Решение № 284 от 12.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201573 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В. К. В. против наказателно постановление № 33-0000551 от 17.09.2020 год. на директора на РД „АА”-гр.Пловдив, с което на основание чл.96в ал.1 от ЗАвП /Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на чл.12б ал.10 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размера на 1500 лв.

/хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски.

Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.

Постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат съображения за потвърждаване на НП.

1

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета фактическа обстановка:

С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран, т.к. на 01.07.2020г., около 09:00 часа, в гр. Пазарджик, на *** - седалището и адресът на управление на фирма дружеството, същото като лице, извършващо превоз на товари за собствена сметка и притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 6251, било извършило административно нарушение. То се изразило в това, че било допуснало извършването на превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България, с превозно средство с максимално допустима маса над 12 тона – „Мерцедес Актрос“ с peг. № *** от категория N3, собственост на ”Т.“ ООД, ЕИК ***, без същото да е вписано в списък към лиценз на Общността или лиценз за превоз на товари на територията на Република България. Това било видно от заповед № 002119/01.07.2020 г., данни извлечени от паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудван автомобилът и справка от информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ гр. София.

Гореописаното съставлявало нарушение първо на чл.12б ал.10 ЗАвП, поради което против дружеството бил съставен АУАН с бл.№ 277321 от 01.09.2020 година. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на управителя на дружеството на 28.09.2020г., а жалбата против него била чрез АНО на 05.10.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата се явява процесуално допустима, т.к. е подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Г.Д., а също и от писмените доказателства приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът 2 приема, че жалбата е основателна.

Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснат осъществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита.

Същото това СПН е довело и до несъответствие между описаното като административно нарушение и неговата правна квалификация.

Вмененото административно нарушение е квалифицирано като такова по чл.12б ал.10 от ЗАвП, която норма сочи, че: „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители“. От съдържанието на текста може да се заключи, че нарушение по цитираната разпоредба ще е налице ако се извършва превоз първо - между два пункта на територията на Република България; второ - с МПС или състав от ППС с допустима максимална маса над 12 тона; трето - лицето, за чиято сметка се извършва превозът, НЕ притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e НЕ Е физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на ЗПЗП.

По настоящото дело обаче са налице неоспорими доказателства, че санкционираното дружество притежава лиценз № 6251 на Общността, който дори е описан в АУАН и НП и известен на контролните органи, за осъществяване на превоз на товари, валиден и за територията на България.

При това положение и по начина на описване на нарушението, респ. неговото квалифициране, дружеството, а и съдът са лишени от възможност на разберат защо е вменено нарушение по чл.12б ал.10 от ЗАвП при наличие на лиценз за извършване на обществен превоз на товари.

Отделно то това, от начина словесното описване на нарушението в акта и НП може да се заключи, че е вменено нарушение свързано с извършване на превоз с МПС, което не е било вписано в списъка към лиценза на Общността, притежаван от превозвачът. Това обаче в никакъв случай не 3 може да се квалифицира като нарушение на чл.12б ал.10 от ЗАвП. То съставлява друго административно нарушение /чл.7а ал.1 от ЗАвП/, което обаче не е било вменявано на дружеството. При погрешното квалифициране на административното нарушение се е стигнало до опорочаване на НП, т.к. същото не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото е налице несъответствие между описаното словесно като извършено нарушение и законните разпоредби, които са били нарушени.

Само това е достатъчно обжалваното НП да се отмени

Дори допуснатото СПН да бъде хипотетично игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП, а именно:

Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата и с посоченото МПС е бил извършен превоз на товари между два пункта на територията на страната ни. Не се спори и за това, че към 01.07.2020г. процесното МПС не е било вписано в списъка към лиценза на дружеството. Установява се и това, че на 13.04.2020г. дружеството е бракувало едно свое МПС с рег. № ***, което е било вписано в списъка към лиценза и с което е бил извършван превоз от дружеството. Бракуваното МПС е било заменено с друго такова с рег. № ***, при което броя на издадените копия на лиценза (за 4 бр. МПС), предвид заявената финансова стабилност, съгласно Справка за доказване на финансова стабилност на лиценз на Общността №6 251 за международен автомобилен транспорт. рег.№30-13-20-4063/18.5.2020г., е останал непроменен. На 18.05.2020г. дружеството е подало заявление да администрацията за вписването на новото /процесното/ МПС в списък а към лиценза му, но незнайно защо то е било вписано едва на 07.08.2020г.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че дори поведението на дружеството от формална страна да запълва състав на административно нарушение, описано словесно в НП, но с неправилна правна квалификация, то същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. В крайна сметка извършеното нарушение е формално. От него не са настъпили каквито и да е вредни последици.

Отделно от това то е с ниска степен на обществена опасност.

С оглед на всичко това АНО не е следвало да съставя НП, а отчитайки горните обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от 4

ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от

Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. (триста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвоката си. При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а регионалната дирекция, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към агенцията.

По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 33-0000551 от 17.09.2020 год. на директора на РД „АА”гр.Пловдив, с което на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В. К. В., на основание чл.96в ал.1 от ЗАвП и за нарушение на чл.12б ал.10 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размера на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от 5 управителя В. К. В. разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6