Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 395 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5/2023
Вид
Решение № 395
Подписан
25.09.2025
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20235200100005 по описа за 2023 година

От ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД , ЕИК:201468865, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ***, ет.

3, ап. 7,представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против Ч. А.

И.,ЕГН:**********;К. А. И., ЕГН:********** и В. Ч. И., ЕГН:**********-и тримата с постоянен адрес: гр. П.,ул. *** е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,а именно бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор, дарението извършено от Ч. А. И. и К. А.

И. в полза на В. Ч. И. с нот. акт за дарение, вписан в СВ - АВ - гр.Пазарджик Акт том 10, Акт номер 56, Година 2019, двойно входящ per. № 2849/ 24.04.2019г.,на следния недвижим имот:

1.СОС с идентификатор: ***, област Пазарджик, община Пазарджик, гр.Пазарджик, п.к. 4400, ***, ет. 3, ап. 7, вид собств. Частна, типЖилище, апартамент, бр. нива 1, площ по документ 74.2 кв. м, ведно с припадащите се за този обект ид. ч. от общ. части на сградата и от правото на строеж, Заповед за одобрение на КККР № РД-1897/28.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК 2.СОС с идентификатор ***, област Пазарджик, община Пазарджик, гр.Пазарджик, п.к. 4400, ***,ет.0, вид

1 собств. Частна, тип За склад, бр. нива 1, площ по документ 4.8 кв. м, ведно с припадащите се за този обект ид. ч. от общ. части на сградата и от правото на строеж, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-97/28.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,Заповед за изменение на КККР № КД-14-13-297/11.07.2013 г. на НАЧАЛНИК НА СГККПАЗАРДЖИК и 3. 41.45/533 идеални части от правото на собственост от:Поземлен имот ***,област Пазарджик, община Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к.

4400, ***, вид собств.Частна,вид територия

Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 533 кв.м, стар номер 5526, квартал 482, парцел II,Заповед за одобрение на КККР №РД-1897/28.10.2008г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,Заповед за изменение на КККР № КД-14-13-297/11.07.2013г.на НАЧАЛНИК НА СГКК – ПАЗАРДЖИК.

Ищецът твърди,че е кредитор на първите двама ответници Ч. А. И. и К.

А. И. по силата на договори за кредит №132/23.07.2013г.и №183/22.01.2015г.Твърди се,че страните по договора постигнали и оформили споразумение за размера на дълга на 07.12.2017г.,като съгласно същото ответниците кредитополучатели следвало да върнат сума в размер на 800000,00лв.от продажба на тютюн.Напротив ,от извършена от ищеца справка на 15.02.2025г.,се установило,че описаните по-горе имоти са отчуждени от ответниците в полза на третия ответник,който е техен син с договор за дарение.

Ищецът твърди,че разпоредителната сделка уврежда интересите му като кредитор на първите двама ответници и са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания за разпит на двама свидетели.

В отговора на исковата молба тримата ответници по същество оспорват предявения иск като неоснователен като на първо място оспорват ,че ищецът се явява кредитор на първите двама,а съответно те –негови длъжници.Считат,че сделката не уврежда интересите на кредитора,тъй като договорите за заем са обезпечени,а освен това задълженията по тях са погасени чрез плащане,чрез прихващане,по давност и поради недействителност на правоотношението.

2

Оспорват и субективните елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД,а именно знанието и намерението за увреждане. Считат ,че предявения иск е погасен по давност.

Формулират доказателствени искания.

Като обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

От постановеното на 03.07.2024г., в хода на производството по настоящето дело ,съдебно решение на Пазарджишкия окръжен съд по т.д.

№1/2023г.,което е влязло в законна сила на 20.03.2025г.,находящо се на л.126 и сл.от делото,се установява със сила на пресъдено нещо,съществуващо вземане на ищеца от ответниците К. И. и Ч. И. в размер на 150000,00лв.непогасено парично задължение ,възникнало по силата на договор за кредит №183/22.01.2015г., анексиран с анекс от 27.04.2015г., анекс от 05.08.2015г. и анекс от 06.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда 05.01.2023 г. до окончателното й изплащане .С цитираното решение на ПОС двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца посочената сума .

С оглед на това съдът приема,че по безспорен и категоричен начин със сила на пресъдено нещо е установена активната материално правна легитимация на ищеца в качеството му на кредитор по отношение на ответниците К. и Ч. И.и и техните съществуващи и непогасени парични задължения към него,възникнали на основанията посочени в исковата молба.

Представен като доказателство по делото е нотариален акт от 22.04.2019г., вписан в СВ - АВ - гр.Пазарджик, Акт том 10, Акт номер 56, Година 2019, двойно входящ per. № 2849/ 24.04.2019г., обективиращ дарение, извършено от Ч. А. И. и К. А. И. в полза на В. Ч. И. на следния недвижим имот:

1.СОС с идентификатор: ***, област Пазарджик, община Пазарджик, гр.Пазарджик, п.к. 4400, ***, ет. 3, ап. 7, вид собств. Частна, типЖилище, апартамент, бр. нива 1, площ по документ 74.2 кв. м, ведно с припадащите се за този обект ид. ч. от общ. части на сградата и от правото на строеж, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 3

97/28.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК

2.СОС с идентификатор ***, област Пазарджик, община Пазарджик, гр.Пазарджик, п.к. 4400, ***,ет.0, вид собств. Частна, тип За склад, бр. нива 1, площ по документ 4.8 кв. м, ведно с припадащите се за този обект ид. ч. от общ. части на сградата и от правото на строеж, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-97/28.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,Заповед за изменение на КККР № КД-14-13-297/11.07.2013 г. на НАЧАЛНИК НА СГККПАЗАРДЖИК и 3. 41.45/533 идеални части от правото на собственост от:Поземлен имот ***,област Пазарджик, община Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к.

4400, ***, вид собств.Частна,вид територия

Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 533 кв.м, стар номер 5526, квартал 482, парцел II,Заповед за одобрение на КККР №РД-1897/28.10.2008г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,Заповед за изменение на КККР № КД-14-13-297/11.07.2013г.на НАЧАЛНИК НА СГКК – ПАЗАРДЖИК.

Ищецът представя удостоверение за съпруга и родствени връзки,издадено от Общината гр.Пазарджик с изх.№И-2363І001 от 12.06.2025г.,от което се установява по безспорен и категоричен начин ответниците Ч. А. И. и К. А. И. са съпрузи,а ответникът В. Ч. И. е техен син.

При така изяснената по делото фактическа обстановка,от правна страна съдът приема,че предявеният иск е допустим и основателен.

Искът ,предмет на делото е с правна квалификация по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и е от категорията на конститутивните искове. С предявяването на иска по цитирания законов текст кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си,без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.Под увреждащо действие законодателят има предвид такива, които осуетяват или затрудняват кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество,както е в процесния случай и то безвъзмездно, намалил е имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото е лесно длъжникът да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори от актива.

4

Без правно значение за квалификацията на сделката като увреждаща кредитора е факта,че процесното вземане е вземането е обезпечено ,тъй като принципа в гражданското право ,намерил израз в нормата на чл.133 от ЗЗД е,че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори.В тази връзка релевираното от ответниците възражение в горния смисъл е неоснователно.

Целената правна последица от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД е обявяването на увреждащата разпоредителната сделка за относително недействителна спрямо кредитора.

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на Павловия иск, а именно: 1.) качеството си на кредитор на длъжника; 2.) извършеното увреждащо действие на длъжника; 3.) субективния елемент – знанието за увреждане.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното да докажат липса на знание за увреждане на кредитора при сключване на сделката, т. е. да оборят презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Относно първия елемент, на доказване подлежат фактите и обстоятелствата, които установяват основанието и размера на вземането и времето на неговото възникване. В конкретния случай вземането на ищеца е ликвидно, доколкото е установено по основание и размер с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по т.д.№1 по описа на ПОС за 2023г.Юридическият факт,от който произтича вземането на ищеца е сключеният между ищеца и ответниците Ч. И. и К. И. договор за кредит №183/22.01.2015г.,анексиран с анекс от 27.04.2015г., анекс от 05.08.2015г. и анекс от 06.03.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда 05.01.2023г.до окончателното й изплащане .Релевираните от ответниците възражения досежно активната легитимация на ищеца като кредитор на всички въведени в отговора на исковата молба основания-погасяване на вземането ,недействителност на договора за заем,са неоснователни .

При това положение следва да се приеме,че вземането на ищеца е възникнало преди двете разпоредителната сделка - договора за дарение от 5

22.04.2019г.Към сключването на този договор в предписаната от закона нотариална форма ,двамата ответници дължат на ищеца непогасената главница по договорите,което задължение е признато от тях изрично,което признание следва от съдържанието на подписаното и приложено като доказателство по делото споразумение от 07.12.2017г.,на л.6 от делото.

Времето на възникване на вземането на кредитора е от значение за доказването на субективния елемент от състава на отменителния иск, тъй като ако разпоредителната сделка предхожда вземането, то правната квалификация е по разпоредбата на ал. 3 от чл. 135 ЗЗД и ищецът носи тежестта да докаже намерението на длъжника за увреждане, което в настоящия случай не се налага, тъй като разпореждането е след възникването на вземането.

На следващо място извършеното увреждащо действие от страна на длъжниците се установи по несъмнен начин предвид сключения от тях безвъзмезден договор за дарение на недвижим имот. Видно нотариалния акт от 22.04.2019г., вписан в СВ - АВ - гр.Пазарджик, Акт том 10, Акт номер 56, Година 2019, двойно входящ per. № 2849/ 24.04.2019г., обективиращ дарението ответниците К. и Ч. И.и са се разпоредили чрез дарение със собствен недвижим имот в полза на ответника В. И. , за който няма спор, че е техен син, който факт се установява и от официалния свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена силапредставеното като доказателство по делото удостоверение за родствени връзки.

Към датата на разпоредителната сделка – 22.04.2019г.двамата ответници и длъжници Ч. и К. И.и са знаели, че имат непогасени задължения към ищеца като страни по заемното правоотношение с ищеца ,което знание се потвърждава и с подписаното от споразумение от 07.12.2017г.

В конкретния случай се атакува безвъзмездна сделка ,поради което и предвид родствените връзки между страните по разпоредителната сделка , е приложима презумпцията за знание на третото лице,нормативно регламентирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Презумпцията за знание в хода на производството не се обори.