Решение № 118 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Н. Ст. Я. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600119 по описа за 2026 година Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на М. И. К., осъден по нохд №498/2023г. по описа на РС Бяла Слатина, за възобновяване на производството по делото. К. е била признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4/четири/ години. Присъдата е била потвърдена от ОС Враца по внохд №272/2025г., решението е влязло в законна сила на 04.08.2025г.

В искането е посочено, че и двата съдебни акта са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, по формулирано обвинение за строителство не по приет проект, едва в пледоарията на прокурора на подсъдимия е станало ясно, че се твърди да е извършено привидно строителство, че такова не е извършвано и се касае за заблуда, т.е. изобщо не е бил изграждан обект. Твърди се, че са събрани доказателства за извършвано строителство, но въпреки това съдът е приел, че то е привидно.

По този начин е била отнета възможността на подсъдимия да разбере 1 обвинението, освен това са кредитирани негодни доказателства, свидетелските показания съдържат експертна терминология. Не е била изготвена експертиза за самото строителство, която да отговори дали то е било по проект и отговаря и на стандартите. Обобщено, нарушенията се свързват с допуснати съществени процесуални нарушения при формулировката на обвинението, събирането на негодни доказателства и несъбирането на необходими такива. Освен това се твърди, че в казуса се касае за облигационни отношения, към които наказателната материя няма отношение. При наличието на тези нарушения се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С присъда №10/05.12.2024г. на РС Бяла Слатина, постановена по нохд №498/2023г., М. И. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление, на неустановени дати, за времето от месец април 2022г. до 01.10.2022г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца и в с.Борован, обл.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В. С.-Ц. и М. И. Ц., че ще изгради обект – сграда за автоуслуги и автосервиз в гр.Бяла Слатина, в УПЕ І-1396, кв.99 по плана на града, съгласно изготвен проект и това им причинил имотна вреда в размер на 27 672лв. За това престъпление му е наложено е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, отложено с изпитателен срок от четири години, като е оправдан частично по първоначалното обвинение да е причинил имотна вреда в размер на 39 600лв. Уважен е частично гражданският иск за сумата от 27 672 лева, предявен от В. С.-Ц. и М. И. Ц., в останалата част искът е бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото.

С решение №114/04.08.2025г., постановено по внохд №272/2025г. по описа на ОС Враца, присъдата е била потвърдена изцяло.

В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения поддържа писменото искане по съображенията, изложени в него, за допуснати нарушения по чл.13 и чл.107 от НПК, твърди, че са нарушени правата на подсъдимия и са допуснати пороци в процесуалната дейност на първата инстанция относно преценката на доказателствения материал. Акцентира, че не е била назначена необходимата експертиза относно осъществено 2 строителство от подсъдимия, вместо това са кредитирани свидетелски показания на лице, които нямат специални знания. Освен това според пледоарията, обвинителният акт е неясен и неточен, това е установено от пледоарията на прокурора, по този начин е ограничено правото на защита, има противоречия дали е осъществено строителство, касае се за измама по смисъла на гражданското право, а това изключва наказателната отговорност.

Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд са препис на обвинителния акт. Иска се възобновяване на производството и отмяна на присъдата на първата инстанция.

Представителят на САП пледира, че обвинителният акт не противоречи на пледоарията на прокурора, от обективна страна е изяснено, че не се касае за гражданскоправна измама и договорни отношения, в този смисъл е Р№545/2008г. на ВКС, ІІ НО, осъденият не е имал никакъв капацитет и подготовка за извършване на строителство, той е извършвал действия уж в изпълнение на договореностите с пострадалите, но те по никакъв начин не биха могли да бъдат квалифицирани като изпълнение на поетите задължения.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен и отхвърляне на искането за възобновяване.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Писменото искане за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирано за това лице, в установения от закона шестмесечен срок и има за предмет акт по чл.419, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното производство против М. И. К., е неоснователно по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че изложените в писменото искане възражения за съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи формулираното обвинение, са неоснователни. Конкретно, видно от обвинителния акт и пледоарията на прокурора пред първоинстанционния съд, между формулираното обвинение в тях не е допуснато разминаване, каквото се твърди в искането, напротив, поддържаното обвинение от прокурора в първата инстанция е еднакво с посоченото в обвинителния акт и по него се е произнесъл първостепенния съд. Няма основание да се приеме, че 3 обвинението е било неясно формулирано и осъденото лице е имало затруднения да се защити против него. Посочено е, че за строителството, за което се е ангажирал осъденият, е имало надлежен проект и той е извършил строителни работи, които не са отговаряли на проекта, подробно установени по делото. Доводите за събиране на негодни доказателства и несъбирането на необходими такива също са голословни, спазен е процесуалният ред за събиране на приобщените гласни доказателства, които са надлежно обсъдени в мотивите. Относно твърдението, че не е била назначена експертиза, която е била необходима, също не може да се приеме, че е допуснато каквото и да било процесуално нарушение, тъй като по делото са приобщени експертни заключения относно стойността на материалите и съответствието им с проекта. Показанията на свидетелите, сочени като „експертни“, не са били оценени по този начин от решаващия съд, нито са заменили необходимите експертни знания, така че и твърденията за събиране на негодни и неотносими доказателства са неоснователни. Соченото в искането, че по делото са били налични само облигационни отношения, които нямат връзка с наказателната материя, са свързани с обосноваността на присъдата, доводи за това са били изложени при обосновката на приетата правна квалификация и преценката за обоснованост не може да бъде предмет на настоящото производство. Тъй като е бил извършен необходимият анализ на доказателствата, за да се приемат за установени фактите по делото, въз основа на които са направени правните изводи, че се касае за престъпление, при този процес няма допуснати нарушения на правилата и на формалната логика, не може да се приеме за налично основание да се възобновява производството.

В заключение, не се установи при събиране на доказателства, използвани от съдилищата по същество, за да формират вътрешното си убеждение за приетата за установена фактическа обстановка, да са допуснати твърдяните нарушения, посочени в искането и поддържани в съдебно заседание. По отношение на приложението на материалния закон също не е допуснато нарушение, което да налага възобновяване на производството, тъй като правилната правна квалификация на законосъобразно установените факти е по чл.209, ал.1 от НК. От обективна и субективна страна са били установени по законосъобразен процесуален ред признаците на престъплението, при постановяване на решението си втората инстанция е извършила обстоен анализ на доказателствата, направила е самостоятелни 4 фактически и правни изводи, като преценката за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна е извършена при спазване на процесуалните правила и след обсъждане, поотделно и в съвкупност, на всички доказателства по делото, така че не може да се приеме, че са допуснати нарушения на чл.13 или чл.107 от НПК. Взети са били всички допустими и възможни мерки за разкрИ.е на обективната истина, а двете инстанции са формирали вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Предвид изложеното, настоящият състав прие, че въззивният съд е спазил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и е извършил съобразен с изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК анализ на доказателствената съвкупност, като в решението са изложени убедителни съображения относно значимите за обвинението факти. Затова не са налице основания да се приеме, че са допуснати твърдяните процесуални нарушения при оценката на доказателствата и при приложението на материалния закон, които да са основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на САС намира искането за възобновяване на наказателното производство против М. И. К. за неоснователно.

Мотивиран от така изложеното, НО, 5-ти състав на САС РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения М. И. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на влязлото в законна сила решение №114/04.08.2025г. постановено по внохд №272/2025г. по описа на ОС Враца и присъда №10/05.12.2024г., постановена по нохд №498/2023г. по описа на РС Бяла Слатина.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6