Решение № 931 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. В.

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно частно гражданско дело № 20263100501834 по описа за 2026 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е на основание чл.250 от ГПК и е образувано по молба на адв. Г., като процесуален представител на Б. И. М., И. М. Д. И М.

Д. Д. против Решение № 1715 от 07.05.2026 година, постановено по в.гр.дело № 1208/25 година на ВРС, с което е било отказано допълване на Решение № 3784 от 28.10.2025 година.

Съобразно изложеното във въззивната жалба съдът неправилно е отклонил искането, т.к. е налице конкретно позоваване на института на давността и същия е било редно да намери място в решението, като придобивен способ. Молбата отправена към въззивния съд е решението да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което уважава искането.

В отговор на въззивната жалба адв. Н., като процесуален представител на въззиваемите намира същата за неоснователна. Моли съдът да отклони искането, т.к. не се подкрепя от данните по делото.

Пред въззивния съд, съдебното производство е образувано по въззивна жалба с Вх. № 98212/25.11.2025 година от страна на Б. И. М., И. М. Д. и М. Д.

Д., чрез адв. И. Г., против Решение № 3784 от 28.10.2025 година, постановено по гр. д. № 1208/2025 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от ищците Б. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови Пазар, ул.

„Раковски“ № 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН: 830528634, с адрес: гр. София, 1 кв. „Орландовци“, *** и М. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Орландовци“, ***, ет. 3, ап. 8, срещу ответниците Д. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна ул. „Свети Константин и Елена“ № 28, Х. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна ул.

„Пеньо Пенев“ № 8, Г. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свети Г.“ № 1, Д. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, С. Т.

Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН: **********, с адрес: с. Просечен, общ. Суворово, обл. Варна, Т.

К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *** А, ет. 2, ап. 7, Р. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул. „1-ва А“ 119, С. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ 295, И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пеньо Пенев“ 2, С. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, вх.

Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 43, иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-10292/03.10.2019 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с.о.

„Траката“, целият с площ от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5200578, при съседи: ***,

***,

***,

***,

***,

***, както следва: първият ищец на основание съдебна делба, одобрена с Протоколно определение от 28.03.1996 г. по гр. д. № 377/1995 г. по описа на ВРС и наследствено правоприемство от Г.М. И., починала на 22.04.2021 г., вторият ищец на основание наследствено правоприемство от В.

И. Д., починала на 16.06.2014 г. и Г.М. И., починала на 22.04.2021 г., и третият ищец на основание наследствено правоприемство от В. И. Д., починала на 16.06.20214 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ВОС е указал, предвид наведените от тях оплаквания в жалбата, да уточнят дали искат допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК.

В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от въззивниците, в която е посочено, че правят искане за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК.

С определение № 1300/13.03.2026 г. производството по настоящото дело е прекратено и делото е върнато на ВРС по компетентност за произнасяне по съдържащата се във въззивна жалба вх. № 98212/25.11.2025 г. по регистратурата на ВРС молба за допълване на решение № 3784/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1208/2025 г. по описа на ВРС, по реда на чл. 250 от ГПК.

ВРС се е произнесъл с Решение № 1715 от 07.05.2026 година по гр. д. № 1208/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставил без уважение молбата на ищците Б. И. М., И. М. Д. и М. Д. Д., тримата действащи чрез адв. И. Г., 2 съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 98212/25.11.2025 г. по описа на Районен съд - Варна, за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение № 3784/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1208/2025 г. по описа на Районен съд– Варна, 25-ти състав.

Срещу така постановеното Решение № 1715 от 07.05.2026 година по гр. д.

№ 1208/2025 г. по описа на ВРС е подадена въззивна жалба вх. № 40932/22.05.2026 г. по регистратурата на ВРС от Б. И. М., И. М. Д. и М. Д. Д., чрез адв. И. Г.. Последното е дало основание на ВОС да раздели производствата и да спре основното дело, до произнасяне по жалбата против Решение № 1715 от 07.05.2026 година.

ВОС намери за установено следното:

Правото да иска допълване на вече постановено решение притежава страна, в случай, че съдът не се е произнесъл в цялост по направеното й искане. Съобразно нормата на чл.250 от ГПК това право е обвързано със срок и той е едномесечен деня на заседанието, в което съдът е обявил решението с мотивите или от датата на съобщаването, че решението е изготвено.

В конкретния случай искането за допълване е процесуално допустимо, т.к. е видно, че е акта е атакуван в посочения срок, но по съществото си е неоснователно.

Заявените от страна на ищците претенции са следните:

С молба Вх.№ 25.02.2026 година те са заявили желанието си да бъдат признати за собственици на процесния имот от 723 кв.м. по наследство и по давност. След оставянето на молбата без движение, с нова молба Вх.№ 19577 от 1.03.2026 година са заявили, че основата правата си на Договор за замяна от 1971 година и на давност. След новото оставяне на молбата им без движение – с Разпореждане № 9287 от 05.03.2025 година, са уточнили с молба Вх.№ 26894 от 24.03.2026 година, че техните придобивни основания са само ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА И НАСЛЕДСТВО. С Доклада си по делото съдът се е спрял именно на тези основания, без да включва давността, като придобивен способ. Съдебното решение е било произнесено, като за всеки от ищците е посочен придобивен способ.

Въззивния съд приема, че искането за допълване на основното решение се явява неоснователно, изхождайки от фактите по делото и наведените от страна на самите ищци твърдения. Това е така, т.к. в заключителната си молба, след поредното оставяне на производството без движение, самите те са заявили, че претенцията им се основава на Договор за замяна и съдебна делба.

Довода „давност“ не е бил включен, респективно не е намерил място в основното решение, постановено от страна на ВОС.

Съобразно нормата на чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Нормата на чл. 77 ЗС посочва начините за придобИ.е право на собственост – правна сделка или давност, или други начини, посочени в закона. Следователно правото на собственост може да се изгуби, ако собственикът се разпореди с него или ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение. Т.е. едното от манифестираните от страна ищците основания – наследство (а то се 3 поддържа ) противоречи на практиката на ВКС. С Решение № 204 от 7.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Атанас Кеманов, изрично е посочено, че при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. Ако това не е сторено е налице нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В конкретния случай съдът приема, че е налице позоваване на Договор за замяна от 1971 година и съдебна делба, но не и на давност, т.к. такъв придобивен способ не е бил заявяван окончателно от ищците. Съобразно молба Вх.№ 26894 от 24.03.2026 година, че техните придобивни основания са само ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА, Делба И НАСЛЕДСТВО.

При това положение, въззивния съд приема, че отсъстват всякакви основания за ревизиране на атакувания съдебен акт.

С оглед на горното, ВОС, и на основание чл.250 от ГПК, ВОС, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1715 от 07.05.2026 година, постановено по в.гр.дело № 1208/2025 година по описа на ВРС, двадесет и пети състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4