Решение № 290 от 29.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Кюстендил, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от ГПК.

Делото е образувано пред Окръжен съд – Кюстендил, след като с Решение Рег.№ 611/21.10.2025 г., постановено по гражданско дело с електронен № 20258002101115 по описа за 2025 година на Върховен касационен съд на Република България, II-то гражданско отделение, II-ри състав, е отменено въззивно решение № 318/13.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, като ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА.

С оглед на това в настоящото въззивно производство предмет на ново разглеждане е въззивна жалба с вх. № 9197/27.08.2024 г., депозирана от Н. Х. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, насочена против Решение № 408 от 09.08.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1129/2024 г. по описа на същия съд, поправено с Решение № 464/30.09.2024 г.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Н. Х. С. срещу Община Бобошево искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-01- 05191/10.04.2024г. на Кмета на Община Бобошево, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.

6, предл. първо от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ******** "******" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до 1 окончателното плащане.

С Решение № 464/30.09.2024 г. постановено по гр.д. № 1129/2024 г. по описа на Районен съд Дупница, по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение като: в абзац втори от диспозитива на решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.

344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, след израза „и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024г. до 10.10.2024г.,“ и преди израза „ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане“, е добавен следният текст: „в размер на 6900.00 лева“.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните доказателства. Възразява като неправилни срещу изводите на решаващия състав, че от събраните доказателства не се аргументират наведените в исковата молба доводи за злоупотреба с право и не установява прекратяване на трудовото правоотношение при превратно упражняване на права от работодателя. Изтъква, че видно от новото длъжностно разписание работодателят е въвел изискването за по-високо образование единствено за заеманата от нея преди уволнението длъжност, а не за останалите главни специалисти, и с цел да не отговори на изискванията, на което основание да бъде прекратено трудовото й правоотношение, което действие на работодателя счита за злоупотреба с право. В подкрепа на твърдението си, че работодателят целенасочено е променил изискването, за да прекрати трудовото правоотношение с нея изтъква, че новата длъжностна характеристика за процесната длъжност е идентична със старата, с единствена разлика в т. 10.1, където е въведена минимално изискуема образователна степен висше образование – професионален бакалавър, без да бъде посочено в коя област да е притежаваната образователна и квалификационна степен, като подчертава, че по старата длъжностна характеристика с изискване за средно образование, тя е изпълнявала задълженията си стриктно и качествено, в продължение на 2 години и 8 месеца, без установени нарушения или несправяне със съответните трудови функции.

Поддържала е още, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и практиката на ВКС, като изтъква, че при наличие на довод за злоупотреба с право, съдът е следвало да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед необходимост и нуждите на работата, и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно и в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ.

Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелските показания на разпитаната св. И.

К., изготвила заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Като допълнителен аргумент въззивницата сочи, че нивото й на образование и професионален опит съответства на изискванията към длъжността *****, заложени в т.

305 на Класификатор на длъжностите в администрацията.

Същевременно в длъжностното разписание на Общинска администрация – гр.

Бобошево, с което за процесната длъжност е въведено изискването за висше образование – професионален бакалавър, не били уточнени професионално направление и специалност на образованието, съобразно изискването на Класификатора на длъжностите в администрацията, доказателства за което не били представени и от ответника. Допълва, че заповедта за прекратяване на трудовото 2 правоотношение е издадена преди влизане в сила на решение на ОС – Бобошево, с което е одобрена общата численост и структура на Общинска администрация.

Иска се отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените искове. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се заявяват доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Бобошево.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а ответната по нея страна я оспорва чрез пълномощника си.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен съставq в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. При това е спазена родовата подсъдност на трудовия спор – чл. 104, т. 4 от ГПК вр. чл. 103 от ГПК.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. "****" № **, против Община Бобошево, с адрес: гр. Бобошево, ул.

„Иван Кепов“ №3, БУЛСТАТ 000261370. С нея са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отменяване на Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т. 6 от КТ, за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението – „*******“, както и за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа за периода след уволнението - за периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Поддържано е било, че страните били в трудово-правни отношения по силата на Трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021 г. и Допълнително споразумение към него с №РД-01-05-41/27.01.2023 г., като ищцата изпълнявала длъжността „********“.

Посочено е било също, че със Заповед № РД-01-04- 160/31.07.2023 г. на ищцата били възложени допълнително функциите на длъжност „**********“.

Трудовият договор бил прекратен със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г., в хипотезата на чл. 328, т. 6 от КТ.

Заявено е било, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, т.к. ищцата 3 притежавала необходимата квалификация за заемане на длъжността „*****“, за която не се изисквало висше образование, а заповедта за уволнение не е била одобрена от Областния управител на Област Кюстендил, както и че била издадена преди да бъде одобрена предложената нова структура за численост на общинската администрация в Община Бобошево. Освен това преди уволнението работодателят не извършил подбор по смисъла на чл.329 от КТ, а заповедта била оформена неправилно. Изложено е също, че ищцата е изпълнявала съвестно работата си и не допускала нарушения на трудовата дисциплина.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната община е депозирала писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Не е било оспорено твърдението, че по силата на Трудов договор №РД-01-09-72/04.08.2021 г. ищцата Н. Х.

С. е заемала длъжността ******** "******". Към момента на назначаването й притежавала средно образование, каквото законодателят изисквал. С Решение № 43 на Общински съвет-Бобошево, прието по Протокол №9 от 28.03.2024 г., в сила от 01.04.2024 г., била одобрена общата численост и структура на Общинска администрация - гр.Бобошево. В съответствие с него било утвърдено ново длъжностно разписание от Кмета на Община Бобошево, в сила от 01.04.2024 г., със Заповед №0104-94/01.04.2024 г. В него длъжността ******** "******" била определена за лице с минимална степен на образование висше-професионален бакалавър. Същото изискване било въведено и в утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността ******** "******", считано от 01.04.2024 г.

След ползване на продължителен отпуск поради временна неработоспособност, както и платен годишен отпуск до 09.04.2024 г. /включително/, при завръщането си на работа на 10.04.2024 г., на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика, утвърдена от Кмета на Община Бобошево на 01.04.2024 г., в която в т.10.1 изискването за заемане на длъжността било изменено на - минимално изискуема образователна степен: висше образование - професионален бакалавър.

Твърди се, че ищцата не представила диплома, удостоверяваща наличие на минимално изискуема образователна степен, заради което работодателят издал уволнителната заповед, с която на основание чл. 328, ал.1, т. 6, пр. 1 от Кодекса на труда е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 10.04.2024 г. Заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 10.04.2024 г.

Оспорени са твърденията в исковата молба, че новата структура не е влязла в сила към 10.04.2024 г., доколкото в решение на Общински съвет-Бобошево изрично било посочено, че структурата е в сила от 01.04.2024 г. и не е необходимо „одобрение“ на друг административен орган за влезе същата в сила, вкл. на областния управител.

Оспорва като неоснователно и твърдението на ищцата, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ. Излага правни съображения.

Предмет на спора, пренесен и пред въззивната инстанция, е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до прекратяването на процесното трудово правоотношение, в контекста и на необходимостта от обсъждане на твърденията за факти, които могат да обосноват извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя и злоупотреба с право от негова страна, съгласно задължителните указания в Решение Рег.№ 611/21.10.2025 п о гражданско дело с електронен № 20258002101115 по описа за 2025 година на Върховен касационен съд на Република България.