Решение № 534 от 07.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002102642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3143/13.02.2023 година, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение подадената от Държавата молба с вх. № 22 779/28.10.2022 година за поправка на очевидна фактическа в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година в частта му с която се отменя първоинстанционното решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-1 състав, постановено по гр. д. № 16 142/2018 година за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта му, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева.

1

В подадената от Държавата, представлявана от Министъра на финансите касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от Държавата молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година да бъде уважена.

Ответникът по подадената касационна жалба „Лонг Ман Инвест“ ООД гр. К. е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била уведомена за обжалваното решение на 13.01.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3143/13.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1291/20.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това следва ли съдът да вземе отношение и да обсъди всички доводи и възражения в молбата по чл. 247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и да изложи мотиви защо счита твърденията на молителя за неоснователни?; за това следва ли актът по чл. 247 от ГПК да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения в молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и обосновани и последователни мотиви защо съдът счита твърденията на молителя за неоснователни?; за това допуснатото несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда за частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното външно изразяване в текста 2 на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното стойностно изразяване в мотивите и в диспозитива на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това несъответствието между мотивите на решението за частична неоснователност на иска за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и тяхното стойностно изразяване в мотивите на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането в съдебното решение представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането, допуснати в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането на размера на законната лихва за забава по чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, върху главница, присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като получена без основание такса за произведена електрическа енергия по чл.

35а т ЗЕВИ, допусната в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК? и за това погрешното посочване на сумата за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за която се отменя решението и се отхвърля искът, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?.

По така посочените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

Производството по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото е такова, в което съдът не се произнася по съществото на спора между страните, а само коригира допуснати при изразяването на волята на съда технически грешки. Затова в това производство не се събират доказателства и съдът не извършва преценка на такива. В него съдът след преценка на доводите на страните трябва да се произнесе само по въпроса налице ли е допусната в постановеното по делото решение очевидна фактическа грешка и как трябва да се поправи същата. Тъй като се касае до съдебно производство то съответно приложение за него 3 намират общите правила на ГПК, включително и чл. 12 от него, който задължава съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните в производството, като постанови акта си след съвкупната преценка на същите.

Наред с това съдът следва да мотивира постановения от него съдебен акт, като посочи кои са страните в производството, какво е направеното в него искане за защита, какви са твърденията и доводите на страните, както и кои от тях се възприемат от съда и кои не, както и какви са причините за това. Мотивите към съдебния акт сочат как съдът е формирал волята си по спорните въпроси, като по този начин от една страна служат на страните да осъществят защитата на правата си, а от друга като дават информация как съдът е достигнал до изводите си осигуряват проверката на правилността им при инстанционния контрол. Поради това необсъждането на всички твърдения и доводи на страните, както и ненадлежното мотивиране на съдебния акт представляват съществено процесуално нарушение, което може да е основание за отмяна на съдебния акт.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК представлява всяко разминаване между волята на съда така както е намерила израз в мотивите към съдебния акт и нейното изразяване в диспозитива на същия. Разминаването трябва да е ясно и очевидно, т. е. да може установено само при външен прочит на съдебния акт без да се налага тълкуването на волята на съда или нейното допълнително изследване. Касае се до технически грешки, които не се отразяват по същество на вече формираната и изразена воля на съда като погрешно изписване на имена и адреси на страни, погрешно изписване или пропуск да се отрази някой от индивидуализиращите белези на недвижим имот, предмет на делото, погрешно посочване на суми, включително и такива, за които искът се уважава или отхвърля или пък грешно изчисляване на същите, както и други аритметически грешки в пресмятането, пропуск да се отрази в диспозитива на съдебния акт становище на съда, което ясно личи от мотивите му. Не представляват очевидни фактически грешки грешките допуснати от съда при формиране на волята му и при преценка на доказателствата, които подлежат на поправка само по реда на инстанционния контрол. Чрез поправката на очевидната фактическа грешка не може да се изменя или отменя вече формираната воля на съда, като по този начин се пререши спора.

4

Допуснатите от съда грешки в пресмятането се отстраняват по реда на чл. 247 от ГПК, включително когато се намират в мотивите към съдебния акт и в диспозитива ако се касае до аритметична грешка, а не до такава в правните изводи на съда, което намира приложени и при грешките при изчисляването на законната лихва за забава.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване въпроси касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, по отношение на правилността на обжалваното решение на Софийския апелативен съд следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството е образувано по молба с вх. № 22779/28.10.2022 година на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 633/12.10.2022 година. Поправката, която се искало да бъде допусната касаела произнасянето на съда в частта, с която се отменяло първоинстанционното решение за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил отхвърлен за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева. В молбата се твърдяло, че Софийския апелативен съд се бил произнесъл извън предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд вземал предвид, че производството по делото било образувано по въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр.д. № 16142/2018 година в частта, с която по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД Държавата била осъден да заплати на „Лонг Ман Инвест“ ООД гр. К. сумата от 21 958.36 лева, част от присъдената лихва за забава в общ размер от 25 265.61 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, начислена върху част от присъдената сума по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в размер на 97 574.51 лева, присъдена като получена без основание такса по чл. 35 и следващите от ЗЕВИ за част от процесния период от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година, представляваща лихва за забава върху сумата от 112 291.63 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, както и в частта относно разноските. Съставът на Софийския апелативен съд намирал, че 5 формираната в съобразителната част на решението воля била отразена изцяло в диспозитива на решението и не било налице разминаване, което да обоснове допускането на поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото във въззивната жалба било посочено, че се атакува първоинстанционното решение в частта за присъдената законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 21 954.27 лева, то решението в частта му, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил уважен над сумата от 21 954.27 лева до сумата от 25 265.61 лева не било предмет на въззивно разглеждане. Затова молбата с правно основание чл.

247, ал. 1 от ГПК следвало да бъде оставена без уважение.

Във връзка с тези мотиви на състава на Софийския апелативен съд следва да се има предвид, че с решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр.д. № 16142/2018 година Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била осъдена, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на Лонг Ман Инвест“ ООД гр. К. сумата от 112 291.63 лева, представляваща получена без основание такса по чл. 35а ЗЕВИ върху произведена електрическа енергия за периода от 01.01.2014 година до 09.08.2014 година, заедно със сумата от 25 265.61 лева, представляваща законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, както и със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска 30.11.2018 година до окончателното плащане.