Определение № 147 от 27.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 231/2025
- Вид
- Определение № 147
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 27.02.2025
- Състав
- Светлозар Георгиев Георгиев, Станчо Радев Савов, Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.218в, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.6 и ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.49 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.50 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147 гр. Варна, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлозар Г. Георгиев
Членове:
Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20253100600231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба на Е. И. Ф., срещу Определение № 96 от 21.01.2025 г. по ЧНД № 61/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 28-ми състав, с което е потвърдено постановление на ВРП от 06.12.2024г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна, водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
Срещу постановлението е постъпила жалба от Е. И. Ф., въз основа на което е постановен и атакуваният акт на ВРС.
В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и законосъобразно. Според първоинстанционния съд са правилни изводите на прокурора, че престъплението се преследва по частен ред, съгласно чл.218в, т.2 от НК.
В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като престъпното деяние е извършено както от П И.а Ф /сестра на жалбоподателя/, така и от С.Ш Ф, който няма роднинска връзка с жалбоподателя. Твърди се, че ВРС е игнорирал по-голямата част от оплакванията в жалбата.
Съставът на ВОС намира, атакувания акт за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.
Наблюдаващият прокурор по ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна и ВРС са направили задълбочен анализ на всички събрани доказателства и са установили правилна фактическа обстановка.
От материалите по досъдебното производство и от постановлението на ВРП се установява следното:
На 04.10.2022 г. е започнато досъдебно производство ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна по чл. 209, ал.1 от НК за това, че в периода от 15.05.2017 г. до 05.06.2017 г., в гр. Варна, с цел да се набави имотна облага, е възбудено заблуждение у Е. И. Ф., а именно, че ще получи съдействие за 1 закупуването на имот, и с това му е причинена имотна вреда в размер на 18 000 евро и 10 000 лева. Горепосоченото досъдебно производство е образувано по жалба на И Ф. А, Р.М Аа и Е. И. Ф..
С постановление от 22.04.2024 г. прокурорът спрял наказателното производство на осн. чл. 25, ал.1, т.6 НПК като преценил, че престъплението е от частен характер. Постановлението било обжалвано от Е.Ф. пред Окръжна прокуратура – Варна и потвърдено като правилно и законосъобразно с постановление от 13.05.2024г.
На 06.12.2024 г. с постановление на прокурор Е.К от Районна прокуратура-Варна наказателното производство по досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.6 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, тъй като в шестмесечен срок от съобщението, че досъдебното производство е спряно и престъплението се преследва по частен ред, не постъпила тъжба от Е. Ф..
На 13.12.2024 г. пострадалият Е. И. Ф. е получил копие от постановлението на Районна прокуратура-Варна.
На 17.12.2024 г. Е. И. Ф. е депозирал жалба до Районен съд-Варна, с която се моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, да се върне делото на Районна прокуратураВарна за допълнително разследване, както и за съобразяване, че между жалбоподателите Е. И. Ф., Р.М Аа и И Ф. А от една страна и лицето С.Ш Ф няма родствена връзка.
Състав на ВРС, след като се е запознал с материалите по досъдебното производство, в изпълнение на задължението си за контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство е приел следната фактическа обстановка:
На неустановена дата П Ф, сестра на Е. Ф., му предложила съдействие за да закупи малък апартамент. Ф. се съгласил и в присъствието на родителите им, дал на сестра си 36 000 лева за закупуването на имота. В последствие със същата цел сестра му поискала още 10 000 лева, които Ф. ѝ дал. После още на няколко пъти той давал пари на П Ф – за закупуване на климатик, на плочки и др. В присъствието на трети лица между брата и сестрата имало спор кой от тях да закупи апартамента. Между строителя и П Ф е имало предварителен договор за покупко-продажба на този апартамент, датиращ още от 03.08.2013г. На 09.06.2017г. апартаментът бил закупен от П Ф, а в последствие бил продаден на трето лице. След покупката на имота, през 2019 г. П.Ф е превеждала значителни суми по сметка на майка си Р.А.
Тази фактическа обстановка е достатъчна, за се направи правния извод, че не е налице никакво противоправно поведение от страна на св. С.Ш Ф, както се твърди в жалбата. На първо място, следва да се отбележи, че Е. Ф. е давал многократно парични суми на сестра си П, като именно тя е правила обещания, че ще закупи в полза на брат си апартамента с адрес гр.
Варна, ............ В досъдебното производство не се съдържат достатъчно данни, от които да се направи категоричен извод, че св. С Ф е възбудил или поддържал заблуждение у Е. Ф.. При проведената очна ставка /л.132/ между С Ф и Е. Ф., последният заявява, че С Ф не му е искал пари и не е присъствал при даването на парите на П Ф.
Поради изложеното, настоящият състав на съда счита, че прокурорът правилно е спрял наказателното производство на осн. чл. 25, 2 ал.1, т.6 НПК като преценил, че престъплението е от частен характер.
Съгласно разпоредбата на чл.218в, т.2 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния. Предвид предмета на ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна, а именно престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, и роднинската връзка на пострадалия Е. И. Ф. и П И.а Ф /брат и сестра/ - в настоящия случай безспорно престъплението е от частен характер.
На жалбоподателя Е. И. Ф. е изпратено съобщение по чл.50 от НПК, като същото било получено на 24.04.2024 г. В законоустановения шестмесечен срок не е депозирана тъжба от страна на Е. Ф., поради което наказателното производство по ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна е прекратено от прокурора.
От всичко изложено се установява, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилно и ВРС законосъобразно го е потвърдил.
Следва да бъдат коментирани и направените възражения, с които е сезирана настоящата инстанция.
На първо място, жалбоподателят Е. Ф. твърди, че досъдебно производство е образувано по жалба на И Ф. А, Р.М Аа и Е. И. Ф., но въпреки това само последният е бил уведомяван за развитието на досъдебното производство. Съдът намира, че макар и жалбата да е подадена от И Ф. А, Р.М Аа и Е. И. Ф., в нея се съдържат данни, че единствено Е. Ф. е пострадал от престъпление. Това е така, тъй като именно той е дал парични средства на сестра си П Ф във връзка с закупуването на апартамента с адрес гр.
Варна, ............ И Ф. А и Р.М Аа имат единствено качеството на свидетели по досъдебното производство и разследващите органи нямат задължение да ги уведомяват за хода на наказателното производство, както и да им връчват преписи от постановлението за прекратяването му. Поради това и не са налице предпоставките на чл.49 от НПК, както твърди жалбоподателя.
Останалите оплаквания в жалбата на Е. Ф. касаят извършената спрямо него измама от страна на сестра му П. Съдът намира, че изложеният от жалбоподателя коментар по доказателствата е по същество на делото. Извършването на престъпление по чл.209 НК от П Ф спрямо нейния брат Е. Ф. е могло да бъде предмет на производство от частен характер, в което да се разгледат тези твърдения. Но в случая жалбоподателят сам е преценил да не депозира тъжба, с която да сезира съда за извършено спрямо него престъпление от частен характер.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 96 от 21.01.2025 г. по ЧНД № 61/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 28-ми състав, с което е потвърдено постановление на ВРП от 06.12.2024г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №131/2023г. по описа на ОслО–Варна, водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
3
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4