Решение № 846 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

С. Михов

Цветина Цолова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А в присъствието на прокурора К. Н. М. М. К. Б. като разгледа докладваното от С. Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 10.06.2020 г. по НОХД № 20807/2016 г., СРС, НО, 101-ви състав е признал подсъдимия Н. Г. Н. за виновен в това, че на неустановена точна дата през периода от 24.07.2014 г. до 26.03.2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ - моторно превозно средство- автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН” /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама №

ZFA23000005225130, с италиански регистрационни табели АК ** МС на стойност 31 675 лв. /тридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/, собственост на Л. Д. С., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК, като предметът на деянието /вещното укривателство/ е в големи размери, поради което и на основание чл.215, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И „ГЛОБА“ В

РАЗМЕР НА 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.

На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от 1 свобода е отложено за срок от пет години.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноски в досъдебно производство в размер на 150,96 лева;

1404,20 лв.-разноски в съдебното производство, както и сумата в размер на пет лева-д.т. за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Н.Д. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимия Н., в които се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционата присъда и се моли за нейната отмяна. Алтернативно се моли за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради наличие на съществено процесуално нарушение.

Защитата твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и че при нейното постановяване са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е прекомерно завишено. Според защитата присъдата е постановена при неправилна интерпретация на събраните доказателства по делото, както и при неизяснена фактическа обстановка, която не е доказана от същите. В допълнението към въззивната жалба, защитата излага подробни съображения на несъгласие с изготвените от първия съд мотиви към обжалваната присъда в насока, че събраните доказателства по делото са тълкувани превратно, при което се поддържа, че са отхвърлени безмотивно доказателствата в полза на подзащитния му, с което са допуснати процесуални нарушения от първия съд.

Според защитата, първият съд е възвел в своите мотиви нови фактически твърдения свързани с поставянето на регистрационни табели на процесното МПС от неустановено по делото лице, засягащи субективната страна на престъплението и срещу които подсъдимият не се е защитавал. Твърди, че по делото са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 215, ал. 2, вр. с ал. 1 НК от лице с име Бойко, но не и за извършено от подсъдимия Н. престъпление, каквото се твърди от прокуратурата. Неправилни според защитата са изводите на първия съд и в частта, в която същият е определил наказанието на подсъдимия Н. при условията на чл. 54 НК, отчитайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

По депозираната жалба е образувано ВНОХД 1682/2021 година на СГС, НО, XIII въззивен състав. В хода на производството е проведено въззивно 2 съдебно следствие, в рамките на което са назначени и изслушани две съдебно-оценителни експертизи, събрани са писмени доказателства и е проведен разпит на свидетели-И.К. и М. С..

С присъда от 23.03.2022 година СГС, НО, XIII въззивен състав е отменил на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 НПК първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимият Н. Г. Н. е признат за невиновен и е оправдан на осн. чл. 304 НПК по обвинението за престъпление по чл. 215, ал.

2, вр. ал. 1 НК.

По касационен протест и допълнение към него е образувано наказателно дело № 551/2022 година на ВКС. С решение от 28.03.2023 година ВКС е отменил присъдата от 23.03.2022 година на СГС, НО, XIII въззивен състав и е върнал делото за ново разглеждане на СГС, по повод на което е образувано настоящото производство.

В хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, в рамките на което по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК са приобщени показанията на свидетелите К. и М.С., а на осн. чл. 282, ал. 3 НПК експертните заключения изготвени и приети при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав.

В хода на съдебните прения защитникът поддържа жалбата и допълнението към нея. Сочи, че в решението на ВКС е изложено несъгласие с оценъчната дейност на доказатествената съвкупност от страна на въззивния съд. Поддържа, че по същество нито едно доказателствено средство не установявало, че подсъдимият е знаел или предполагал, че предметът на вещното укривателство е бил предмет на престъпление. По отношение показанията на свидетеля Г. защитникът акцентира, че липсвали данни, установяващи какъв оглед е извършил подсъдимия и какво е установено при него. Според защитата последващите действия след срещата в гр.Пловдив на Н. и Г. и изповядване на сделката пред нотариус сочат на липса на всякакво участие на Н. по придвижване на автомобила от Пловдив до София и подмяната му с друга кола, създаване на документи по пререгистрация на колата и самия преглед на автомобила. Единствено се установявало изготвянето на пълномощно за регистрацията на МПС, като колата е получена от съпругата на упълномощения, предвид смъртта на същия. В този смисъл нямало как подсъдимият да установи, че му предлагат друг автомобил 3 и да предположи, че тя е предмет на престъпление и конкретно на какво престъпление. Въвежда се и поддържа становище, че липсва специална цел, набавянето на имотна облага. С оглед изложеното защитникът моли подсъдимия да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно пледира да бъде преквалифицирано престъплението по чл. 215, ал. 1 НК с оглед заключението на последната експертиза или да бъде приложен чл. 55 НК при определяне на наказанието.

Подсъдимият в съдебно заседание не взема отношение по същество.

Прокурорът в хода по същество намира, че извършеният анализ на доказателствата от първоинстанционния съд кореспондира с установените фактически положения. Намира правните изводи на решаващия съд за законосъобразни и обосновани, като моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

ЧО и повереникът й не се явяват в съдебно заседание и не вземат отношение по същество.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, съобразявайки допълнително събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници и отменителното решение на Върховния касационен съд, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна и постановяване на нова такава или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства, като производството по делото е проведено по реда на гл. 27 НПК, чл. 371, т. 1 НПК като в съответствие с процесуалните правила са действията, предприети от първа инстанция в хода на съдебното следствие. При постановяване на присъдата съдът е обсъдил относмите доказателствени източници, а именно: гласни- обясненията на подсъдимия Н. Г. Н., показанията на свидетелите С.И.С., М.Б.Б. и Г. Д. Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Г. Д. Г., дадени на 4 досъдебното производство /приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, показанията на свидетелите Л. С., Ц.Д., М.Т., Х.С., Ц.Б., Р.Б., С.П. и Г. Г. от досъдебното производство, /приобщени по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК/; писмените доказателства по делото заявление от Л. Д. С. до Началника на 04 РУ -СДВР от 24.07.2014 г., протокол за доброволно предаване от 25.07.2014 г., протокол за доброволно предаване от 30.07.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2015 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 26.03.2015 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 23.04.2015 г., ведно с фотоалбум към него, застрахователна полица и сертификат за собственост на италиански език за аутокаравана „Фиат - Дукато” с рег.№ АК ** МС, преведени на български език в хода на съдебното следствие, протокол за следствен експеримент от 22.05.2015 г., справка от Ауто Италия / Auto Italia/ изх.№ 033/02.04.2015 г., ведно със разпечатка на документи от системата на производителя, писмо рег.№ 1030р-10808/15.04.2015 г. на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция”, сектор „Пътна полиция”, ведно със заверени копия на документи, представени при първоначалната регистрация в сектор „ПП” при ОД на МВР -Пловдив товарен автомобил „Фиат Дукато” с рег.№ РВ **** MB, включващи заявление за първоначална регистрация, талони на немски език, декларация от Г. Д. Г., договор за покупко-продажба на употребявано МПС, писмо рег.№ 4332р-7694/2015 г. на отдел „Пътна полиция” - СДВР ведно със справка - разпечатка от Централна база на АИС КАТ по история на регистрацията на специален автомобил „Фиат Дукато” с рег.№ СА **** ХС, както и заверени копия на документите, представени при пререгистрацията на МПС в ОПП -СДВР, включващи справка -промяна на регистрацията, данни за първоначална регистрация, данни за служебна промяна на регистрацията, данни за промяна на регистрацията, заявление за промяна на регистрацията, протокол за преглед на техническата изправност на ППС, договор за покупко-продажба на МПС, пълномощно, свидетелство за регистрация Част I за специален автомобил „Фиат Дукато” с рег.№ РВ ****МВ, протокол за доброволно предаване ведно със снимков материал, протокол за оглед на веществени доказателства от 27.06.2016 г., ведно с фотоалбум към него, заверено копие от страница в Общ регистър на нотариус Р.Б. с рег.№ 273 на Нотариалната камара с район - СРС, ведно с копие на 5 пълномощно, писмо рег.№ 4332р-16334/16.08.2016 г. на ОПП -СДВР, справка-становище от Ауто Италия, изх. № 004 от 08.01.2019, ведно със разпечатка от италианските автотранспортни власти, заключение на техническа експертиза по Протокол №208/2014; заключение на трасологична експертиза по Протокол № 069/2015, заключения на автотехническа екпзертиза и оценителна експертиза от ДП, заключения на автотехническа и трасологична и оценителна експертиза от съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Производството е било проведено по ред на чл.

371, т. 1 НПК, като са спазени особените изисквания на процесуалния закон в тази част. Законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че действията по разследване- разпит на свидетелите, по отношение на които е дадено съгласие от страните да не се извършва непосредствен разпит- Л. С., Ц.Д., М.Т., Х.С., Ц.Б., Р.Б., С.П. и Г. Г., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит от досъдебното производство - са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК и законосъобразно е приобщил същите на осн. чл. 283 НПК и е ползвал последните при постановяване на присъдата. В хода на следствието е извършен разпит на св. С. и допълнителен на св. Г. Г., като разпитът на последния не влиза в колизия с изискванията на закона в хипотезата на особените правила на чл. 371, т. 1 НПК, а е бил допустим и относим към предмета на делото с оглед проверка обясненията на подсъдимото лице.