Решение № 7431 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7431 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110138754 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 3 360,00 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2020 г. - м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, от която: 700 лв. – за м. май 2020 г., 700 лв. – за м. юни 2020 г., 700 лв. – за м. юли 2020 г., 700 лв. - за м. август 2020 г. и 560 лв. - за м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 661,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени нетни трудови възнаграждения, начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., от която: 149,14 лв., начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2020 г.; 143,30 лв., начислена за периода от 11.07.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.; 137,28 лв., начислена за периода от 11.08.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2020 г.; 131,25 лв., начислена за периода от 11.09.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2020 г. и 100,34 лв., начислена за периода от 11.10.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2020 г., както и

- с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 902,10 лв., представляваща обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът Р. Б. М. твърди, че по силата на трудов договор № 4/10.01.2020 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е изпълнявал длъжността „портиер“, при условията на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 902,10 лв., платимо от 1-во до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Поддържа, че надлежно е изпълнявал 1 трудовите си задължения, но въпреки това ответният работодател не му е заплатил дължимите трудови възнаграждения за м. май 2020 г., м. юни 2020 г., м. юли 2020 г., м. август 2020 г. и м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, поради което на 24.09.2020 г. е подал заявление до него за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че със заповед № 2/24.09.2014 г. същото е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но дължимите му трудови възнаграждения в общ размер на 3 360,00 лв. са останали незаплатени, поради което претендира същите ведно с лихва за забава върху всяко отделно месечно задължение считано от 11-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, в общ размер на 661,31 лв. Претендира и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 902,10 лв., на колкото се равнява брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца – ...а, е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Р. Б. М. следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв., чието заплащане съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна защита и съдействие от 18.07.2022 г. фактура № 735/18.07.2022 г. и извлечение от банкова сметка (л. 39-42 от делото) съдът прие за доказано. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 196,94 лв., представляваща дължима държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на Р. Б.

М., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 3 360,00 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2020 г. - м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, от която: 700 лв. – за м. май 2020 г., 700 лв. – за м. юни 2020 г., 700 лв. – за м. юли 2020 г., 700 лв. - за м. август 2020 г. и 560 лв. - за м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 661,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени нетни трудови възнаграждения, начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., от която: 149,14 лв., начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. май 2020 г.; 143,30 лв., начислена за периода от 11.07.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.; 137,28 лв., начислена за периода от 11.08.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2020 г.; 131,25 лв., начислена за периода от 11.09.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2020 г. и 100,34 лв., начислена за периода от 11.10.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2020 г., както и на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 902,10 лв., представляваща обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на Р. Б.

М., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 720,00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 196,94 лв., представляваща дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3