Решение № 136 от 25.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501950 по описа за 2024 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „ДКЦ БУРГАСМЕД“ЕООД с ЕИК 203677707 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Сердика“ 2Б, ет.1, чрез процесуален представител адв. Петя Шивачева, против Решение №2109/16.10. 24г. постановено по гр.д.№6889/23г. по описа на РС-Бургас, в отхвърлителните му части.

В жалбата се сочи, че решението в тези части е неправилно, защото всички релевантни за спора факти са доказани от въззивника ищец: налице е плащане от негова страна на цената по неформален договор, сключен за извършването на СМР с ответното дружество(въззиваем в настоящото производство) в размера, претендиран по делото, както и развалянето на договора поради неизпълнение от насрещната страна, с оглед на което тя дължи връщане на полученото по сделката при отпаднало основание.

Същевременно другата страна по договора не е установила основание да задържи преведената й сума с оглед изпълнение на насрещната дължима престация.

Въззивникът анализира събраните по делото доказателства и обосновава горните доводи.

Поддържа пълно неизпълнение на възложените по договора СМР, счита, че изпълнителят е недобросъвестен и като такъв не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.Възложителят не е приел работата, нито има двустранно подписани, съставени от изпълнителя протоколи обр.19, които да установят в съответствие с трайната съдебна практика извършването на уговорената работа. Липсва и приемане на същата по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на тези съображения страната цитира и съдебна практика на ВКС.

Жалбоподателят счита за необоснован извода на първата инстанция за полезност на 1 извършена от изпълнителя работа по договора на страните, на стойност от 10004лв.Намира, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на двете изготвени по делото експертизи.

Тази на вещо лице Банкин не установявала и каква част от работата е била извършена от ответника.

Работата не е и била приета от възложителя, за да се счете за полезна за него. За неправилен се счита и изводът на РС, че от представените документи не се установява каква сума е заплатена на новия изпълнител „Тангра-АВ“ ООД. Тя е видна от количествено стойностната сметка (КСС) – оферта, неоспорена от ответника, в която е посочена стойността на СМР от 41 974 лв. с ДДС.

Представен е и протокол, в който подробно са описани извършените и предадени на възложителя СМР. Сочи се, че работата на ответното дружество е била извършена от друг изпълнител. Страната намира за доказано по размер и претендираното обезщетение от 30% на база стойността на сключения с ответника договор за СМР.

В обобщение се моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителните му части и се иска присъждането на сторените в първата инстанция деловодни разноски, което в контекста на отправените оплаквания БОС приема за иманентно съдържащо и искането на страната за постановяване на ново съдебно решение, с което заявените претенции да бъдат уважени в пълен размер. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се съдебно-деловодни разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем ответник „Таня комерс 83“ ЕООД с ЕИК 201900716 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж-к- „М.рудник“ бл.97, вх.2, ет.5, представлявано от Т.Янков, чрез пълномощник адв. Ив. Чавдаров със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Гурко“ №9, ет.1. В отговора оплакванията се сочат за изцяло неоснователни, а решението на РС в обжалваните части за законосъобразно и правилно, като се иска потвърждаването му.

Подробно се защитава чрез анализ на събраните по делото доказателства тезата на страната, че в случая има частично изпълнение на договорените СМР, които са заплатени и даденото за тях възнаграждение не подлежи на връщане, защото направеното е полезно за възложителя.

Страната намира за успешно проведеното от нея насрещно доказване на защитната позиция за частично изпълнение и обосновава неговата стойност в размера, който РС-Бургас е преценил за основателно задържан от изпълнителя.За правилни и обосновани се сочат и изводите на РС, че не следва да се заплаща мораторна лихва за забава, както и че не се дължи обезщетение в размер от 30% от стойността на договора, каквото не е била уговаряно от страните като неустойка, но е и недоказано по основание и размер, още повече, че ищецът не е обосновал защо и как е определил като величина тази си претенция.

В обобщение се моли за потвърждаване на постановеното от РС-Бургас решение, като се дирят и деловодни разноски. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на Бургаски окръжен съд по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора в отговор на направените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на доказателствата и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. 6889/23г.по описа на РС-Бургас, е образувано по три обективно съединени иска от "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД" ЕООД, с ЕИК 2

203677707- гр. Бургас против "Таня комерс 83" ЕООД с ЕИК 201900716 гр. Бургас за заплащането на следните суми: 13 200 лева с вкл. ДДС, представляваща платена цена по развален договор за СМР от 01.03.2022г.; 2 475,26 лева, представляваща законната лихва за забава, начислена върху главницата от 13 200 лв. за периода от датата на извършване на плащането на 21.03.2022г. до подаване на исковата молба; 3 960 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, в размер на 30% от стойността на договора между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендирани са също всички сторени деловодни разноски в първа инстанция и обезпечителното производство по ч.гр.д.

№6201 от 2023 г. на БРС.

С исковата молба, уточнена на 13.02.2024 г., е заявено, че ищцовото дружество е възложило с неформален договор на ответното извършването на СМР, описани в представената по делото фактура №2000000073/01.03.22г. и представляващи: изработка, доставка и монтаж на вентилационна система;топлоизолация на тръби и въздуховоди на покрив; диагностика и изолиране на тръби на соларна система, срещу възнаграждение на обща стойност от 11 000лв., възлизаща с ДДС на 13200лв.

Описал е, че ответникът е представил оферта от 14.01.21г. за СМР, които е искал ищецът възложител да бъдат извършени в новото крило на лечебното заведение в гр.Бургас, ж.к.

„М.рудник“ зона А.На базата на тази оферта страните били постигнали съгласие за сключването на договор с крайна уговорена цена от 13 200лв.с ДДС, която изцяло била заплатена от ищеца авансово.

Твърди се, че договорът е бил развален поради пълно неизпълнение от страна на ответника изпълнител. Поддържа, че развалянето на договора датира още от 31.03.2023 г. видно от приложената по мобилно приложение вайбър кореспонденция, в която било направено изявление от ищеца, че спорът ще се реши само по съдебен ред, тъй като всички срокове са вече изтекли.

Евентуално ако този довод не се приеме, страната сочи за дата на развалянето тази на съставянето на протокола при нотариуса(15.11.23г.), когато ответникът бил поканен страните да си уредят доброволно отношенията по сделката. Евентуално се твърди разваляне на договора от подаването на исковата молба.Сочи се , че ответникът бил многократно канен да върне внесената по сметката му сума, но не го сторил, включително не се явил на отправената му покана при нотариус за подписване на споразумение за доброволно уреждане на отношенията им на горната дата, когато бил съставен и констативния протокол.

Предвид изложеното се иска връщането на авансово платеното, като сторено при отпаднало основание.

Ведно с това е поискано присъждането на мораторна лихва за забава върху горната главница, считано от 21.03.22г., когато било извършено плащането, до завеждането на исковата молба, в размер на 2475,26лв., както и законна лихва за забава върху главницата от подаването на иска- до окончателното изпълнение.

На трето място е отправена и претенция за обезщетение на ищеца заради неизпълнението на договора от ответника, която след уточнение, направено с молба от 05.02.25г. пред БОС, се заявява като уговорена в размер на 3960лв.(30% от стойността на договора) неустойка за имуществените вреди, причинени от горното неизпълнение. Ищецът е твърдял, че поради неизпълнението на ответника се е забавило пускането на вентилацията и операционните зали в действие и трябвало да възложи извършването на работата на друг изпълнител.

3

Първата претенция е с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД, като целяща реституция на парични средства дадени на отпаднало основание(развален поради неизпълнение договор).

Втората - за мораторна лихва - е акцесорна и основана на чл.86, ал.1 от ЗЗД, а третата е за неустойка за неизпълнение(компенсаторна), на основание чл.92 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, а след молбатауточнение на иска и становище на ответника(от 27.03.24г.), в които той оспорва исковете като неоснователни. Първият, като неуточнен относно размера на неизпълнение и защото няма изрично заявено становище за развалянето на договора, а втория и като с невярно посочен размер. Страната е намерила за неконкретизирано основанието, както и формирането на размера на претенцията за обезщетение от 30%. Счита, че обезщетяването на ищеца в размер на законната лихва за забава ведно с още 30% от вземането е злоупотреба с право, т.к. страната може да предяви за засегнатото си правно благо само един вид обезщетение.

Страната заявява, че работата по първата посочена във фактурата позиция по предмета на договора е осъществена почти изцяло при минимално количество неизпълнение; изработеното дотук е полезно за възложителя и е необходимо само завършването му.Нужно било да се изпълнят още няколко въздуховода, за да се завърши системата напълно.Затова поддържа, че по първата част от договора възложителят няма основание за развалянето му, като се позовава на разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Счита, че всяка от трите позиции в договора, отразени и във фактурата, имат самостоятелност и следва да бъдат съобразявани поотделно откъм изпълнение. Признава, че работата по втора позиция от договора не е била извършена, но не намира това за основание за разваляне на договора, т.к. технологично изпълнението на СМР от втория етап са предпоставени от завършването на първия етап. Твърдял е, че е изпълнил и третата част от договора“ диагностика и изолиране на тръби на соларна система“.Затова намира, че договорът не е развален и няма основание да бъде. Оспорва в тази връзка и доказателствената сила на ангажираните от ищеца едностранни съобщения по вайбър и констативен протокол на нотариус, при съставянето на който ответникът не е присъствал. Счита и че исковата молба няма съдържанието на едностранно уведомление за развалянето на договора. Молил е за отхвърлянето на всички претенции.

Първоинстанционният съд е разгледал в решението си претенцията за главницата като заявена на основание чл.55, ал.1, пр. трето от ЗЗД, намирайки договора за развален с исковата молба поради неизпълнение на съществена част от него, но като е признал частично изпълнение по първата част от уговорения предмет, съобразно със заключението на в.л. Едрева, е намалил заявената главница и е присъдил връщането на 3196лв. с ДДС. В останалата част – за 10004лв. претенцията е отхвърлена с мотив, че ответникът е извършил полезна работа за ищеца и има право да задържи тази сума.Останалите искове са отхвърлени като неоснователни- този за мораторна лихва, т.к. преди подаването на исковата молба няма забава -договорът е развален с връчването й на ответника и падежът на задължението за връщане на даденото настъпва от този момент( от поканата). Обезщетението е счетено за недоказано. Присъдени са и съответните деловодни разноски на страните.