Решение № 260176 от 19.02.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260176 / 19.2.2021г. гр. Перник, 19.02.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 1591 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 420.01 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в ****, от които главница в размер на 369.39 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 50.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и копие от акт № 7057/27.08.2012 г. за частна общинска собственост. В хода на производството по делото са представени: електронна извадка в табличен вид през процесния период, в които са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.

Посочва се, че за процесното общинско жилище е издадена настанителна заповед, по силата на която в жилището е настанено лицето И.И.П., с ЕГН: ********** заедно със семейството й. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от И.И.П. и семейството й. Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка партидата при ищеца се води на името на лицето И.И.П.. В тази връзка се прави извод, че И.И.П. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора са приложени: копие от два броя настанителна заповед и декларация от 04.12.2015 г..

С нарочно определение № 2820/05.08.2020 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето И.И.П., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община Перник срещу И.И.П., с ЕГН: **********.

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу И.И.П., с ЕГН: **********, се иска И.И.П., с ЕГН: ********** да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 420.01 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 21, находящ се в ****, от които главница в размер на 369.39 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 50.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето И.И.П., с ЕГН: ********** е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителна заповед. В тази връзка се прави извод, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

От лицето И.И.П., с ЕГН: **********, чрез назначения й особен представител, е постъпило становище по исковата молба по главния иск и отговор по обратния иск. В становището по главния иск се поддържа депозирания от Община Перник отговор в частта относно направеното възражение за погасителна давност. Излагат се подробни доводи, че общите условия на топлопреносното дружество не били произвели действие, поради което въз основа на същите не би могло да възникне облигационно отношение между страните по главния иск. Оспорва се и представеното извлечение от сметка като се поддържа, че същото не доказва размера на начислените и претендирани вземания. С тези аргументи се иска главният иск да бъде отхвърлен.

В отговора по обратния иск се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. Излагат се подробни доводи, че И.И.П. не е била наемател на процесния имот през процесния период, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността й за начислените суми за топлинна енергия. С тези аргументи се иска обратният иск да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено становище, като поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер. Обръща внимание, че настанителната заповед е за срок от 10 години и обхваща процесния период.

Третото лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, представлява се от назначения му особен представител – адв. Ц.. Последният оспорва исковата молба по главния иск и иска същата да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на главните искове иска да бъдат отхвърлени претенциите по обратните такива, поради недоказаност на обстоятелството, че ответницата И.П. е била настанена в имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 99/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 227/2020 г. по описа на РС Перник.

Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представени по делото: извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 369.39 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 50.62 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот – апартамент № 21, находящ се в **** се води на лицето И.И.П.. Видно от изискана от съда справка от НБД „Население” последната е адресна регистрирана на административния адрес на процесния имот от 2001 г.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от акт № 7057/27.08.2012 г. за частна общинска собственост се установява, че апартамент № 21, находящ се в **** е актуван като частна общинска собственост на 27.08.2012 г. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че процесният имот е собственост на ответника Община Перник.

На последно място от представената по делото настанителна заповед № 754/11.04.2016 г. се установява, че лицето И.И.П. е настанено заедно с шестчленното си семейство в жилище – апартамент № 21, находящ се в ****, считано от 11.04.2016 г. Заповедта е със срок до десет години. Липсват обаче данни, а и твърдения настаняването на лицето И.И.П. да е прекъсвано или прекратявано или заедно с нея да са настанявани и други лица освен семейството й. Налице е и предходна настанителна заповед от 18.01.1986 г., както и декларация от 04.12.2015 г. от И.И.П..

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По главните искове:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 99/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 227/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.