Разпореждане № 6586 от 13.07.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6586 гр. София , 13.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Б.Д.В. като разгледа докладваното от Б.Д.В. Частно гражданско дело № 20211110138797 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “С.К.“ ООД срещу Т. К. СТ. за няколко суми по договор за паричен заем № ., сключен на 14.09.2018 г., сред които 171, 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, и 29, 95 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.

С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.

Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай се претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за 1 неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Съдът намира също така, че задължението за заплащане на разноски и такси за събиране на просрочени задължения също представляват вид неустоечни задължения, тъй като се пораждат от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и целят обезпечаване на вредите от забава в тяхното изпълнение. Допълнителните такси и комисионни, които кредиторът може да събира във връзка с договора за потребителски кредит по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, имат за цел да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези допълнителни услуги обаче са различни от основната услуга по предоставяне на кредита, а отделно от това следва да се посочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава посочените по-горе вземания, противоречат на чл. 33, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни. С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните суми, както и за държавна такса за разликата над 18, 01 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 36, 03 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.

За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 21986/01.07.2021 г., подадено от “С.К.“ ООД срещу Т. К. СТ., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания по договор за паричен заем № ., сключен на 14.09.2018 г.: 171, 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, и 29, 95 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за държавна такса за разликата над 18, 01 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 36, 03 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3