Решение № 249 от 19.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Плевен, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430200870 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № ***, издадено от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със законен представител Е. Д. И. със седалище и адрес на управление *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДВП.

Жалбоподателят „***“ ЕООД, чрез представляващ Е. Д. И. – редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният защитник адв.Н. С. от САК.

Административнонаказващият орган - Агенция „Пътна инфраструктура“ София, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното: На 13.04.2021г.в 13:37 часа е установено нарушение № ***, с ППС ***, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е 1 заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

Собственик, на когото е регистрирано ППС/ ползвател е дружеството „***“ ЕООД със законен представител Е. Д. И.. На основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № ***, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, в едно с доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП – заверена извадка; Справка за собственост на МПС – заверена извадка; Статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№ *** – 2 бр.снимки; Известие за доставяне ИД *** – заверенo копие; плик от получена жалба с номер на пратка № ***; Заверено копие на пълномощно с изх.№ ***.; Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен между „***“ ЕООД и „***“ АД – заверено копие; Общи условия на „***“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние – заверено копие.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е твърдението на повереника на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е следвало да опише точно кое изискване на чл.10, ал.1 от Закон за пътищата – т.1 или т.2 е нарушен от жалбоподателя.

Видно от електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с № ***, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, в обстоятелствената част на същия изрично е посочено: „като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно т.1- такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от ЗП - винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса 2 за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП - Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Процесното ППС, видно от самият електронен фиш е с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, което го квалифицира, като такова по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и изискващо наличие на заплатена тол такса, необходима за преминаване по платената пътна мрежа.

Според съда, индивидуализацията на нарушението, което е извършил жалбоподателят е достатъчно ясно и при проверка, същият би могъл да разбере в какво е обвинен. Твърдението на повереника на жалбоподателя, че още по- голяма несигурност относно нарушението, което същият е извършил създава констатацията, че за „ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“ и същият не знае коя от двете визирани хипотези е налице или са налице и двете, според съда представлява една защитна теза на жалбоподателя, тъй като именно той би следвало да е наясно дали за въпросното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Маршрутната карта означава електронен документ, който се издава срещу предварително заплащане на тол такса, определена в Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, за деклариран предварително заявен маршрут. Маршрутната карта дава право на собственика и/или ползвателя на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири. Тол декларацията представлява съвкупност от данните, генерирани от бордово устройство (географско местоположение – съгласно ISO 17575-3:2016), данните за ППС (емисионен клас, обща техническа максимална маса в т.ч. и на състав от ППС, брой оси), идентификационен номер на Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса, съгласно Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Тоест, тол декларацията изисква наличие на бордово устройство, с каквото, би следвало да е разполагало, процесното ППС, предвид приложения договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние / л.12-13 по делото/. За пълнота следва да се посочи, че двата възможни варианта за заплащане на дължимата пътна такса в обжалвания електронен фиш са посочени в условията на алтернативност „или“, а не в условията на кумулативност „и“.

На следващо място, неоснователно е и твърдението на повереника на жалбоподателя, че в електронния фиш не е конкретно посочена датата на нарушението, както и мястото на нарушението. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП ясно и точно описва начина на установяване на нарушението и задължителните реквизити, които трябва да съдържа издаденият електронен 3 фиш. Видно от приложения по делото електронен фиш, както и от доказателствата, според съда е безспорно установено, че процесния електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката; начините за доброволното й заплащане. В обжалвания електронен фиш е посочено, както мястото на нарушението – община Долни Дъбник, на път I-3 км.100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, така и датата и часа на нарушението – 13.04.2021г. в 13:37 часа, които според съда са достатъчно ясно и точно написани.

Неоснователно е и твърдението на повереника на жалбоподателя, че е налице съществено противоречие и неяснота при описанието и правната квалификация на нарушението. Съобразно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. Съгласно горецитираните разпоредби от Закона за пътищата, безспорно се установява, че заплащането на дължимата такса по чл.10, ал.1 от ЗДвП е абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена за собственика възниква задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Безспорно според съда „***“ ЕООД не е изпълнило това свое задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното ППС не са изпълнени изискванията, визирани в чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че неотчитането на тол данни на 13.04.2021г. в 13:37 часа – дата и часа на твърдяното нарушение се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси. Представен е договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен между дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД и „***“ АД, както и приложимите към него общи условия / л.12 -25 по делото/, от който е видно, че същият е сключен на 24.03.2020г. От представения договор става известно, че клиентът се задължава да заплати авансова сума по посочена банкова сметка на „***“ АД, като това заплащане е условие за влизане в сила на договора. В приложените общи условия на „***“ АД е посочено, че срокът на договора се продължава автоматично за нов срок от 1 година, в случай, че никоя от страните по договора не е изпратила писмено предизвестие до 4 насрещната страна. Доказателства в тази насока и по – точно, че договора е продължен не се представиха от дружеството жалбоподател. Отново в договора е указано, че при изчерпване на депозираната авансова сума „***“ АД има право да спре предоставянето на всички услуги по договора, включително да се преустанови, временно или постоянно услугата за електронно събиране на пътни такси. Според съда, това твърдение от страна на дружеството жалбоподател е недоказано, тъй като не се представиха доказателства в тази насока.Следва да се отбележи също така, че представения договор между „***“ ЕООД и „***“ АД не отменя отговорността на дружеството да заплаща дължимите такси. В този смисъл са и Решение №466/14.10.22г. по КАНД № 614/22г. и Решение № 403/ 27.09.2022г. и двете по описа на Административен съд гр.Плевен.