Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1059 от 23.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 542/2021
Вид
Определение № 1059
Подписан
23.03.2021
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1059 гр. Варна , 23.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500542 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба № 262225/12.01.2021г. от държавен инспектор Гергана Ганчева - процесуален представител на КПКОНПИ, срещу Решение № 261746 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 10 с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на М. М. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.

Варна, ул. „Георги Бенковски“ 28, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6000 лв., (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, по отношение на наличието на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по съответния ред, съгласно изискването на чл. 2а от ЗОДОВ. Твърди, че в обжалваното решение отсъстват доводи относно наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия, а от доказателствата по делото се установява, че действията на Комисията във всеки един момент са законосъобразни. Сочи, че същите са валидни и допустими, като са проверени за втори път от друг по-висок по степен състав на съда, който е допуснал обезпечителните мерки. Излага, че е неправилен и лишен от логика извода на съда, че действията на комисията, представляващи Решение за образуване на производство по реда на ЗОПДНПИ, в резултат на което са били запорирани всички сметки на ищцата за период от няколко месеца, в който период не е бил предявен обезпечения иск, са довели до нарушение на психо-емоционолното състояние на Д.. В тази връзка сочи, че по делото се е 1 установило, че производството срещу ищцата е било прекратено с Решение на Комисията № 001 от 14.01.2016 г. Следователно не се е стигнало до образуване на дело по отнемане, което не е без значение за влиянието върху цялостната психична устойчивост на личността.

По отношение на присъдените неимуществени вреди, въззивникът сочи, че неправилно в първоинстанционното решение е прието за безспорно установено, че в резултат на действията на Комисията, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, както и наличие на причинна връзка между образуваното производството, водено от страна на Комисията, и твърдените неимуществени вреди. Намира, че е невъзможно безспорно да бъдат установени настъпили неимуществени вреди, когато изводът за тяхното наличие е противоречив и е базиран на констатацията на състава на съда, че няма как да се отдели изцяло влиянието върху душевната и психоемоционалната сфера на ищцата, получена от паралелните производства по ЗОПДНПИ u НПК. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че ищцата е останала без доходи през времето, в което производството срещу нея е било висящо, че банките са отказвали да отпуснат кредити, че е изпаднала в депресия, станала лабилна и потисната, доколкото същите почиват единствено не свидетелски показания, които се явяват недостатъчни, предвид близките приятелски отношения на страната и свидетелите и тяхната заинтересованост от изхода на делото.

В допълнение сочи, че в мотивите на обжалваното решение не става ясно по какъв критерий първоинстанционният съд е приел, че за справедливото обезщетяване на твърдените претърпени от ищцата вреди е необходима точно сумата от 20 000 лева, в какъвто размер е и предявения иск. Сочи, че в мотивите на съда липсва подробна аргументация как точно съдът е определил размера на обезщетението и какви точно факти и обстоятелства е приел, че са от значение и кои не, както и най-вече дали всички обстоятелства са взети предвид при определянето размера на обезщетението по справедливост.

Относно присъдените имуществени вреди сочи, че решението на РС Варна е неправилно, тъй като ищцата е имала процесуалната възможност да претендира разноски още в обезпечителното производство, а това че я е пропуснала, не следва да се компенсира с настоящия иск и решение по ЗОДОВ. Отделно от това сочи, че обезпечителното производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност.

В допълнение към всичко изложено сочи, че ищцата не успяла да докаже причинноследствена връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността, търсена в конкретния случай. Тя не е успяла да докаже в условията на пълно и главно доказване настъпването на претърпени във връзка с проведеното от ответника производство по ЗОПДНПИ (отм.) неимуществени вреди, а още по-малко причинно-следствена връзка между вредите, водещи до отговорност.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, а в евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. М. Д., чрез процесуалния си представител адвокат М.Р., оспорва жалбата. Сочи, че не е основателно възражението на въззивната страна, че не са се установили незаконосъобразни действия или бездействия на комисията и нейните служители, като това на първо място се установило от непредставената в цялост преписка по производството, както и от събраните писмени и гласни доказателства. Твърди, че се е доказало, че в законоустановения срок Комисията не е предявила искът, чието обезпечение е поискала, като не е предявила такъв иск въобще. Сочи, че непредявяването на иск и последвалото прекратяване на производството по специалния закон, дали повод за допускане на обезпечението, водят до извода за незаконосъобразност на предприетите от Комисията действия по образуване и водене на проверка.

2

Навежда, че след като производството по специалния закон е било прекратено, а иск не е бил предявен срещу нея, то и наложените обезпечителни мерки са били незаконосъобразни, т.е. незаконосъобразно цялото имущество е станало обект на запори и възбрани.

Твърди, че прекратяване на наказателното производство на 24.07.2015г. е абсолютна процесуална пречка за съществуването и упражняването на право на иск срещу нея, поради което след прекратяването на производството по НПК, производството по ЗОПДНПИ (отм.) също е подлежало на прекратяване. Въпреки това, Комисията не само не прекратила производството, но и продължила същото до март месец на 2016г.

Въззиваемата сочи, че незаконосъобразното бездействие на комисия и нейните служители се изразява и в това, че същите не взимали предвид всички представени от нея доказателства в хода на производството, които сочили на липса на несъответствие между нейните и тези на семейството доходи. В тази връзка сочи, че всички релевирани от нея възражения и представени доказателства не били обсъдени изобщо, а исканията мълчаливо отхвърлени. Сочи като нарушение и действията на Комисията, които нарушават императивното изискване на чл. 37, ал. 4 от ЗОПДНПИ, изразяващи се в искане за налагане на възбрана върху единственото ѝ жилище, което искане било уважено.

По отношение на твърденията в жалбата, че не са доказани настъпилите неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между действията и вредите, сочи, че по делото се е доказало, че е претърпяла значителни по тежест и интензитет душевни болки и морални страдания. Пострадал е личният и професионалният живот, сериозно се влошило здравословното състояние, а добрата репутация и доброто име били накърнени. Вредите били причинени от действията на Комисията, изразяващи се в изискване на информация от различни органи и институции за нейното имущество, като по този начин станало широко достояние обстоятелството, че срещу нея се води проверка. От всичко това пострадало и психическото здраве, като от допуснатата по делото КСППЕ се установило, че страда от посттравматично стресово разстройство, за което е необходимо провеждане на медикаментозно лечение и терапевтични сесии, като разстройството е в резултат на водените срещу нея производство по НПК и ЗОПДНПИ.

Относно оплакванията свързани с имуществените вреди сочи, че присъдената сума от 6 000 лв. е била платена както за представителство в производството по ЗОПДПИ, така и в производствата по допускане и обжалване на обезпеченията, като размерът е съобразен с размерът на имуществото, което Комисията твърдяла, че е придобито незаконно. Сочи, че разноските за представителството са могли да бъдат претендирани в производството по защита срещу иска на Комисията, но доколкото такъв така и не е бил предявен, то същите се претендират като вреди в настоящото производство.

Предвид всичко изложено, въззиваемата моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба 262225/12.01.2021г. от държавен инспектор Гергана Ганчева - процесуален представител на КПКОНПИ , срещу Решение № 261746 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд - гр.

Варна, 10 с-в.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 542/2021 г. на ВОС за 28.04.2021 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от депозирания отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4