Решение № 1008 от 10.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Мирчев

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500851 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 6474 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 8462/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на И. Г. П., сумата от 3 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 вр. с чл.4 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 5583/2017 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 48 894 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 105 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и такса за съдебно удостоверение, представено по същото, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1 106 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.11.2020 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 92, 10 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – сторени съдебни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 3 000 лв. до 10 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Г. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът е търпял по – слабо интензивни вреди от незаконно повдигнатото му обвинение поради акта, че в миналото си е бил осъждат. Съгласно ангажираните по делото доказателства 1 ищецът на всеки етап от развитието на производството е твърдял, че е невинен и че друго лице е извършител на деянието. Счита, че неправилно решаващият съд е ценил показанията на свидетелката С. – съпруга на ищеца, както и изслушаната съдебно-медицинска експертиза.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

В съдебно заседание, чрез прокурор П. от АП-София, оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съобразил е, че на ищеца е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, взетата мярка за неотклонение и продължителността на воденото спрямо ищеца наказателно производство – 4 години и 5 месеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, в случай, че надхвърля минималния размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че спрямо него било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК, затова, че във времето между 19.27.45 и 19.35, 44 ч. на 12.11.2014 г., в гр.

София, на АТМ устройство, собственост на ЦКБ, използвал банкова карта на името на Н. Д. И., като изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв. С присъда № 128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав, , постановена по НОХД № 5583/2017 г., бил признат за виновен в извършването на това престъпление, като бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 м. и глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лв. С решение № 176/25.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 1004/2018 г. по описа на САС, НО, 1 състав, присъдата на СГС била потвърдена. С решение № 191/12.11.2019 г. на ВКС, I НО, постановено по НД № 729/2019 г. решението на САС било отменено и делото било върнато на въззивния съд за разглеждане от друг състав на стадия на съдебното разследване. С присъда № 1024/11.11.2020 г., постановена по ВНОХД № 1315/2019 г. ищецът бил признат за невинен и бил оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. Присъдата влязла в сила на 27.11.2020 г. В продължение на воденото спрямо него наказателно производство живял под угрозата да бъде осъден за деяние, което не е извършил, въпреки, че посочил на разследващите органи действителния извършител на деянието. Твърди, че в хода на наказателното производство бил потиснат и стресиран. Наказателното производство било водено тенденциозно и манипулативно само в насока търсене на доказателства за извършване на деянието, в което е обвинен.

Всички действия на ответника довели до психически и емоционален срив, както и до поява на редица заболявания – сърдечни и урологични, които наложили вземане на спешни мерки за лекуването им за продължителен период от време. В хода на наказателното производство той бил притеснен, потиснат, без възможност да намери подходяща работа, в очакване да бъде 2 арестуван и приведен в затвора за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Това довело до депресия, ограничаване на социалните контакти с близки и приятели, затворил се в себе си, станал некомуникативен.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, заплатено лечение, както и сумата от 49 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, свързани с психически, емоционални, депресивни и унижение от повдигнатото му обвинение и продължителния срок на наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 20.09.2022 г. ищецът е уточнил, че претендира заплащане на следните имуществени вреди – 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по пр. пр. № 11513/2015 г.; 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред САС, НО и 6 лв. – заплатена държавна такса за удостоверение от 27.09.2018 г. Така общият размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди възлиза на 1 106 лв., а обезщетението за неимуществени вреди – 48 894 лв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Липсват и доказателства за твърдените от ищеца здравословни проблеми във връзка с воденото спрямо него наказателно производство. поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно, тъй като не е съобразено с критерия за справедливост, както и не съответства с икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. По делото не са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца имуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2016 г. по ДП № 3383 ЗИМ 15067/2015 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 11513/2015 г. по описа на СГП, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв.Постановлението е предявено на ищеца на 28.06.2016 г.

С присъда № 128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав, ищецът е признат за виновен в това, че в часовия пояс между 19.27.45 ч. и 19.35.44 ч. на 12.11.2014 г. в гр. София на АТМ устройство, собственост на ЦКБ в условията на продължавана престъпна дейност – с пет деяния- в съучастие с неустановено по делото лице, използвал платежен инструмент - банкова карта, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД на името на Н. Д. И., без съгласието на титуляра Н. Д. И. изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв., като е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лв. при първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

С решение № 176/25.04.2019 г. на САС, Първи състав, НО, 3 постановено по ВНОХД 1004/2018 г. горепосочената присъда е потвърдена.

С решение № 191/12.11.2019 г., постановено по НД № 729/19 г. на ВКС, Първо НО, решението на САС е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав при САС в стадия на съдебното заседание.

С присъда № 1024/11.11.2020 г., постановена по ВНОХД № 1315/2019 г. на САС, НО, 6 състав, горепосочената присъда на СГС от 29.05.2018 г. е отменена и вместо нея И. Г. П. е признат за невиновен за извършване на посоченото по - горе деяние.

Оправдателната присъда е влязла в сила на 27.11.2020 г.

В досъдебното производство е изготвена справка за съдимост на ищеца, съгласно която същият е осъждано с 15 присъди одобрени от съда споразумения за извършени тежки престъпления от общ характер, като за част от деянията – 5 на брой, му е наложено наказание лишаване от свобода, което се изтърпява ефективно. Справката обхваща периода 1985 г. – 2016 г., като спрямо част от деянията е настъпила реабилитация.

От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. П. С. – съпружески съжител с ищеца, се установява, че през 2015 г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление, което не е извършил. Взета му била мярка за неотклонение „задържане под стража“ и гаранция в размер на 500 лв.

Имали разходи за адвокат. Ищецът получил психически срив. Започнал да вдига високо кръвно налягане, постъпил по спешност в болницата.

Притеснявал се от повдигнатото обвинение и от липсата на финансови средства. първоначално била постановена осъдителна присъда. В последствие, след назначаване на допълнителна експертиза, ищецът бил оправдан.

От заключението на вещото лице д-р Н. И. С. по изслушаната пред СГС съдебномедицинска експертиза се установява, че за периода 2014 г. 2019 г. няма документални данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, свързани със сърдечно-съдовата система. Липсва медицинска документация за диспансерно наблюдение и контрол от личния лекар, както и епикризи за стационарно лечение. След 2020 г. приложената по делото медицинска документация обективира наличието на диагнозата артериална хипертония. Психоемоционалният стрес е един от основните рискови фактори за възникване на това заболяване при лица със или без лечение особено на тези с наследствена обремененост за възникване на това заболяване. След 2019 г. в медицинската документация е фиксирано като основно заболяване артериална хипертония. Вещото лице приема, че от направената коронарография от 02.09.2021 г. липсват данни, доказващи категорично артериална коронарна болест, не се установяват данни за коронарна артериална болест. Не е регистрирана диагнозата прекаран миокарден инфаркт. Приета е микроваскуларна болест. Липсват данни за обективирана артелриална коронарна болест на сърцето, което миимизира в значителна степен риска от възникване на остро усложнение като изява на исхемичната болест на сърцето, миокарден инфаркт. Вещото лице приема, че около края и след периода на воденото наказателно производство е доказано наличието на диагнозата артериална хипертония.

При изслушването му вещото лице е пояснило, че в момента на извършения преглед ищецът не е бил с влошено здравословно състояние, но са налице всички критерии за протичане на заболяването артериална хипертония. Психоемоционалният стрес може да доведе до промяна в хода на 4 протичане на заболяването. По принцип психоемоционалният стрес е един от основните рискови фактори за отключване на хипертонията, особено при лица, които са готови за това – най-често е наследствената генеза. При ищеца основният рисков фактор е наследствената обремененост. Друг рисков фактор може да е наднорменото тегло, повишени стойности на липидния профил, на триглицеридите и на лошия холестерол, тютюнопушене, заседнал начин на живот. При извършения преглед с ехограф вещото лице е установило белези за хипертония. Ищецът приемал редовно назначените му лекарства.