Заповед за изпълнение № 1237 от 18.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 18.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1335 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. С. С., ЕГН: **********, адрес - гр. ***, да заплати на кредитора Би енд Джи Кредит ООД, ЕИК: 201513004, седалище и адрес на управление - гр. София, ЖК ИЗТОК, УЛ.НЕЗАБРАВКА 25, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 474,89 EUR (четиристотин седемдесет и четири евро и 89 цента), представляваща главница за периода от 20.06.2025 г. до 20.05.2026 г., ведно със законната лихва за период от 27.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR /десет евро и 86 цента/ и юрисконсултско възнаграждение 40,91 EUR /четиридесет евро и 91 евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 81,32 EUR (осемдесет и едно евро и 32 цента), представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2025 г. до 20.05.2026 г., 381,78 EUR (триста осемдесет и едно евро и 78 цента), представляваща друго - Динамично плащане, 51,15 EUR (петдесет и едно евро и 15 цента), представляваща друго - Разходи за просрочено вземане, 13,68 EUR (тринадесет евро и 68 цента), представляваща законна лихва за периода от 20.06.2025 г. до 20.05.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40,91 EUR /четиридесет евро и 91 евроцента/ до претендирания размер от 230,00 EUR (двеста и тридесет евро), както и за държавна такса за размера над 10,86 EUR /десет евро и 86 цента/ до претендирания размер от 17,05 EUR (седемнадесет евро и 05 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Договор за кредит С НОМЕР

MAX_300916105 от 27.05.2025г.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК , съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл.

143- 146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Липсва яснота дали в ГПР, посочен в чл. 5 от договора, се включва разходът за динамично плащане, визирана от чл. 9, ал. 1 от договора. В Общите условия към договора се сочи „Годишен процент на разходите (ГПР)изразява към датата на сключване на Договора общите разходи по Кредита (лихви, такси, комисиони и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита) към 1 датата на сключването му, които са известни на Кредитора и които Кредитополучателят трябва да заплати. В ГПР не са включени разходите за допълнителни действия от страна на Кредитора, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за отпускането на Кредита или получаването му при предлаганите условия.“, която формулировка също не отразява пълно и ясно компонентите на ГПР по конкретния договор и води до заблуждение за потребителя. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, а именно за динамично плащане, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен. Разходите за заплащане на това динамично плащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. Достатъчно е за целите на заповедното производство съответната клауза да е вероятно неравноправна, за отхвърляне на заявлението в определена част.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв., равняващо се на: от 40,91 евро до 117,60 евро. С оглед размера на претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,91 евро, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е поголям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС - Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС- Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД IBAN: ***, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код:

BPBIBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само 2 част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3