Решение № 3434 от 03.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3434 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112695 по описа за 2025 година

С исковата молба искова молба ищецът „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление ***, е предявил против А. - М. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен по “Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд, поради пандемията от Covid-19“, сумата от 152, 23 лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 25.10.2022 г. до 24.03.2025 г., сумата от 45, 36 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 25.03.2025 г. до 18.06.2025 г. и сумата от 120 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, сключен по “Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд, поради пандемията от Covid-19“, по силата на който в полза на ответната страна е предоставен банков кредит в размер на сумата от 1 500 лв. Твърди, че сумата по кредита е напълно усвоена на 14.10.2020 г. Сочи, че в разпоредбата 1 на чл. 2 от Договора е установен срок на договора до изтичане на 60 месеца от датата на първото усвояване по кредита съгласно погасителния план. Твърди, че с чл. 4.1. от Договора е установен гратисен период за издължаване на главницата до изтичане на 24 месеца от датата на първото усвояване на кредита, след изтичане на който главницата се издължава на равни месечни вноски с последна изравнителна вноска съгласно погасителен план. Сочи, че в договора е установено банката да не начислява лихвен процент върху редовен дълг, като при забава в плащането банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва от 10 % годишно. Твърди, че на датите на падеж за периода от 25.10.2022 г. до 25.02.2025 г. ответната страна не е заплатила дължимите месечни вноски, поради което вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на основание т. 21.1.1 от Договора с изпращане на уведомително писмо, получено от ответната страна по реда на чл. 47 ГПК. Поддържа, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 25.03.2025 г., като в случай, че съдът приеме, че вземането не е обявено за предсрочно изискуемо, упражнява правото си за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо с исковата молба. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна А. - М. Н. С. е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – адв. Б.. Счита, че исковата молба не е в достатъчна степен конкретизирана, доколкото от представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката е, че непогасеният остатък от кредита е от 1 208, 43 лв., а се претендира цялата главница от 1 500 лв. Сочи, че не е пояснено от какво естество са претендираните лихви, доколкото кредитът е безлихвен. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете следва да се разгледат по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени в едномесечния срок, считано от влизане в сила на Разпореждане № 17968/24.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 11255/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII граждански състав, с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***, сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд, поради пандемията от Covid19“, по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на сумата от 1 500 лв. за срок от 60 месеца от датата на първото усвояване на кредита. В разпоредбата на т. 13 от Договора е установено, че 2 кредитът се усвоява в срок до три дни след получаване на потвърждение от ББР, че кредитът е включен в портфейлна гаранция, но не по-късно от крайния срок за усвояване на кредити, определен в Програмата и посочен в Приложение № 1. В т. 4.1 е определен гратисен период за издължаване на главницата до изтичане на 24 месеца от датата на първото усвояване на кредита, след изтичане на който главницата по кредита се издължава на равни месечни вноски с последна изравнителна вноска съгласно погасителния план В договора е посочено, че банката не начислява лихва върху редовна главница по кредита, като кредитополучателят не дължи такси по кредита, включително и при предсрочно погасяване. В т. 6. 2 е установено е, че при забава банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва от 10 % годишно. В т. 15.5 е договорено, че при забава на плащането на главницата по кредита банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва по т. 6.2, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, върху непогасения остатък от главницата се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Договорено е, че кредитополучателят дължи заплащане на такса за поддържане и обслужване на откритата в банката разплащателна сметка, като е установено, че общата дължима сума по кредита за срока на договора е от 1 650 лв., с установен годишен процент на разходите от 2, 81 %.

В договора е посочено, че кредитът се сключва по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд, поради пандемията от COVID-19, възложена от Министерския съвет на Република България на „Българска банка за развитие“ АД и Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 29.05.2020 г., сключено между „Обединена българска банка“ АД и „Българска банка за развитие“ АД. Договорено е, че неразделна част от Договора е Приложение № 1 – условия на Програмата.

Към договора е приложен погасителен план, от който се установява, че за договорения гратисен период от 08.10.2020 г. до 25.09.2022 г. не е установено задължение за заплащане на погасителни вноски, като последните са определени по размер с установен падеж на първата вноска на 25.10.2022 г. и на последната вноска на 25.09.2025 г.

В разпоредбата на чл. 21.1 от Договора са установени предпоставките, при които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, една от които е длъжникът да не погаси на съответния падеж частично или напълно договорена погасителна вноска, както и про неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора.

В клаузата на чл. 21.2 от Договора е установено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на която и да е от клаузите на договора, както и в случаите на предсрочна изискуемост, банката разполага със следните възможности: 1. да се снабди с изпълнителен лист за вземанията по договора и да ги събере принудително като се удовлетвори от имуществото на длъжника; 2. да предяви пред ББР плащане по гарантираната сума по кредита;

3

3. да събере изискуемите си вземания служебно от всички сметки на длъжника в банката.

С разпоредбата на чл. 21.2.4 от Договора е установено, че с подписване на договора кредитополучателят заявява, че е информиран и съгласен, че при превеждане от страна на ББР в полза на банката на гарантираната сума, кредитното задължение на кредитополучателя не се счита намалено с размера на преведената гаранционна сума, като кредитополучателят остава задължен за целия непогасен от него дълг, който банката събира принудително по своя сметка и за сметка на ББР, а преведената от ББР сума продължава да служи за обезпечаване на вземането на банката до изчерпване на възможностите за погасяване на кредита от цялото имущество на кредитополучателя.

С чл. 21.2.5 е договорено, че при погасяване (пълно или частично) на задължението на кредитополучателя към банката с преведената от ББР гаранционна сума, кредитополучателят става задължен към ББР за изплащане на гаранционната сума, за което банката уведомява кредитополучателя за извършеното заместване като кредитор от страна на ББР, която събира своята част от дълга самостоятелно.

По делото е представено Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд, поради пандемията от COVID-19, представляващо неразделна част от договора за кредит. В последното са посочени условията, на които следва да отговаря длъжника за да се ползва от гарантирането по програмата. В разпоредбата на Раздел IV, т.

1.1 е посочено, че кредитополучателят декларира, че е информиран, че кредитът му е предоставен като антикризисна мярка по Програмата, като кредитополучателят е поискал, приел и се е съгласил с правилата, по които ББР поема и изпълнява гаранционен ангажимент по отношение на главницата по предоставения му кредит, както и с всички възможни последици от реализиране на гаранционния ангажимент, изразяващи се, но не единствено в задължение за възстановяване на заплатеното от ББР в указан от ББР срок.

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 1 500 лв. е преведена по банковата сметка на ответната страна, посочена в договора за кредит на 14.10.2020 г. Вещото лице е установило, че от страна на длъжника не са постъпили плащания по договора за кредит, като е посочило, че към датата на депозиране на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението непогасената главница е от 1 500 лв., от която 291, 57 лв. редовно изискуема главница и 1 208, 43 лв. предсрочно изискуема главница.

Вещото лице е установило размера на обезщетението за забава върху просрочените плащания от 152, 23 лв. с начисляване на установения в чл. 6.2 от договора лихвен процент от 10 %. Установено е, че обезщетението за забава по отношение на предсрочно изискуемата главниаца е от 45, 36 лв. с прилагане на установения в чл. 15.5 от договора лихвен процент от 12, 95 %.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и 4 безпристрастно изготвено и възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Сключеният договор съдържа посочване на общия размер на кредита, лихвения процент, годишния процент на разходите и М.ката за изчисляването му, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора. Не е налице и нарушение разпоредби на закона, които да обосноват нищожност на целия договор, а в настоящото производство ищецът претендира единствено незаплатената главница и обезщетение за забава.