Решение № 383 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдия:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20201000502926 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5551/2018 г. по описа на СГС, І-13 състав е отхвърлен предявения от Н. П. М., против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ иск с правно основание чл.

506, ал. 2 КЗ вр. чл. 511 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 07.10.2016 г. в размер на сумата от 30 000 лв. – частичен иск от общ в размер на 150 000 лв., като неоснователен.

С определение от 01.07.2020 г. СГС, I-13 състав е оставил без уважение молба на Н.М. за изменение на решението в частта на разноските, който е поддържал, че присъдените разноски не са сторени реално, а на следващо място, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева е прекомерно.

Ищецът Н. П. М. е депозирал въззивна жалба вх. № 156481/17.12.2019 г., с която обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че същото нарушава материалния закон и е необосновано. Бил нарушен принципът на справедливостта, като съдът не отчел множеството установени обстоятелства и взаимовръзките между тях. Не били приложени относимите обективни критерии за определяне на дължимото обезщетение и не били взети предвид застрахователните лимити. Не била съобразена относимата съдебна практика и икономическата конюнктура. Моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати претендираните частично 30 000 лева, ведно със законната лихва.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника НББАЗ, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

1

Поддържа, че вече изплатеното от него обезщетение в размер на 100 000 лева е справедливо и съответства на установените в причинна връзка с ПТП увреди, като пъддържа възражение, че по делото не е установено развитата от ищеца няколко дни след ПТП богата огнищна симптоматика да е в причинна връзка с ПТП. Поддържа се възражението, че законна лихва за забава се дължи не по-рано от датата на исковата молба.

Ищецът Н.М. е депозирал частна жалба против определението от 01.07.2020 г. по чл. 248 ГПК, с искане същото да бъде отменено и първоинстанционното решение да бъде изменено, като бъде отменено в частта, в която е осъден да заплати разноски, а евентуално да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

По решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Н. П. М. твърди в исковата си молба, че пострадал при настъпило на 07.10.2016 г. ПТП на пътя гр. Мездра – гр. Ботевград, причинено виновно от водача на товарен автомобил Ивеко с peг. № NZ 313 EN с прикачено полуремарке, peг. № ******* – К. С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент и в противоположна посока се движел управляваният от Н. П. М. лек автомобил Ауди 80 с peг. № ********. Твърди още, че вследствие настъпилата катастрофа му били причинени травми и увреждания – мозъчно сътресение, травма на главата, контузия на дясно горно мозъчно краче, разкъсно-контузна рана над лявата вежда 7 см., рана в лява слепоочна област, отпадна неврологична симптоматика – пареза на 6 ЧМН вляво по централен път, частична моторна афазия, долна левостранна монопареза, подкожен хематом, вляво челно теменно, фокуси на хиперденсен сигнал в областта на дясно горно мозъчно краче, дизартрия, дизметрия вдясно, вътречерепна травма, огнищна травма на главния мозък, В.л.ц. рег фронталис ет темпоралис син., подкожен хематом вляво, атипична лицева болка, тензионно главоболие – хроничен тип, Ц.Лез на 7-ми ЧНМ вляво, долна левостранна монопареза и частична моторна афазия, фокуси на сигнално усилване в областта на дясно мозъчно краче, двустранна коренчева увреда С6, 7, 8 Тх1, зрителна агнозия, аграфия, умерен когнитивен дефицит, левостранна дизестезия, квадрипирамиден синдром с отпускане на левия крак и пронация на дясна ръка, екстрапирамидна симптоматика, с изразен тремор на дясна ръка и за крака вляво, дисдиадохокинезия по-изразена вдясно, белег в лява слепоочна област и белег на 2 челото вляво, затруднена ориентация за пространство и време, тремор на дясна ръка.

Ищецът е твърдял, че оплакванията му след ПТП се засилвали, вместо да отшумяват.

Довели до невъзможност да полага труд и да с се грижи за себе си. Наред с болките по тялото, не виждал добре, крайниците му треперели, имал тремор, усещал всичко постудено, не можел бързо да извършва движения с краката и ръцете си. Останал му загрозяващ белег на лицето. Получил пареза на левия крак и тремор на дясна ръка. Има затруднения в говора, изпитва затруднения да се изразява адекватно, не може да движи дясна ръка и да пише с нея, а кракът му не е възстановен в пълнота. Трудно разбира това, което вижда, непрекъснато се налага рехабилитация, която не дава желаните резултати. След произшествието е изцяло зависим от близките си. И до момента страда от стрес и безсъние, изпитва паника, когато се качва в автомобил. Чувства се потиснат, изолиран и нещастен. За обезщетяване на търпените неимуществени вреди от ПТП сочи, че получил вече от НББАЗ обезщетение в размер на 100 000 лева, но намира, че му се дължат още 150 000 лева, от които частично претендира 30 000 лева , ведно със законната лихва от 07.10.2016 г.

Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че вече е определил и изплатил обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпяната черепно-мозъчна травма, разкъсно-конкузните рани по главата, двустранната коренчева увреда на 6-ти,7-ми и 8-ми шийни прешлени и 1-ви гръден прешлен. Оспорвал е по-късно развилата се огнищна неврологична симптоматика да е в причинна връзка с ПТП, поради което намира, че не се дължи по-високо обезщетение, а вече изплатеното е достатъчно да обезщети вредите от ПТП и съответства на икономическата конюнктура и съдебната практика. Направил е и евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдения, че същият пътувал без поставен предпазен колан и с несъобразена скорост. Оспорвал е и претенцията за законна лихва за периода преди исковата молба, а алтернативно – преди изтичане на три месеца от предявяване на претенцията.

По делото е представен препис от претенцията на Н.М. пред НББАЗ, която е от 28.03.2017 г., като с писмо от 29.06.2017 г. бюрото е уведомило ищеца, че му е определило обезщетение в размер на 100 000 лева. Следователно към датата на исковата молба – 23.02.2018 г., са налице предпоставките за предявяване на иск против НББАЗ по чл. 511, ал. 3 КЗ и искът е допустим, съотв. по него е постановено допустимо решение.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 511 КЗ, следва да се установи, че на територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, като е налице застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и делинквента по системата „Зелена карта”. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.

Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП на територията на Република България и вината на водача на товарния автомобил Ивеко – К. С., наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен 3 застраховател, както и че Н.М. е получил в причинна връзка с ПТП установените пред СГС травми. Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като в тази връзка е спорно дали развитата от ищеца неврологична симптоматика е в причинна връзка с ПТП, като пред въззивната инстанция не се поддържа направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Спорно е още дали се дължи законна лихва за забава и от кой момент.

Пред първата инстанция във връзка с претърпените от ищеца травми и увреждания от ПТП, съотв. за размера на обезщетението са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и са изслушани заключения на СМЕ и СПЕ.

Въз основа на събраните медицински документи и след два лични прегледа, е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р Х. М. – неврохирург. Той е посочил, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открита черепно-мозъчна травма, преценена във ВМА като Контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана в челната област на главата, порезна рана в лява слепоочна област на главата, мозъчна контузия. В началото черепно-мозъчната травма е протекла с умерено изразена общомозъчна симптоматика – липса на спомен за случилото се, преди, в момента и след травмата, главоболие без гадене и повръщане, дезориентираност, без установена огнищна мозъчна симптоматика и синдром на менинго-радикуларно дразнене, при нормална КТ мозъчна находка. В следващите дни се разгръща богата неврологична симптоматика – пирамидна, екстрапирамидна, дискоординационна, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреда на черепномозъчни нерви и др. Заявил е, че установената увреда в областта на дясно горно малкомозъчно краче с нетипична образна характеристика, не може самостоятелно да обясни цялата тази симптоматика. Болестната картина като цяло е крайно атипична и нехарактерна за черепномозъчна травма - мозъчна контузия. Може да се дължи на дифузна аксонална увреда, за която обаче липсват белези от образните изследвания. На този етап обаче, при липса на друга нетравматична причина за настъпилите увреждания, следва да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените увреждания. И понастоящем у ищеца е налице тежка остатъчна неврологична симптоматика – централна увреда на 7-ми ЧМН вляво, долна левостранна монопареза, частична моторна афазия, фокуси на сигнално усилване без ясно отграничими контури в областта на дясно горно малкомозъчно краче, която затруднява трудовата и социалната дейност на ищеца, той е практически неработоспособен. Прогнозата за пълно възстановяване на остатъчната неврологична симптоматика, която се задържа без промяна повече от две години, е крайно песимистична. Абсолютно належащо е обаче ново МРТ изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед при психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника. Вещото лице е посочил, че в резултат на травматичните увреждания ищецът е претърпял интензивни болки към момента на увреждането, значителни по време на болничното лечение и продължаващи до момента. В съдебно заседание д-р М. е посочил, че неврологичната симптоматика на ищеца може да се дължи на дифузна аксионална увреда, където се засягат много структури на главния мозък. На скенер не се вижда, но на ЯМР изследване се виждат малки точковидни пръснати зони. Д-р М. е категоричен, че това нещо се проявява при катастрофата и симптоматиката се развива след инцидента, но не може да обясни каква е причината за неврологичната симптоматика. Посочил, е че няма данни за заболявания на ищеца преди инцидента. Пояснил е, че при ищеца има пирамидна симптоматика, екстрапирамидна симптоматика (двете означават двигателни нарушения и засягат силата и обема на движенията, бел. моя), тремор, координационни нарушения, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреждане на черепно-мозъчни нерви.