Решение № 385 от 21.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110205089 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от "Прима строй - Душкови" ЕООД, ЕИК 203832470 срещу Наказателно постановление № 03 - 2100236/01.12.2021 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука ", във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Отрича да е имало задължение да застрахова лицето за риска "Трудова злополука". Оспорва твърдението на наказващия орган.

1

Привежда и доводи за неспазване на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление. Възразява срещу размера на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли да се приложи чл.415в., ал.1 от КТ.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Представител на въззиваемата страна, редовно уведомено, не изпраща представител . В писменно становище до съда моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

Санкционираното дружество е регистрирано в Търговския регистър с основна дейност: Строителство на жилищни е нежилищни на сгради . На 21.07.2021 г. бил сключен Договор между "Кохинор инженеринг" ЕООД, ЕИК 148121386 като възложител и "Прима строй

Душкови" ЕООД, ЕИК

203832470, като изпълнител, по силата на който последното приело да извършва СМР: груб строеж от нулев цикъл до покрив. За изпълнението на дейността си и задълженията по договора въззивното дружество ангажирало работници, с които обаче не били сключени съответни трудови договори. По отношение работниците също така не били сключени договори за застраховка за риска "Трудова злополука".

На 01.11.2021 г. и 12.11.2021 г от М. Д. и Б. Д. - инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на "Прима строй Душкови" ЕООД, ЕИК 203832470 в строителен обект – жилищна сграда в УПИ ХІІ – 172, 173, находящ се в гр.Варна, ул.Тодор Влайков № 9 проверяващите установили няколко лица, които осъществявали трудова дейност, между които било и лицето М. А. М., ЕГН **********. Същият работил на обекта като "кофражист", видно от сключен ТД № 00286/08.09.2021 г. с "Прима строй 2

Душкови" ЕООД, ЕИК 203832470.

Инспекторите преценили, че основната дейност на дружеството принадлежи към икономическа дейност "строителство на жилищни и нежилищни сгради", код 41.20 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2021 г., коефициент на трудов травматизъм 1.39 - по висок от средния за страната - 0. 62, както и че за работниците е било задължително сключването на застраховка за риск трудова злополука, съгласно Заповед № РД - 01 - 61 от 22.10.2020 год. на МТСП.

Във връзка с тези констатации на 24.11.2021 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че като работодател не е извършило задължително застраховане за риска "Трудова злополука" на посоченото лице. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал с общи възражения:

"Възразявам по акта".

Писмени възражения по акта не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 01.12.2021 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 03 - 2100236/01.12.2021 г., с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука ", във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващия, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Съдът приема, че на процесната дата лицето М. А. М. действително е полагало труд за въззивното дружество, без към този момент с него да е имало сключен договор за застраховка за риска "Трудова злополука".

Фактическите изводи на съда се подкрепят и от приложените писмени доказателства:

Протокол за извършена проверка

№

2135873/24.11.2021 г., ТД № 00286/08.09.2021 г., Застрахователна полица № 3

0142/9/21/030/000052 "Алианц България" и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът законосъобразно е съставен в присъствието на представител на дружеството. Актът е достигнал до санкционираното лице, което е успяло да организира съответно и своевременно защитата си и макар че не е подало възражение срещу акта, е депозирало жалба срещу издаденото наказателно постановление. Поради това липсват основания да се приеме, че правото му на защита е било реално накърнено.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като п о з в о л я в а на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за несъответствие на наказателното постановление с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . В напълно достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението, в какво се изразява деянието и спрямо кое лице е извършено. Отразени са трудовите функции, които се твърди, че са изпълнявани от това лице. Посочени са видът икономическа дейност и коефициентът на трудов травматизъм, които са 4 счетени за приложими от наказващия орган. По този начин фактическите твърдения на АНО са станали ясни и изискванията на закона са удовлетворени, като процесуалните права на дружеството не са накърнени по никакъв начин. За изчерпателност следва да се отбележи, че според съдебната практика работодателят е длъжен да е запознат с кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на дружеството и коефициента на трудовия травматизъм в нея, както и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки, при което дори и непосочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не би могло да наруши правото на защита на санкционираното лице (Решение № 179/2010 г. на АдмД-София-обл. по КАНД № 43/2010 г. и др.). По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, с е застраховат задължително за риска "Трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По силата на втората алинея на посочената норма при определянето на условията и реда по ал. 1 следва да се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. От своя страна разпоредбата на чл.

2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука " конкретизира задължението на работодателите по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ , като посочва, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Със Заповед № РД – 01-61 от 22.10.20 г. на министъра на труда и социалната политика е определен среден коефициент на трудов травматизъм за страната - 0.62 за 2021 г. Основната дейност на дружеството принадлежи към икономическа дейност "строителство на жилищни и нежилищни сгради", код 41.20 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2021 г., коефициент на трудов травматизъм - 1.39, по висок от средния за страната – 0.62 за 2021 г.

От приложения Договор, сключен на 21.07.2021 г.между "Кохинор инженеринг" ЕООД, ЕИК 148121386 като възложител и "Прима строй Душкови" ЕООД, ЕИК 203832470, като изпълнител, по силата на който последното приело да извършва СМР: груб строеж от нулев цикъл до покрив.

След като дружеството - жалбоподател развива икономическа дейност, отличаваща се с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната за 2021 г., същото безспорно е било задължено да застрахова своите работници за 5 риска "трудова злополука". Макар и нормативно да не е предвиден конкретен с р о к за сключване на такава застраховка, съдът намира, че предвид предназначението на същата, а именно- да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, т. е. всеки работник следва да е застрахован за трудова злополука от момента на започване на работа.

Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на проверката по отношение лицето М. А. М. не е била налице такава застраховка, съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ , за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Следователно по отношение на М. А. М., ЕГН ********** е следвало да има сключен договор за застраховка срещу риска "трудова злополука".

Това становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение № 605 от 28.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 554/2023 г., постановено по сходен случай, се приема изрично, че реално съществувалото правоотношение между страните, следва да се квалифицира като трудово, при н а л и ч и е т о на всички материално-правни негови характеристики, и произтичащи от него допълнителни задължения, включително за сключване на задължителна застраховка за трудова злополука.