Решение № 19 от 20.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Габрово, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора А.Х.А. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600078 по описа за 2026 година С присъда № 5 от 16.01.2026г. постановена по нохд № 149 по описа за 2025г. на Габровски районен съд подсъдимия С.С.А. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на 26.06.2024 г. в гр. Габрово, пред къща, находяща се на ул.“Б.“ №**, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи - 4 бр. автомобилни гуми с монтирани на тях алуминиеви джанти, на обща стойност 620 лв., от владението на Х.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да търпи при първоначален „общ“ режим.

Съдът се е произнесъл по разноските и вещественото доказателство по делото.

Присъдата е обжалвана от адвокат В.П., в качеството на защитник на подсъдимия С.А.. В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

1

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание представителят на ОП - Габрово оспорва подадената жалба. Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият и защитника му поддържат жалбата по изложените доводи. Молят същата да бъде уважена като подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна жалба с изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

На подсъдимия С.С.А. от гр. Габрово е предявено обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият А. и св. Б. се познават помежду си. Св. Б. живее на ул.“Б.“ №**, а подсъдимия на ул. Г.И. №**.

През лятото на 2024 г. св. Х.Б. от Швеция си закупил и докарал четири броя употребявани автомобилни гуми с монтирани алуминиеви джанти, като три от тях били марка „Марангони“ , а едната м.“Гудиър“.

На 24.06.2024 г. св. Б. оставил четирите гуми до автомобила си пред къщата, където живеел, като същите наредил една върху друга.

На 26.06.2024 г. през нощта подсъдимият се прибирал към дома си, като за по-напряко минал по ул.“Б.“. Преминавайки покрай дома на св. Б. той забелязал оставените гуми. Решил да ги вземе, като първо взел две от тях и ги отнесъл в близост до дома си ул.“Г.И.“. След това се върнал и взел и другите две гуми, които отнесъл на същото място. След това се прибрал в дома си.

2

На 26.06.24 г., сутринта, св. Б. установил, че оставените от него гуми с джанти ги няма. Той качил на страницата на Фейсбук информация, че някой му е взел гумите. Решил да отиде до полицията и да подаде сигнал за кражбата. Междувременно по телефона му се обадил подсъдимия, като го питал какво се е случило с гумите и започнал да го увещава да не подава жалба. В проведения разговор подсъдимия заявил на пострадалия, че знае къде се намират гумите му, както си признал, че той ги е взел, но отказал да му ги върне.

След проведения разговор с подсъдимия и отказа на последния да му върне гумите, св. Б. отишъл в РУ Габрово и подал сигнал за извършената кражба. На къщата на пострадалия е имало монтирана камера, като преглеждайки записа от процесната нощ Б. разпознал подсъдимия А., който преминавайки покрай къщата му оглеждал оставените гуми, след което на два пъти ги взема и ги отнася. Докато чакал да подаде сигнал, по телефона отново му се обадил подсъдимия. Б. настоял да му върне гумите, но подсъдимият му отказал, като му заявил, че трябва сам да си ги вземе. Този разговор Б. записал на телефона си, като същият е предаден на органите на разследването. При подаване на сигнала св. Б. показал на св. Т. - полицейски служител на телефона си запис от охранителната камера от процесната нощ. На този запис св. Т. разпознал подсъдимия.

След подаване на сигнала полицейските служители - свидетелите В.Т. и Х.С. отишли на адреса на подсъдимия, но не го намерили. Там бил св. Ч. роднина на подсъдимия, който им заявил, че подсъдимия не си е в къщи. На същия му е било указано, когато А. се прибере, да му предаде да се яви в РУ Габрово.

На 27.06.2024 г. подсъдимият е предал доброволно предмета на престъплението - четири броя гуми с джанти, за което е съставен протокол /л.

31 от ДП/. В последствие същите са върнати на св. Х.Б. за което е съставен приемо-предавателен протокол /л.49 от ДП/.

По делото е прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза, което ни е оспорено от страните. От него се установява, че стойността на процесните гуми с джанти е общо в размер на 620 лв.

Горната фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд, след направен цялостен и прецизен анализ на доказателствата по делото – 3 гласни и писмени. Същата се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което и настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му обвинение. По принцип не отрича, че именно той е лицето, което е взело процесните гуми, които са се намирали пред дома на св. Б. и ги е отнесъл на известно разстояние от там. Същевременно навежда твърдение, че тогава е бил много пиян и не знаел какво е правил и че нищо не си спомня. В противоречие с това заявява, че на другия ден си е спомнил какво е направил, като и в последствие дава подробни обяснения за начина на отнемане на гумите, отнасянето им до отдалечена от къщата на пострадалия местност, както и комуникацията му със св. Б. Обсъждайки обясненията на подсъдимия и съпоставяйки ги с всички останали доказателства, правилно и обосновано първостепенния съд не им е дал вяра по отношение на твърдяното, че не е имал съзнанието какво прави, както и че не е имал намерението да присвои процесните гуми, позовавйки се на пияно състояние. В тази връзка районният съд е изложил подробни доводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което не следва да ги преповтаря в настоящия си съдебен акт.

Към правилно установената фактическа обстановка по делото съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че подсъдимия С.А. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на 195, ал.1, т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28 от НК1за което го е признал за виновен.

От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че на 26.06.2024 г. подсъдимият е отнел от владението на св. Б., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои процесните гуми.

Намира за неоснователно възражението на защитата, че деянието не е осъществено от обективна страна. В тази насока следва да се отбележи, че кражбата се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито дееца да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.

4

Налице е и квалифициращия признак на т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК. От данните за съдимост се установява, че подсъдимия е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото по вид престъпно деяние, а именно със Споразумение по нохд № 11643/2017 г. на РС Несебър, влязло в сила на 07.08.2017 г., с което за престъпление по чл.195, ал.1 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност или с по-малка морална укоримост в сравнение с други случаи на престъпления от този вид. С оглед на това и с оглед данните за личността на подсъдимия, обосновано районният съд е приел, че случая не е маловажен.

Правилни са изводите на районния съд, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието районният съд е отчел обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия.

Отчетени са степента на обществена опасност на деянието и дееца, данните за съдебното му минало. От друга страна като смекчаващи обстоятелства са взети предвид ниската стойност на предмета на престъплението и доброволното предаване на същия. Правилно и обосновано съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което е определил наказанието при условията на чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.

Правилно е прието, че по отношение на подсъдимия не са налице предпоставките на чл. 66 от НК, поради което съдът е постановил определеното наказание да се търпи ефективно. Спазвайки разпоредбата на чл. чл.57, л.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил и първоначалния режи, а именно „общ“.

С оглед данните по делото съдът намира, че определеното наказание е съответно на тежестта на извършеното деяние и дееца, като се явява съразмерно и справедливо определено. С него ще се постигнат по найефективен начин целите му, визирани в чл.36 от НК.

По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Присъдата на районния съд е обоснована и законосъобразна, като при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на 5 процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдена.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.

6 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 16.01.2026 г. постановена по нохд № 149 по описа за 2025 г. на Габровски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

За делото. изготвянето му да се съобщи писмено на страните по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6