Определение № 5297 от 19.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5297 гр. София, 19.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002105318 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. Т., ЕГН [ЕГН] против решение № 279 от 24.07.2023 г. по гр.д.№ 280/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което след частична отмяна на решение №1 от 10.01.2023г. по гр.д.491/2021на Пещерски районен съд, е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъде осъдена З. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №***, намираща се в УПИ/ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв. *** по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. П. като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ на мястото на премахнатата вече вилна сграда №***, намираща се в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В.

П.", общ. Б., обл.П.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради превратно прилагане на чл. 109 ЗС и неправилно прилагане на чл. 50 ЗС, за нарушение на съдопроизводствените правила, защото не са анализирани част от доказателствата, някои от тях са само преразказани без да се правят изводи от тях, а при анализа на други доказателства е вложен смисъл, какъвто те не установяват. Направено е оплакване и за, необоснованост на формираните правни изводи относно предпоставките за прилагане на защитата по чл. 109 ЗС.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1, евентуално т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. На първото основание, касаторката иска допускане до 1 касация по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивната инстанция да формира собствени изводи по оплакванията във въззивната жалба от събраните доказателства, да формира вътрешното си убеждение след анализ на събраните доказателства и обсъждането им по отделно и в съвкупност /чл. 12 и чл. 236, ал.2 ГПК/ и за това, че препращането към мотивите на първата инстанция, съгл. предвидената възможност по чл. 272 ГПК не освобождава съда от излагане на собствени мотиви по съществото на спора; 2. При наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, длъжен ли е съдът да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, като посочи недостатъците на заключението, което не възприема, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, както и да прецени всестранно другите доказателства? 3.Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене, в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседни сгради? В случаите на незаконност на строителство в съседен имот /съседна сграда/, изразяващо се в нарушение на изискванията за минимално изискуемите отстояния, съгласно приложимите правила и норми за строителство, трябва ли ищецът да доказва как бъдещата сграда би му пречила или е достатъчно да докаже, че строителните книжа и започнатото в съответствие с тях строителство предвиждат намалени отстояния? На основание чл. 280, ал.1,т.1 или евентуално т.3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по следните въпроси: 4.Следва ли при започване на строителството на една сграда, когато са нарушени нормативно установените строителни правила и норми за отстояния от съседна сграда, строителството да бъде завършено до степен на „груб строеж“, за да може собственикът да се защити с иск по чл. 109 ЗС; 5.Приложима ли е защитата по чл. 109 ЗС срещу неоснователни действия, изразяващи се в започване на незаконно строителство на съседна сграда или е необходимо това неоснователно действие да бъде завършено и да доведе до обективиране на сградата в достатъчна степен, за да може да бъде предмет на фактическо изследване на „преченето“ и собственикът да се брани с иск по чл. 109 ЗС; 6.Търпимо ограничение по смисъла на чл. 50 ЗС ли е ограничаване на достъпа на собственика на съседна сграда и на възможността му за достъп и ползване на имота, когато същото е причинено от строителство на съседна сграда, извършено без строителни книжа, в отклонение от установените изисквания за минимални отстояния спрямо съседната сграда.

Касаторката се позовава и на очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане на нормите на чл. 109 и чл. 50 ЗС не съобразно вложения в тях смисъл, а превратно и поради очевидно противоречие на изводите: че собственикът, чийто имот е засегнат от започнато незаконно строителство в съседен имот може да се брани само след като незаконното строителство бъде завършено; че в хипотеза на започнато, но незавършено незаконно строителство, ищецът следва да докаже как построената незаконна сграда би му пречела.

Ответницата по касация З. С. Д. оспорва допустимостта на касационната жалба, която счита за просрочена и основателността й. Оспорва допускането до касационно обжалване, защото при всички поставени материално правни въпроси се изхожда от това, че не са спазени отстоянията, но по този въпрос изводите на експертите са различни в зависимост от това как 2 ще приемат, че се изчислява височината на сграда с наклон на покрива, а и защото всички експерти са единодушни, че не е нарушава ослънчаването на сградата на ищцата. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по формулираните въпроси в изложението към касационната жалба и че не е доказано и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото посочените и представени решения не се отнасят за процесния случай, а не е обосновано и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Оспорва допускането до касация и поради очевидна неправилност, тъй като от мотивите на решението на въззивната инстанция не може да се прави извод за особено тежки нарушения на материалния закон или на правилата на логиката.

Касационната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване. Настоящата инстанция приема, че е постъпила в срок поради следното: В хода на производството пред РС ищцата е упълномощила адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ за процесуално представителство пред всички инстанции, включително и с право да преупълномощава и други адвокати със същите права. /л.5/ Един от съдружниците е адв. Г. Д. Б.. Ищцата се е явявала в съдебни заседания лично и с адв. Б.. На л. 166 от делото на РС е приложено пълномощно, с което адвокат Б. е преупълномощил адвокат А. Р. П.. Ищцата се е явила лично и с адвокат П. в с.з. на 21.09.2022 г. Адвокат П. е представлявала ищцата и в с.з. на 15.12.2022 г. и на нея е връчено и решението на първата инстанция. Адвокат П. е изготвила и отговора на частна жалба против определение по чл. 248 ГПК. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна помощ между ищцата В. Х. Т. и адв. С. М. и пълномощно, с което са предоставени права за процесуално представителство от името на ищцата за него и за адв. В.Г.. Ищцата не е посочила, че оттегля пълномощията от адвокат П.. В писмената защита, подадена от В. Т. чрез адв. М. изрично е посочен адрес за призоваване и съобщения. /л.72 от делото на ОС/ Въззивното решение обаче е изпратено на адвокат П., която не го е получила, а е вписала в съобщението, че не е пълномощник на лицето и се е подписала. В този момент съдът е уведомен за това, че адвокат А. П. не е пълномощник на лицето, поради което не може да се приеме, че е налице редовно съобщаване на решението по аргумент от чл. 36 ГПК. В този случай не е налице отказ от получаване на съобщение от пълномощник-адвокат, т.е. неприложим е чл. 51, ал.2, пр.1 ГПК, а е налице изключението в този текст, защото адв. П. е посочила, че не е пълномощник на лицето. Без значение е дали причината за това е оттегляне на пълномощното или отказ от него, защото и в двата случая не е налице отказ на адвокат да получи съобщение, адресирано до него, като доверител на страна в граждански процес.

Поради това и съгласно чл. 39, ал.1 ГПК е изпратено съобщение на упълномощеният адвокат от ищцата адвокат С. М., на посочения от него адрес за връчване на призовки и съобщения, получено от него на 11.09.2023 г. Касационната жалба е подадена на 11.10.2023 г. по пощата /приета от служител на тази дата /л. 159 от делото на ВКС/, поради което съдът счита, че е подадена в едномесечен срок. Предвид изложеното, касационната жалба е допустима.

Възражението на ответницата по касация по допустимостта на жалбата поради просрочие е неоснователно.

|По делото е установено следното:

3

Ищцата и две други лица се легитимират като собственик на вилна сграда № ***, изградена в УПИ ***-за индивидуален вилен комплекс, кв.*** по плана на летовище „В. П.“, [община] на основание наследство и давност /н.а. № 92,т.1/1990 г./ и въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж, видно от удостоверение №7 от 26.09.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория. Строежът е изпълнен в съответствие със съгласувани и одобрени проекти от 09.08.2007г. и Разрешение за строеж №37 от 14.08.

2007г., съгласно удостоверение, изх.№ У ТСУ-99 от 14.09.2017г. на Дирекция СА при Община Брацигово. На юг от тази сграда се е намирала вила № ***, със застроена площ 30 кв.м., купена от ответницата с нот акт №23, том III от 2019г. Учредено й е от общината, с договор №118 от 08.12.2020г., право на пристрояване и надстрояване на законно построена едноетажна полумасивна вилна сграда с пл.№***до площ 87,70 кв.м. на два етажа, което да се реализира в пет годишен срок. Преди отстъпване на правото на пристрояване и надстрояване, с писмо от 30.10.2020 г., ищцата е уведомена от общината, по повод неин сигнал, че вилна сграда № ***е съборена и на место е само изкоп. Въпреки това е издадена скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. за „Пристройка и надстрйка на съществуващата вилна сграда пл. № ***, в която с пунктир са отразени размерите на сградата след пристройването и отстоянията от съседните вили пл. № ***и ***и минималната височина на строежа. С решение № 3891 от 11.04.2023 г. по адм.д.№ 11355/2022 г. на ВАС е потвърдено решение № 729 от 10.10.2022 г. по адм.д.№ 684/2021 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е прогласена за нищожна издадената скица с виза за проектиране № 214/21.02.2021 г. Въз основа на тази скица с виза обаче е издадено разрешение за строеж №36 от 22.12.2020г. за извършване на предвидените в одобрения и съгласуван инвестиционен проект /СМР/ за строеж „Пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда“. Това строително разрешение е обжалвано от ищцата, която е приета за активно легитимирана да го обжалва /определение № 6763 от 22.06.2023 г. по адм.д.№ 5766/2023 г. на ВАС/, но по делото няма данни да е приключило административното производство. Изготвеният и одобрен проект въз основа на издадената скица с виза за проектиране, обявена за нищожна при съдебноадминистративен контрол, е за изграждане на изцяло нова сграда.

Според първата СТЕ, изготвена от инж. Г. П., предвиденото петно за застрояване отговаря на преди това построената вила от 30 кв.м. и одобрения архитектурен проект отговаря на издадената скица с виза за проектиране. Към момента на изготвяне на заключението строежа е спрян, ограден е с техническа ограда и е до ниво излети бетонови основи и кофража не е свален. Най-близкото разстояние между вила ***и вилата на ищцата № ***било 5,10 м. и постепенно се увеличава в западна посока до 12,50 м. Височината на новата вила била 2,96 м. и е напълно достатъчна, т.е. отговаря на Наредба № 7/222.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Вещо лице П. не е открило съоръжения според проекта между строежа и вилата на ищцата, но е докладвала, че предвид голямата деневилация на терена, е предвидено изграждане на две подпорни стени от север и изток на строящата се вила на разстояние 0,92 м. и 0,97 м., като подпорната стена от север отстои на 4 м. от вилата на ищцата. Предвидено е да има покрита 4 тераса, но височината от тази страна е 1,96м. спрямо терена и е спазено отстоянието, посочено по-горе от вилата на ищцата. Ищцата може да преминава до вилата си само от запад, но вещото лице не може да отговори дали със строежа е преустановен достъп на ищцата с автомобил от друга посока. Според това вещо лице, строящата се вила няма да попречи на огряването от слънцето на вилата на ищцата. В приложената окомерна скица към това заключение, на л. 152 от делото на РС се вижда разликата в разположението и размерите между петното на съборената вила № ***и петното на „пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“.