Решение № 85 от 30.09.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Чирпан, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200174 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Д. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.р., ул.

***, с адрес за призоваване: гр. П., бул. *** срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********/26.01.2023 г., с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена административна санкция - „имуществена санкция” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 - дневен срок от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, по съображения подробно описани в жалбата.

Моли се съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд - Чирпан, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призовани, не изпращат представител. С молба процесуалният представител, юрисконсулт С. Стоева 1 Гладийска, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърден ЕФ № **********, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Алтернативно, ако жалбата бъде уважена, моли съда, ако е над минималния размер, да приеме възражението й за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

Моли, в случай, че не е осъществено процесуално представителство в о.с.з. по настоящото производство и не са извършени процесуални действия в хода на делото, да се присъди възнаграждение под минималния размер.

ЧИРПАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

На 26.01.2023 г. в 11:54 часа е било установено нарушение №

F338042АF20D2905E053031F160A6652, извършено с пътно превозно средство – лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 400 Д 4Матик, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 2760, собственост на Д. К. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Пловдив, община Първомай, с. Б.р. № ***.

Нарушението е констатирано при движение на автомобила в община Братя Даскалови, по път А-1, км 159+028, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Според данните от електронната система за събиране на пътни такси, за посоченото пътно превозно средство към този момент не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10021, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, разположено на път А-1, км 159+028. За констатираното нарушение е бил генериран доклад от електронната система по чл. 167а, ал.

3 от Закона за движението по пътищата, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал.

Въз основа на така установеното е бил издаден Електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал.

3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, тоест 153,39 евро.

В електронния фиш е посочено още, че независимо от налагането на имуществената санкция се дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 9 лева, тоест 4,60 евро, както и че адресатът на фиша може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването му заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева, тоест 35,79 евро.

От приложеното известие за доставяне се установява, че електронният фиш е връчен на 05.06.2026 г. Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок.

2

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш № **********/26.01.2023 г., известие за доставяне, справки за нарушения, Протокол 28765/21 от 09.09.2021г., Заповед № РД-11-983/13.09.2021г., Разрешение за строеж № РС-60/25.06.19г., Приложение 1, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г., както и останалите документи от административнонаказателната преписка, приети в съдебното заседание.

Съдът кредитира тези доказателства като относими, допустими и непротиворечиви помежду си, като същите установяват по несъмнен начин времето, мястото, моторното превозно средство, неговия собственик и липсата на заплатена винетна такса към момента на засичането му на платената пътна мрежа.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице – адресат на електронния фиш, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в предвидения от закона срок. Поради това следва да бъде разгледана по същество.

По възражението за давност:

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за изтекла давност.

В подадената жалба и в последващата писмена защита се смесват два различни института – давност за административнонаказателно преследване и давност за изпълнение на вече наложено административно наказание. В случая не е налице изтекла абсолютна давност, която да изключва възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя към момента на издаване и връчване на процесния електронен фиш.

Независимо от това и независимо от оплакванията в жалбата, съдът дължи цялостна служебна проверка на обжалвания акт относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност. Именно в рамките на тази служебна проверка съдът намира, че макар възражението за давност да е неоснователно, електронният фиш подлежи на отмяна по съображения, свързани с несъразмерността на наложената санкция.

По съществото на спора:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.01.2023 г. в 11:54 часа процесното пътно превозно средство – лек автомобил с технически допустима максимална маса 2760, собственост на жалбоподателя, е било засечено да се движи по участък от платената пътна мрежа, без за него към този момент да е била заплатена дължимата винетна такса. Ето защо от фактическа страна нарушението е установено.

Съдът приема също, че процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискуемите реквизити. Посочени са време, място, моторно превозно средство, собственик, нарушена разпоредба и санкционна норма. В този смисъл не се констатират такива съществени процесуални нарушения, които 3 сами по себе си да обуславят отмяната му.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че електронният фиш е материално незаконосъобразен.

На жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП в размер на 300 лева, тоест 153,39 евро. Този размер е нормативно определен като абсолютно фиксиран. Законът не предоставя възможност нито на административнонаказващия орган, нито на съда да преценят конкретната тежест на нарушението и да индивидуализират санкцията според особеностите на отделния случай.

Именно в това се състои порокът на приложената санкционна конструкция. При нея едно и също по размер наказание се налага без оглед на това дали се касае за еднократен пропуск, за краткотрайно ползване на платен участък, за нарушение с ниска степен на обществена опасност, за техническа грешка или за случай с по-висока укоримост. Не се отчитат никакви конкретни обстоятелства относно характера, тежестта и интензитета на нарушението. Така предвидената санкция не допуска никаква реална индивидуализация.

Принципът на пропорционалността е основен принцип на правото на Европейския съюз и изисква строгостта на санкцията да съответства на тежестта на конкретното нарушение. Макар процесният случай да касае лек автомобил и винетна такса, а не тежкотоварно превозно средство и тол такса, това не изключва приложението на самия принцип. Решаващо е, че и в настоящата хипотеза законодателят е възприел санкция в абсолютно фиксиран размер, без какъвто и да е механизъм за съобразяване на конкретните факти по делото.

Не променя този извод и предвидената възможност за заплащане на компенсаторна такса. Тази възможност не представлява механизъм за съдебна или административна индивидуализация на наказанието, а алтернативен способ за освобождаване от административнонаказателна отговорност при предварително определена и също фиксирана сума. Следователно и тя не преодолява несъразмерността на самата санкционна уредба.

Следователно, макар нарушението да е формално доказано, налагането на имуществена санкция в абсолютно фиксиран размер, без възможност за отчитане на характера и тежестта на конкретното деяние, противоречи на принципа на пропорционалността и води до материална незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Съдът не разполага с правомощие сам да определи друг, „справедлив“ размер на санкцията, тъй като законът не предвижда санкционен диапазон, а фиксирана сума. Ето защо в случая не е налице възможност за изменение на акта, а само за неговата отмяна. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът отменя акта, когато при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С оглед изхода на делото и предвид отмяната на процесния електронен фиш, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно, а искането на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.06.2026 г., от който се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро.

Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

На въззиваемата страна разноски не се дължат с оглед изхода на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********/26.01.2023 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Д. К. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Пловдив, община Първомай, с. Б.р. № ***, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, тоест 153,39 евро, за нарушение на чл.

139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, да заплати на Д. К. Д., ЕГН ********** разноски в размер на 100 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.