Решение № 13 от 04.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ловеч, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20224300900046 по описа за 2022 година

Производството е по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба на П. И. И., ЕГН: **********, чрез адв.

В. И. - К. от ЛАК срещу Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с посочено правно основание чл.557 от КЗ.

В нея твърди, че на 14.05.2021 г. около 18:00ч в с. О, общ. Т, ул. „****." № 251 при управление на ППС марка „Хускварна", модел „ФЦ 250", с рама № ***, с което пътувал, водачът М. М. Х. реализира ПТП, при което е пострадал.

Твърди, че за ППС марка „Хускварна" не е била налице сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност", а М. Х. е бил неправоспособен и е напуснал местопроизшествието. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол и образувано ДП.

Излага, че в резултат на ПТП получил следните травматични увреждания: фрактура феморис дисталис дектра, фрактура боконд. тибие синистра, вулнус лацеро контузуум феморис ет крубис билатералис, вулнус лацеро контузуум регио капри синистра. Установено е, че има разкъсване на долната устна с поставен хирургически шев, както и счупване на два зъба.

Тази диагноза е поставена в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен, Клиника по ортопедия, където на 14.05.2021 г., 15.05.2021 г. и 26.05.2021г. са му направени три операции на таза и долен крайник. Посочва, че от болница е 1 изписан на 01.06.2021 г., като за оперативните дейности е заплатил сума в размер на 5170.00 лв.

Изтъква, че след операцията му е предписано лечение, а на 09.07.2021 г. е извършена нова оперативната интервенция за премахване на фиксатора със среден обем и сложност.

След изписването на 10.07.2021 г. е насочен за активна рехабилитация на дясна колянна става, като през януари 2022 г. са извадени поставените импланти. Излага, че оттогава извършва рехабилитация ежемесечно, но походката му остава изкривена и все още не е установено дали ще може да се поправи.

Ищецът твърди, че ПТП е настъпило през месец май 2021г., когато е бил последна година в гимназията и са предстояли зрелостни изпити. С оглед направените тежки операции бил в невъзможност да се яви на тези изпити, не е могъл да завърши средното си образование, включително и за есенната сесия на държавни зрелостни изпити и да кандидатства във висше учебно заведение.

Изтъква, че операциите на долните крайници създало неудобства и грижи за неговото семейство, тъй като родителите му трябвало да му помагат и да го обслужват месеци наред докато се възстановява. Не можел да излиза от къщи с месеци, трудно се движел и прекъснал ежедневните си контакти с приятели.

С оглед обстоятелството, че мотоциклетът подлежи на задължителна регистрация и не е бил застрахован към момента на ПТП, счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на Г.Ф.. Твърди, че със заявление от 14.02.2022г. е направил искане до Г.Ф., като е образувана щета № 2110020544.

С писмо изх. № 24-01- 062/28.04.2022 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение и е указана възможността за съдебна претенция.

Пра искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника Г.Ф. да му заплати сумата от 25 100.00 лв. - частичен иск от 120 000.00 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 14.05.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная датата на увреждането - 14.05.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 5170.00 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната 2 лихва върху тази сума, начиная датата на увреждането - 14.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.Ф. – С, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че в случая не е налице основание за ангажиране на отговорността на Г.Ф., като се позовава на разпоредбата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ. В условията на евентуалност оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер, като прекомерно завишени. Оспорва изцяло твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, тъй като Констативният протокол няма материална доказателствена сила за съда. В условията на евентуалност твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено ищецът П. И., който се е возил пред М. М. Х. и по този начин е попречил на управлението на мотора.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, с когото са се познавали, пътувал е в МПС без надлежна регистрация, пред водача М. М. Х., като по този начин е попречил на управлението на мотора и без поставена предпазна каска, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилите травматични увреди по главата на пострадалия - нарушение на чл. 183, ал. 4, т.

7 ЗДвП. Счита, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на поне 90 %. Оспорва и твърденията на ищцовата страна, че търпи описаните болки и страдания, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока.

Счита за неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Изтъква, че претенциите пред Фонда са отправени на 14.02.2022 г., но той не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок, но от ищеца не са били представени необходимите документи, за да може да бъде определено 3 обезщетение.

Моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди сторените в хода на производството разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450.00 лева.

С определение № 32/23.02.2023 г. съдът е привлякъл на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника М. М.

Х..

В указания от съда срок е постъпил отговор от него, чрез упълномощения адв. С. Г., в който оспорва предявените искове по основание и размер и споделя изложеното в отговора на исковата молба на ответника.

Оспорва наличието на всички елементи на състава на непозволеното увреждане, с изключение на задължителната сила на присъдата по наказателното дело съгласно чл. 300 ГПК и прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на П. И.. Твърди, че ищецът, който към момента на ПТП е бил пълнолетен, е бил инициаторът да се качи на мотоциклета, а М. Х. - непълнолетен. Изтъква и наличието на данни, че ищецът е бил повлиян силно от алкохол. Оспорва основателността и на иска за причинени имуществени вреди, както и на акцесорния иск за присъждане на лихви за забава.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от П. И. И., чрез пълномощника адв, В. И. - К.. В нея поддържа изложеното в исковата молба и оспорва направените в отговора възражения. Добавя, че след депозиране на исковата молба е налице влязло в сила Решение № 1/05.01,2024 г. по ВНОХД № 242/2023 г. на ОС Ловеч, с което М. М. Х. и признат за виновен, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца, като е управлявал моторно превозно средство без да има необходимата правоспособност и е избягал от местопроизшествието - деяние по чл. 343, ал.

3, предл. 5 и 6 във вр. с буква „а", пр. 2, във вр. с ал. 1,6. „б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва възражението на ответника за наличие на предпоставките на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ и твърди, че не е знаел, че мотоциклетът марка 4

„Хускварна", модел „ФЦ 250" с рама № ****, не е бил регистриран и е бил без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", както и че водачът М. Х. не е имал свидетелство за управление. Тези обстоятелства са му станали известни по време на наказателното производство. Счита, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността на Г.Ф. спрямо ищеца, тъй като са налице и четирите кумулативни елемента от фактическия състав на деликтната отговорност. Оспорва и твърдението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, както и за липсата на доказателства за претендираните неимуществени вреди.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника Г.Ф., чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., в който поддържа направените с отговора възражения и моли да бъдат отделени като безспорни посочени от него факти.

По делото е постъпил и допълнителен отговор от конституираното трето лице-помагач М. М. Х., чрез адв.С. Г..

Постъпила е молба с вх. № 7234/04.11.2024 г. от адв. К., с която прави уточнения на предявения иск в обстоятелствената част на исковата молба с оглед влязла в сила присъда по НОХД № 173/2022 г. на РС – Т и Решение № 1/05.01.2024 г. по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ОС – Ловеч. Моли в първи абзац на исковата молба, посоченото ППС марка „Хускварна“, модел „ФЦ 250“, рама ***, собственост на М.С. Х. да се чете „мотоциклет неустановен модел и марка“. Моли във втори абзац на исковата молба текстът „За ППС марка „Хускварна“ не е бил налице сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ да се чете „Мотоциклетът, който М. Х. е управлявал и с който е реализирано процесното ПТП е неустановен“.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв. В. К. поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, като уважи предявените искове по основание и размер.

Претендира сторените разноски за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът по делото се представлява в проведените съдебни заседания от процесуалния си представител от адв. Н. И., която моли съда изцяло да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по 5 основание и размер, като присъди сторените по делото разноски съгласно чл.

80 от ГПК.

Третото лице – помагач М. Х. се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв.С. Г. моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковите претенции. Подробни доводи излага в представените писмени бележки.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р-10120/14.05.2021 г. на РУ МВР - гр. Т, в който е посочено, че на 14.05.2021 г., около 18:00 часа в село О, ул. „****.“ № 251 е настъпило ПТП, като ППС без рег.№, марка Хускварна, модел ФЦ 250, рама № ***, с водач М.

М. Х., при движение с несъобразена скорост на прав пътен участък излиза в ляво по посока на движението си, блъска се в бордюр и заедно с пътника П. И.

И. падат извън пътното платно, като водачът напуска ПТП и оставя пътника ранен на място.

От приложеното НОХД № 173/2022 г. по описа на РС – Т се установява, че с присъда № 6/19.04.2023 г. М. М. Х. е признат за виновен в това, че на 14.05.2021 г., около 18:00 часа в село О, общ. Т, ул. „****.“ пред имот с административен адрес № 151, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на непредпазливост и без да притежава свидетелство за управление от съответната категория, не осъществявал непрекъснат контрол върху управляваното от него в посока на движение от с. О, общ. Т към с. Черни Осъм, общ. Т, моторно превозно средство – мотоциклет неустановена марка и модел, с возещо се на мотоциклета и пред водача лице - П. И. И. от гр. Т, с нарушено от това разпределение на масите и ограничаване на видимостта, а от там и управляемостта на превозното средство, при което безпричинно, навлизайки в насрещната лента за движение, се ударил с предно колело в бордюра, довело като последствие до изпадане на возещите се от мотоциклета, вследствие на което на П. И. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на дясната бедрена кост с 6 последващо оперативно възстановяване, счупване на кондилите на табията на ляв крак с последваща оперативна намеса, затрудняващи движенията на двата му крака за срок от около 7-8 месеца, като след настъпване на ПТП М. М. Х. е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 5 и 6 във вр. с буква „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1 т НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 2 години. С решение № 1/05.01.2024 г. по ВНОХ Д № 242/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, присъда № 6/19.04.2023 г. НОХД № 173/2022 г. по описа на РС – Т е изменена в частта на наложеното наказание и постановено освобождаването на М. М. Х. на основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000.00 лв.