочи и изпълнението на задълженията от страна на ВиК оператора по предоставяне на услуги през процесния имот в претендирания обем. Твърди, че това обстоятелство се доказва както от приетите и представени по делото неплатени фактури /които били индивидуализирани с дата, период, за който са дължими, техния размер и падеж на плащане/, карнети на инкасатора и справки, така и от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установява се от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 63310/28.03.1998 г., че процесният недвижим имот е деклариран от Д. Г. Д. като съсобствен на трима собственици и при следните квоти от правото на собственост: Д. Г. Д., притежаващ 1/4 идеална част, настоящият ответник Г. Д. Г., притежаващ 2/4 идеални части, и Б. Г. Д., притежаващ 1/4 идеални част, като начин на придобиване е записано наследство и е посочен НА 24 от 24.09.1991 г.

От удостоверение за наследници с изх. № 2-/ ВП-513 от 28.04.2020 г. се установява, че Д. Г. Д. е починал на ***, като е оставил за свои наследници И.Й. Д. - съпруга, Г. Д. Д. дъщеря, и Г. Д. Г. - син.

Видно от представеното удостоверение за отказ от наследство, издадено от РС Перник, Г. Д. Д. се е отказала от наследството на Д. Г. Д., като нейната 1/3 част от наследството се разпределя между останалите двама наследници - И.Й. Д. и ответника Г. Д.

Д..

От удостоверение за наследници с изх. № *** се установява, че И.Й. Д. е починала на ***/преди процесния период/, като е оставила за свой единствен наследник сина си и настоящ ответник Г. Д. Г.. От справка, изготвена от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник се установява, че процесният недвижим имот на 15.09.2021 г. е служебно въведен на наследниците Г. Д. Г., притежаващ 5/8 идеални части от собствеността, И.Й. Д. починала, притежаваща 1/8 идеални части и Б. Г. Д., притежаващ 2/8 идеални части, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ въз основа на данни в общината и регистъра на населението, когато не е подадена данъчна декларация от наследниците.

Районният съд е приел съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, която правилно е 3 кредитирана като пълна, обективна и обоснована. От същата се установява, че за процесния период /23.03.2022 г. до 23.05.2024 г./ за абонатен № ***, по отчет на монтирани са два броя измервателни устройства, задължението е в размер на 4506,81 лв. с ДДС, в това число за доставена питейна вода в размер на 2822,41 лв. с ДДС, за отвеждане на отпадъчни води 419,29 лв. с ДДС и за пречистване на отпадъчни води 824,10 с ДДС. Отчетените стойности количества на водомера в процесния имот са общо 1057 м3, като начислените от общия водомер са 332,74 м3. Месечните количества вода на основание чл. 22 и чл. 25 от Общите условия на ищеца са начислени в карнета на инкасатора. Количеството отведени отпадъчни води в канализационната система е отчетено като равно на количеството изразходвана питейна вода, а количеството пречиствани води е прието за равно на количеството отведени отпадъчни води. Обезщетението за забава на плащанията по издадените 26 бр. месечни фактури от дата 10.05.2022 г. до дата 07.06.2024 г. е в размер на 506,42 лв. за периода 11.06.2022 г. до 10.07.2024 г., като не са отчетени извършени плащания. Лихвата за забава е изчислена по реда на чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.

Съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства /удостоверения за наследници, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, справка от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, съгласно която процесният имот е предеклариран служебно и въведен на наследниците на починали собственици - Г. Д. Г., притежаващ 5/8 идеални части от собствеността, И.Й. Д. - починала, притежаваща 1/8 идеални части и Б. Г. Д., притежаващ 2/8 идеални части/ дава основание на въззивния съд да приеме, че това служебно деклариране е извършено на осн. чл. 14, ал. 6 ЗМДТ, което ответникът Г. Д. Г. не е оспорил, съответно по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, вкл. да се е отказал от правото на собственост върху недвижимия имот по реда на чл. 100 ЗС или да се е отказал от наследството по реда на чл. 52 ЗН, което за целите на настоящото производство установява придобиване по наследство, както и на самостоятелно основание собствеността върху имота – общо 6/8 идеални части от процесния недвижим имот.

Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на В и К услуги, ответникът, по силата на закона и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като съсобственик на процесния имот има качеството на "потребител " на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху 6/8 ид. част от имота, като това негово качеството произтича от притежаваното право на собственост и не се обуславя от реалното ползване на 4 имота. От този момент между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а последният се е задължил да заплаща стойността на ползваните услуги.

Следва да се отбележи и още, че с оглед предмета на настоящото производство и казаното по-горе е без значение обстоятелството, че за процесния абонатен номер и имот е открита партида при ВиК оператора на името на наследодателя на ответника по делото И.Й. Д.. Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя на услугата и не зависи от титулярството на партидата открита при оператора.