Решение № 1478 от 17.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1478

Добрич, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700214 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Ю. С. И., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк] бл.40, подадена чрез адв.С. К. – АК Добрич, редовно упълномощен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1302670 от 12.03.2026 г. , издадена от М. К.- младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“, б.“бб“ от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед като се оспорва фактическата обстановка, описана в нея. Възразява, че фактическата обстановка е неизяснена, а заповедта издадена при съществени процесуални нарушение на чл.35 и чл.36 ал.1 и ал.3 от АПК. Счита, че са налице и пороци във формата на административния акт, тъй като не е посочен регистрационния номер на автомобила, за който се твърди, че управляван от жалбоподателя. Възразява също, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона, понеже при липса на пострадали хора от пътно транспортно произшествие не се налагало издаването на ЗПАМ. В съдебно заседание се представлява от адв. К., който заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна, М. К.- младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, се представлява от юрисконсулт Б., която изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед и за неоснователност на жалбата. Представителят на ответника счита, че фактическата обстановка е изяснена и доказана. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните. От фактическа и правна страна приема за установено следното:

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена затова, че на 12.03.2026 г., около 16,38 часа, в [населено място] по [улица]пред № 17а, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, АУДИ А5, собственост на сина му, Д. С., допуснал е ПТП с материални щети - блъснал е паркиран автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № [рег. номер], но е напуснал местопроизшествието и не е уведомил компетентните служби за контрол.

Срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4985870 на 12.03.2026 г. от актосъставител при сектор Пътна полиция –Добрич и въз основа на този акт е била издадена и оспорената в настоящото производство заповед № GPAM- 1302670 от 12.03.2026 г., с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“, б.“бб“ от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.

Заповедта е съобщена на 12.03.2026 г., като на 23.03.2026 г. е оспорена по административен ред пред директора на ОД на МВР-Добрич.

По жалбата директорът на ОД на МВР-Добрич е постановил Решение с изх. № 357000-2597/30.03.2026 г., с което е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба - неоснователна.

Преди постановяване на решението, на 26.03.2026 г. Ю. С. И. е оспорил ЗППАМ и пред съда по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК. Административният орган е изпратил жалбата заедно с преписката с придружително писмо от 31.03.2026 г.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената дата и час е ударил друг паркиран автомобил, докато е управлявал автомобила на сина си, [Марка]. В самата жалба заявява, че имало лек удар между двата автомобила, но тъй като бързал да вземе съпругата си от работното й място, само се обадил по телефона на собственика на ударения автомобил, К. Е. К., който бил негов съсед.

От данните по делото се установява, че за настъпилото произшествие мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ –Добрич е съставил Протокол за ПТП № 2026-1035-50408-1 от 12.03.2026 г. в 18,08 часа, в който са описани видими щети и по двете превозни средства- на предната дясна зона на паркирания автомобил, собственост на г-н Керани и на автомобила, управляван от жалбоподателя в задната лява зона.

С оглед установената фактическа обстановка съдът приема, че по делото не е спорно, че жалбоподателят, в качеството си на водач, причинил ПТП с щети и върху двата автомобила, е напуснал произшествието и не е съобщил за настъпилото ПТ на контролните органи.

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗДвП обжалването заповедите, издадени на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт и в законоустановения срок.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Видно от представената по делото Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. директорът на ОД на МВР-Добрич в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от районните управления да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за територията на съответното РУ.

Заповедта е мотивирана и съдът не установи съществени процесуални нарушения при издаването й, тъй като фактическата обстановка е била напълно изяснена. Действително в ЗЗПАМ не е посочен регистрационният номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, но този пропуск не може да се квалифицира като съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като в съставените в административното производство актове и протоколи е индивидуализиран управлявания от жалбоподателя автомобил с регистрационния номер, марка и модел и чия собственост е. Освен това не е било спорно, нито че жалбоподателят е управлявал МПС, нито кое конкретно МПС е управлявал.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Правното основание, посочено в заповедта, е нормата на чл. 171, т. 1, б."з", б."бб" от ЗДвП, който определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В заповедта от фактическа страна се сочи, че жалбоподателят е напуснал произшествието и не е уведомил съответната служба за контрол на МВР, което е неизпълнение на дължимо поведение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП, а от правна страна деянието е [жк], ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП – задължение за уведомяване на службите за контрол при наличие на пострадали хора от ПТП, каквато хипотеза в случая не е възникнала.

Независимо от това несъответствие съдът приема, че същото е несъществено нарушение, тъй като несъобразяването на задълженията от водач, който е участник в ПТП и по чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП – се изразява в неуведомяване на съответната служба за контрол и напускане на мястото на произшествието - деяние, което се доказва с представените по делото доказателства. Сочените правила за поведение и в двете хипотези представляват задължения на водачите като участници в пътнотранспортно произшествие да останат на мястото на произшествието и да уведомят съответните служби. Затова съдът приема, че в случая неточната правна [жк], но дължимо правило за поведение, не е довело до заблуждение жалбоподателя какво именно не е извършил.

Съставеният АУАН и протокол за ПТП водят до извода, че между участниците в произшествието не е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. При липса на съгласие между участниците в ПТП възниква задължение за оставане на мястото на произшествието и уведомяване на службите за контрол на движението. Оспорената заповед е издадена именно заради неизпълнение на задължение на жалбоподателя като участник в ПТП и за нейната законосъобразност е достатъчно посочената разпоредба на чл. 171, т.1, б.“з“, б.“бб“ от ЗДвП като основание за прилагане на ПАМ, съответстващо на фактическото установяване, визирано в мотивите на заповедта.

Предвид безспорното установяване на сочената в заповедта фактическа обстановка, която съответства напълно на хипотезата на чл. 171, т. 1, б."з", б."бб" във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че заповедта е издадена при липса на съществени пороци във формата и при правилно прилагане на материалния закон.

С оглед горното съдът приема жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Разноски на страните не се следват. Ответникът е представляван от юрисконсулт, но същият не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административният съд – Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. С. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1302670 от 12.03.2026 г., издадена от М. К.- младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�