Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1750 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13109/2022
Вид
Решение № 1750
Подписан
18.04.2024
В сила
31.10.2024
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова. като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330113109 по описа за 2022 година

Производството е по иск и евентуален такъв с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът А. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. П..........., ул.М............. Р. Р., със съдебен адрес: гр. П...., ул. „Й... Г............ в исковата си молба против "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК .................със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев'“ № 3 (Литскс Тауър), ет. 10, иска от съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № .............

При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи първоначалния иск, да прогласи нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ...................., като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Претендира разноски.

Ответникът "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК .............. с отговора на исковата молба, предявява насрещен иск, с които е поискал от съда да осъди първоначалния ищец по делото А. А. Д., да бъде осъден да заплати сумите: 349,48 лева падежирала главница, дължима за периода от 16.08.2022 г. до 16.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от депозиране на насрещния иск - 21.11.2022 г. в съда до окончателното изплащане на вземането; 3,20 лева обезщетение за забава, начислено върху падежиралата главница за периода от 17.10.2022 г. до 18.11.2022 г.; 14,52 лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.09.2022 г. до 16.10.2022 г.;

1

Ищецът твърди, че на ....................е сключил по реда па ЗПФУР с ответника Договор за потребителски кредит №............. по силата на който са му предадени в заем сумата в размер на 2 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,44 % и годишен процент на разходите - 48,84 %.

Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 3, в срок до края на следващия ден от сключването на договор за кредит, Кредитополучателят бил длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 2 700,00 лева, със срок на валидност до 17.10.2022 г. В разпоредбата на чл.

3.2 от ОУ на ответника било уредено предоставянето на гаранция по кредита:

„3.2. Задължение за осигуряване на гаранция от страна на Кредитополучателя:

1. В срок до края на следващия ден от сключването на Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят е длъжен да представи на ДРУЖЕСТВОТО гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България: в) двама поръчители.

2. (Изм. с реш. на управителя от 19.07.2016 г.) Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит" ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит.(Доп. с pew. на управителя от 19.07.2016 г.) Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.

3. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на 2

ДРУЖЕСТВОТО и да предоставят информация за себе си - лични данни и данни, касаещи тяхната кред итоспособн ост.

4. ДРУЖЕСТВОТО не е длъжно да приеме предложените от Кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители. ДРУЖЕСТВОТО може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено съС.ие и друга подобна. “

При неизпълнение на разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от договора за потребителски кредит във връзка е чл. 3.2 от ОУ на ответника, кредитополучателят на осн. чл. 6. ал. 1 от договора за потребителски кредит дължал неустойка в размер на 2 556,00 лв., която се престирала разсрочено заедно е погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит № .............. бил нищожен и ищецът дължал връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, начислена неустойка по горния член или други разходи по кредита.

Евентуално, в случай, че се приеме, че Договор за потребителски кредит № ............. не е нищожен, то счита, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от същия е нищожна.

Твърди, че съображенията за нищожност на договора, евентуално за клаузата на чл. 6, ал. 1 били следните:

Договорът за кредит бил нищожен поради нарушаване на добрите нрави.

Договорът за кредит бил нищожен поради нарушение на разпоредбата на на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.

Моли, в случай, че съдът не приеме аргументите за нищожност на целия договор, то счита, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора за паричен заем е нищожна , като противоречаща па добрите нрави и на осн. чл. 19, ал. 5 във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за изпълнение на задължение за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни събития, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

ОТВЕТНИКЪТ "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК ......... чрез пълномощника му ............ П. П., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

3

Излага доводи за това. Предявява наслещи осъдителни искове срещу първоначалния ищец по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените и събрани по делото доказателства се установява, че страните по делото не спорят, че мужду тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № .............., за сумата от 2 000,00 лева с лихвен процент 40,44 %, ГПР в размер на 48,84 % и обща сума дължима по кредита в размер на 2 700,00 лева.

По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че Размерът на ГПР/годишния процент на разходите/ по процесния договор за потребителски кредит № .............. е 48,84 %, но ако в обхвата на кредита се включи и уговорената в чл.6 ал.1 от договора неустойка от 2 556,00 лева, то ГПР възлиза на 332,35 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

По първоначално предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.

Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.

Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски кредит № ............, за сумата от 2 000,00 лева с лихвен процент 40,44 %, ГПР в размер на 48,84 %, е договорена клауза, при която заемът се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с гаранция издадена от небанкова финансова институция.

4

Уговрено е при неизпълнение на това изискване, кредитополучателят на основание чл.6 ал.1 от договора, да дължи неустойка в размер на 2 556,00 лева, която се престира разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Уговорената неустойка е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общо оскъпяване на кредита.

Видно от зключението на вещото лице С. К., беше установено че ГПР с договорената неустойка е на годишна база е 332,35 %, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

По този начин, кредиторът е въвел в заблуждение кредитополучателят/потребител/ относно размера на ГПР прилаган в отношенията по договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него е включена клауза, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26 ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените е и тази по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Предвид на това и след като калузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.