Решение № 843 от 13.10.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2650/2020
- Вид
- Решение № 843
- Подписан
- 13.10.2021
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 изр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 изр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 843 гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220102650 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Поддържат са обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86 ЗЗД /след частично оттегляне на исковата молба/ за заплащане на сумата от 6000лв. – цена на продадена стока, както и на сумата 1681.68лв. - обезщетение за забава за периода 28.12.2017г. – 01.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 01.10.2020г. до плащането.
Ищецът „***“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр.**, УЛ. **, № **, ЕТ. *, АП. *, твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника „**“ ООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в ГР. **, УЛ. **, № *, ВХ. *, ЕТ. **, произтичащо от договор за продажба на пилета, по който е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да предаде стоката на ответника, а последният не е заплатил дължимата цена в размер на 6000 лв., съгласно издадената фактура №298/12.10.2017г. със срок на плащане 27.12.2017г. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало задължение да плати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена за периода 1
28.12.2017г. - 01.10.2020г., която възлиза на 1681.68лв. Иска от съда да осъди ответника да му заплати цената и обезщетението за забава, както и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 01.10.2020г. до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът „**“ ООД не оспорва сключването на договора за продажба, предаването на стоката и размера на цената, както и че не е изпълнил задължението да я заплати на продавача. Не оспорва и възникването на претендираното от ищеца обезщетение за забава. Твърди, че не дължи изпълнение и прави изявление за съдебно прихващане на главното и на акцесорното задължение срещу свое вземане към ищеца в размер на 7400лв., за което предявява насрещен иск в срока по чл.211 ГПК. С насрещната искова молба ответникът „**“ ООД е предявил обективно съединени искове по чл.232, ал.2 и чл.233, ал.1 изр. 1 и 2 ЗЗД. Твърди да е във валидно облигационно отношение с ищеца „***“ ООД, произтичащо от договор за наем, в изпълнение на който през пролетта на 2016г. е предал на същия за временно възмездно ползване 200бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за яйца, срещу задължението за заплащане на месечен наем от 1лв. за всяка касета – общо 200лв. на месец. Поддържа, че наемателят е заплащал наема до м. юли, 2017г. вкл., и дължи заплащането на наем за 37 месеца - от м. август, 2017г. до м. октомври, 2020г. вкл., в общ размер на 7400лв. Иска от съда да осъди наемателя да му заплати дължимия наем ведно със законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда до плащането, както и да му върне наетите вещи по договора, а ако не може, тъй като са повредени или не се намират у него – да му заплати обезщетение в размер на 5000лв., представляващо тяхната парична равностойност (200 касети по 25лв.), ведно със законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда до плащането.
Ищецът „***“ ООД /който се явява ответникът по насрещните искове/ оспорва сключването на договора за наем и произтичащото от него задължение за заплащане на наем в претендирания размер. При условията на евентуалност предявява възражение за погасяване по давност на наемните вноски, чиито падеж е настъпил три години преди подаването на насрещната искова молба. Признава, че ответникът „**“ ООД му е представил за ползване само 70бр. касети за инкубатор, но по силата на безвъзмезден договор за заем 2 за послужване. Отрича да е заплащал наем за ползването. Отрича да е канен от заемодателя да върне вещите и заявява готовност да изпълни това задължение, ако получи указания от заемодателя относно времето и мястото на тяхното предаване. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването на договора за продажба, предаването на стоката, размера на цената и нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането.
Страните не спорят относно сключването на договора за продажба, предаването на стоката, цената и нейната изискуемост. Горните обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства – издадена от ищеца фактура №298/12.10.2017г. за продажбата на 8000бр. 1-дневни пилета на цена от 6000лв. с вкл. ДДС със срок на плащане 27.12.2017г., по която купувач е ответното дружество, както и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни №2400026287. След като се установява, че договорът за продажба е сключен при посочените във фактурата цена и падеж, а стоката е предадена на купувача „**“ ООД, то за ответното дружество е възникнало задължението да заплати на продавача уговорената цена от 6000лв.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
За основателността на този иск ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът установи наличието на изискуемо вземане в размер на 6000лв. в полза на ищеца. Ответникът не твърди и не сочи доказателства за плащането, поради което за него е възникнало задължението да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница, начислена за периода от деня след падежа – 28.12.2017г. до деня преди подаването на 3 исковата молба - 30.09.2020г., която възлиза на 1680.13лв. /определена от съда с калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/.
Ищецът претендира обезщетение в по-голям размер от 1681.68лв., която претенция е неоснователна за разликата над 1680.13лв., т.е. за 1.55лв.
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда на 01.10.2020г. до плащането.
По насрещния иск по чл.232, ал.2 ЗЗД:
За уважаването на този иск ищецът по него следва да докаже сключването на договора за наем, осигуряването на безпрепятственото ползване на наетата вещ от наемателя и размера на наемната цена, както и нейната изискуемост.
Липсват писмени доказателства за наличието на наемни правоотношения между страните. Не се установява в счетоводството на двете дружества да са отразени плащания по договор за наем и такова счетоводно отразяване не се твърди да е извършено.
За доказването на договора ищецът „**“ ООД е поискал разпит на свидетел, срещу което ответникът „**“ ООД е направил възражение, че свидетелските показания са недопустими с оглед на претендираната наемна цена от 7400лв. и ограничението в чл.164, ал.1, т.3, предл. 2 ГПК. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса дали свидетелски показания са допустими в случай, че с тях се установява договор за наем на 200 бр. касети за инкубатор всяка с по 128 гнезда, с уговорка за заплащане по 1 лв. на касета на месец, след като общата сума, която следва да бъде получена на основание на договора е над 5000 лв.? В случая ищецът твърди, че наемът е уговорен на месец за всяка отделна касета и наемната цена е в размер на 1 лв., такава уговорка е в съответствие с разпоредбата на чл.238 ЗЗД, която предвижда възможност наемът да бъде уговорен на периоди до един ден, както и без определен срок. При това положение следва да се приеме, че стойността на безсрочен наемен договор на 200 касети с месечен наем от 1 лв. на касета е под 5000 лв. по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и по отношение на такъв договор не важи забраната за установяването му със свидетелски показания, установена с цитираната разпоредба.
4
От показания на единствения разпитан св.В.А.М. се установява, че в края на 2015г. или в началото на 2016г. като служител в търговски обект на „**“ ООД на два пъти е предала по 100 бр. касети за инкубатор /етажерки за люпене/, които са собственост на „**“ ООД, на управителя на ответното дружество „**“ ООД. Като основание за предаването на вещите свидетелката твърди „под наем“, тъй като така й казал управителя на дружествотоработодател, но без да сочи никакви обстоятелства от предмета на наемното правоотношение, като наемна цена, начин и срок за плащане на наема и срок за ползване на касетите. Свидетелката отрича да е получавала наем от ответника. Твърди, че изрично е питала управителя на ответното дружество дали трябва да търси от него наем за касетите, но той не признал да дължи такъв, нито в какъв размер. Свидетелката не съобщава нейния работодател да й е възлагал да събира наем от ответника. Не твърди да е налице изявление или конклудентно действие на ответника, потвърждаващо по какъвто и да е начин съществуването на договор за наем между страните.
Съдът намира, че тези свидетелски показания не установяват по категоричен начин основанието за предаване на касетите и че това е станало в изпълнение на сключен договор за наем между страните. Свидетелските показания не изключват възможността касетите да са предадени в заем за послужване, както твърди ответникът „**“ ООД. Въпреки възложената от съда доказателствена тежест ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на наемно правоотношение между страните. Ето защо искът за заплащане на наемната цена от 7400лв. следва да се отхвърли, а възражението за прихващане на това вземане срещу дължимата цена от 6000лв. по договора за продажба следва да се приеме за неоснователно.
По насрещните искове по чл.233, ал.1 изр.1 и 2 ЗЗД:
За уважаването на първия иск ищецът по него следва да докаже, че в изпълнение на сключен между страните договор за наем е предал на ответника за временно и възмездно ползване една вещ, както и че договорът за наем е прекратен, а наетата вещ подлежи на връщане.
За уважаването на втория иск ищецът по него следва да докаже, че в изпълнение на сключен между страните договор за наем е предал на 5 ответника за временно и възмездно ползване една вещ, която е повредена/погинала през време на ползването или е отчуждена от наемателя, както и размерът на вредите.
Съдът формира извод за липса на достатъчно доказателства, че между страните е сключен договор за наем на вещите, чието връщане, респ. заплащане претендира насрещният ищец „**“ ООД. Задълженията на наемателя по чл.233, ал.1 ЗЗД да върне наетата вещ на наемодателя след прекратяването на договора за наем или да му заплати обезщетение за вредите от нейното ползване, са облигационни и предполагат наличието на наемно правоотношение между страните. Тъй като и двете претенции почиват на договорно основание, произтичащо от договор за наем, чието сключване не се установява от доказателствата по делото, то исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК „**“ ООД има право на възстановяване на съдебните разноски, които дружеството е направило, както във връзка с уважените първоначални искове, така и във връзка с отхвърлените насрещни искове. Првоимащата страна е представила списък по чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски в размер 2307.27лв., от които 307.27лв. внесена държавна такса по предявените от нея искове и 2000лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, което е определено общо за първоначалните и за насрещните искове.
Пълномощникът на другата страна е възразил, че адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като е уговорено в общ размер, а не отделно за всеки отделен иск. При условията на евентуалност е предявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на възнаграждението.
Съдът приема, че договарянето и заплащането на общо адвокатско възнаграждение по всички обективно съединени искове в едно производство не може да доведе до лишаването на страната от правото на възстановяване на тези разноски, което има на основание чл.78, ал.1-3 ГПК. Вярно е, че съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Спазването на това изискване позволява 6 разноските да се възложат съобразно уговореното в договора за правна защита в хипотеза, при която една част от исковете са уважени, а други са отхвърлени или са оставени без разглеждане, тъй като определянето на отделно възнаграждение по всеки иск позволява съобразяването на правилата по чл.78, ал.1-3 ГПК. Когато възнаграждението е уговорено общо за всички предявени искове, но всички те са уважени или са отхвърлени, респ. са оставени без разглеждане, съществува възможност общото възнаграждение да се присъди в тежест на изгубилата страна по правилата на чл.78, ал.1 или ал.3 ГПК. Възможна е и трета хипотеза, при която възнаграждението е уговорено в абсолютен размер с оглед на интереса по всички обективно съединени искове, но една част от тях са уважени, а други са отхвърлени или са оставени без разглеждане. В този случай не е ясно каква е волята на страните по договора за правна защита относно размера на възнаграждението по отделните исковете, но същевременно възлагането на разноските следва да стане с оглед изхода на спора по всеки иск в съответствие с чл.78, ал.1-3 ГПК.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fb74636-9814-48dd-b8e4-4d7c9f55f610