Решение № 752 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7037/23.06.2022г. по гр.д. № 45771 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 180-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1281,62 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ул.

„******* абонатен № ******* за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 28,31 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от април 2018г. до април 2019г., сумата от 206,47лв., представляващи мораторна лихва за 1 забава на плащането на стойността на потребената топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 29.04.2021г . , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 29015/2021г по описа на Софийски районен съд, като Н. В. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 378,08лв. по заповедното дело и по исковото дело, като неоснователен е отхвърлен иска за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г. за сумата от 1001,34лв; иска за лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия в размер на 248лв., както и иска за забава на плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 6,91лв. за периода от 31.05.2018г. до 29.04.2021г. едната част като погасени по давност, а останалата част – като неоснователни, като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати на Н. В. В., ЕГН ********** съдебни разноски от 226,54лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 151773/20.07.2022г. по регистъра на СРС уточнена с молба вх. № 33302/06.04.2023г. по регистъра на СГС от ответника по исковете Н. В. В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че имало висящо съдебно производство между нея и 3-то лице предмет на което била собствеността върху процесния имот, имало искане и за отмяна на нотариалния акт, сочещ нея като собственик на имота, до разрешаването на този спор настоящото производство следвало да бъде спряно. Към момента не съществувала правна сигурност за това че е собственик на имота и като такава потребител на топлинна енергия в него. Не била ползвала имота за процесния период, имала друго жилище. Отделно не дължала процесните суми.. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор е оспорило въззивната жалба. Посочило е решението в тази част било правилно. Претендирало е разноски. Аспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Б.Б.”ООД , ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 36348/04.08.2021г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Н.

В. В., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД, да признае за установено, че Н. В. В., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 2282,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ул. „******* абонатен № ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 28,31 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от април 2018г. до април 2019г ., сумата от 454,47лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на стойността на потребената топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 29.04.2021г ., сумата от 6,91лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2018г. до 29.04.2021г ., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 29015/2021г по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответникът е потребител на енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължал обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Ответникът Н. В. В., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила исковете. Навел е твърдения, че задълженията били периодични и погасителен давностен срок за същите бил 3 години, така погасени по давност били задълженията за периода до май 2018г. включително. В момента имало висящо съдебно дело между нея и 3-то лице по дело 8713/2017г. на СГС, І-5 състав предмет на което била собствеността върху имота, така не 3 следвало да бъде осъждана да заплаща процесните суми, следвало да се изчака постановяване на окончателен съдебен акт по това дело за собственост на имота.. Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.”ООД , ЕИК ******* е посочило, че дяловото разпределение на енергията за имота било направено съобразно правилата на действащата за периода нормативна уредба.

По делото е приложено заповедно дело № 29015/2021г. по описа на СРС съгласно което по заявление № 6076/25.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Н. В. В., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, сумите, както следва: сумата от 2282,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ул.

„******* абонатен № ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 28,31 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.05.2021г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от април 2018г. до април 2019г., сумата от 454,47лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на стойността на потребената топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 29.04.2021г ., сумата от 6,91лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2018г. до 29.04.2021г., както и съдебни разноски от 105,45лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 14.06.2021г., на 24.06.2021г. е подал възражение срещу заповедта без да сочи конкретни основания за недължимост на сумите, на 07.07.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 04.08.2021г.

По делото са приети нотариален акт № 48/20.06.2017г. и нотариален акт № 18/06.06.2017г. съставени от нотариус В. Г., рег. № 340 на нот.К., съгласно които Н. В. В. е призната за собственик на основание на давностно владение апартамент № 28 в гр. София, ул. „*******

Приети са нотариален акт № 26/22.02.2002г. съставен от нотариус Е.П.

4 рег. № 379 на Нот.К., нотариален акт № 8/24.06.2022г. съставен от нотариус И.Н., рег. № 40 на Нот.К,. нотариален акт № 136/19.05.2005г., съставен от нотариус И.И., рег. № 40 на Нот.К., съгласно които на 22.02.2002г. В.Л.В. е продал на К.К.С. апартамент № 28 в гр. София, ул. „Любен *******, на 24.06.2002г. К.С. и Д.М. са учредили върху този имот договорна ипотека за обезпечение на вземане на ОББ”АД към А.Т. С.К.М”ООД по договор за банков кредит , на 19.05.2005г. К.С. и съпругата му Д.М.-С. са продали имота на Р.К. Х..

Прието е влязло в сила на 26.01.2012г. Решение по дело № 5840/2011г. на СГС, І-4 състав с което е прогласен за нищожен договора за покупкопродажба по нотариален акт № 8/24.06.2022г. на основание на чл. 26, ал.

1,пр.5 от ЗЗД

По делото са приети протокол от ОС на Е., договор от 25.10.2001., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. ******* са избрали и възложили на Б.Б.“ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на собствениците В.В. е посочен като такъв на ап.

******* като е положен подпис за него срещу желание за монтиране на уреди на 4 отоплителни тела.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение за имота за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са по прогнозни суми и дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

Приети са протоколи за отчет и изравнителни сметки, съгласно които за периода са отчитани на 17.05.2019г. и на 08.05.2018г., в присъствието на 5 посочения за потребител В.В., за което е положил подпис от него, е установено, че се потребява енергия за отопление с 4 отоплителни тела с уред и с щранг-лира без уред за измерване на потреблението, енергията за подгряване на вода се начислява на база на 1 потребител., стойността на потребената енергия е в размер на заявените от ищеца.

С определение от 30.03.2022г. неоспорено от страните районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата , че за периода имотът е бил топлофициран, потребената в него енергия е на стойност в размер на процесните суми, цената на дяловото разпределение е в размер на претнедираната от ищеца сума, обезщетението за забава е в размер на сумите, за които е предявен иска.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че при ищеца няма данни за плащане на процесните суми.

Пред въззивния съд са приети искова молба вх. № 9180/07.07.2017г., отговор на искова молба от 19.02.2018г., , искова молба по инцидентен установителен иск вх. № 274303/14.03.2022г., справка от СГС, І-5 състав, съгласно които е образувано дело № 8713/2017г. по описа на СГС, І-5 състав , което към момента не е приключило, предмет на което е иск на Р.К. Х. срещу Н. В. В. по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху собствения на Р. Х. по нотариален акт № 136/19.05.2005г. апартамент № 28 в гр. София, ул.