Решение № 6790 от 01.11.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,

01.11.2018г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ-ри Б състав в публично заседание на

Двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при секретаря

Д.Шулева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. дело N

2866 по описа за

2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Н.Т. срещу решение от 16.11.2015г. на СРС, 59 състав, постановено по гр.д. № 21145/12г. в частта, в която срещу нея са уважени искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От Е.Н. Т. е постъпила въззивна жалба и срещу решение от 02.04.2017г., постановено по същото дело по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че решението, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора е неправилно. Счита, че главният иск на ищеца е останал недоказан. Първоинстанционният съд погрешно е приложил правните норми относно давността. Поддържа, че правният спор е трудов и при разглеждането му следва да намери приложение КТ- чл.203, ал.1, а именно дали става въпрос за имуществена отговорност - пълна или ограничена или за неоснователно обогатяване. Счита, че подлежи на обсъждане въпросът дали в случая е налице деликт/ непозволено увреждане/ или неоснователно обогатяване.

Ако се приеме, че спорът е трудов, то следва да намери приложение чл.358 от КТ и искът да се приеме като погасен по давност. Не е изследвана служебно от съда и разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗД.

Нарушен е материалния закон, тъй като са смесени два напълно самостоятелни правни института- неоснователно обогатяване и гражданска отговорност/ договорна или деликтна/. Факти, релевантни за гражданската отговорност, са отнесени към неоснователното обогатяване. Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската й отговорност. Счита, че по делото безспорно е установено наличието на договорно правоотношение, а именно трудово, поради което решението трябва да се търси въз основа на материалноправните разпоредби на КТ, а не по гражданския закон. Счита, че без значение е защо и как се е стигнало до ползване от работника на продължителен отпуск, както и ползване на телефонните и интернет услугите, като счита, че работодателят е този, който е следвало да ги преустанови като това е негова грижа.

Това означава, че тези услуги не са дадени без основание, за да се претендира стойността им по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Едно възможно основание е трудовият договор. Твърденията и на двете страни са, че телефона и интернет услугата са дадени от работодателя във връзка с трудовия договор. Другото възможно основание е изпълнение на нравствен дълг.

Първоинстанционният съд е приел, че след като липсва писмен акт за ползване на телефон и интернет, то тези услуги са предоставени извън трудовото правоотношение, т.е. без правно основание. Този извод не е правилен.

Въззивникът се позовава на чл.271 от КТ и твърди, че е била добросъвестна при ползването на услугите. Поддържа възражението си за давност.

Във втората жалба се твърди, че има не очевидна фактическа грешка в първото решение, а има непълно решение и следва да се приложи чл.250 от ГПК. Счита, че е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд по призоваването й за съдебното заседание на 13.03.2017г.

Затова моли въззивния съд да отмени решението от 16.11.2015г. в атакуваната част и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да отмени второто решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК.

„А.Т.С.И“

ООД не взема становище по жалбите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Районният съд е сезиран с искове, квалифицирани от него по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „А.Т.С.И“ ООД твърди, че с ответницата са били в трудово правоотношение от 27.04.2006г. до 26.12.2011г. От 12.12.2007г. до датата на прекратяването тя е ползвала отпуск за бременност и раждане и гледане на малко дете. На 05.05.2006г. на Е.. Т. й е предоставена СИМ карта за мобилен телефон с номер *********. Договорът за него е сключен между ищеца и „М.“ АД, който е получавал фактурите за използваните услуги. За периода 01.05.2006г. до 28.02.2011г. сметките за ползвания от ответника телефон възлизат на 2 349, 99 лв., които изцяло са платени от дружеството- ищец. За периода от 11.10.2007г. до 31.10.2010г. Евг. Т. е ползвала и услугата интернет чрез ADSL чрез телефонния пост на домашния й адрес, а именно********.

Сметките по договора са на стойност 783, 94 лв. и са платени изцяло от ищеца. При извършена вътрешна проверка в дружеството е установено, че заплащането на горните суми е без основание, тъй като услугите не са ползвани през посочения период за служебни цели. Така ответникът се е обогатила неоснователно като си е спестила разходи за заплащането им, които би направила, и обогатяването е за сметка на дружеството. На 20.12.20111г. на ответника Евг. Т. е връчена нотариална покана за заплащане на горните суми, но плащане няма. Затова моли съда да я осъди да му заплати сумата от 3 133, 93 лв., както и лихва за забава за периода 20.12.2011г. до 26.04.2012г. в размер на 114, 32 лв. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва исковете.

Счита, че спорът е по КТ, т.е. трудов, а не по гражданския закон, поради което искът е погасен по давност. Счита, че следва да намери приложение нормата на чл.358 от КТ. В разпоредбите за давността КТ не препраща към гражданския закон. При трудовите спорова давността се прилага служебно от съда за разлика от гражданските и търговските. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че отговорността й следва да се счита по чл.203, ал.1 от КТ, а не по чл.55, ал.1 от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД.

Счита, че институтът на неоснователно обогатяване е неприложим, тъй като между страните има трудово правоотношение, че евентуално има увреждане на имущество на работодателя. Ответникът Евг. Т. твърди, че е постъпила на работа при ищеца в края на април 2006г. със срок на изпитване. Тогава той е имал политика да предоставя на своите служители мобилни телефони и да им осигурява интернет ADSL чрез домашен телефонен пост. Не е съществувала уговорка или писмени правила работниците да заплащат тези услуги. На всеки служител е дадено правото да ползва мобилните услуги и интернет без ограничения във времето, нито в целта на ползването, т.е. услугите са ползвани във връзка с изпълнение на служебните задължения и по повод работата.

Работниците са имали право да ползват телефона и за лични обаждания, както и интернет услугата може да се ползва и за лични нужди. Счита, че ползването на телефон и интернет е социална придобивка и са предоставени с изричното съгласие на работодателя. Сочи, че е действала добросъвестно. Представените писмени доказателства не установяват основанието и размера на иска.

Не се спори, а и от представените трудови договори, се установява че между тях е съществувало трудово правоотношение от 27.04.2006г. до 26.12.2011г., когато то е прекратено със заповед от 20.12.2011г. на основание чл.325, т.1 от КТ.

Не е спорно, че ответникът е ползвал посочената в исковата молба услуга –интернет за телефонен пост ********.

Безспорно е, че с нотариална покана, връчена на Евг. Т. на 20.12.2011г., ищецът я е поканил да заплати ползваните от нея услуги мобилен телефон и интернет в срок от 14 дни от връчването на поканата.

С оглед твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства: договор между ищеца и БТК за ADSL услуги за телефонен пост *********, фактури, изходящи от оператора във връзка с ползвания интернет, както и фактури във връзка с ползван мобилен телефон, Правилник за вътрешния трудов ред.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят М.твърди, че от

1997г. работи при ищеца, тъй като е създател на дружеството и съдружник. Длъжността му е консултант. От м.05.2006г. до края на 2011г. Евг. Т. е била техен служител на длъжност „специалист обслужване на клиенти“. Основните й задължения са били свързани с активация на продукти на „Майкрософт“, отговори на запитвания на клиенти на „Майкрософт“, когато има някакъв проблем с лицензирането или някой клиент иска нещо да си закупи и регистрация на проблеми, свързани с продуктите. На ответника й е предоставена за ползване СИМ карта от м. 05.2006г. до м.02.2011г. Такава услуга й е била необходима, за да си изпълнява служебните задължения. Предоставяли са се СИМ карти за служебно ползване. Служителите са си ги вземали с тях, тъй като идеята е била, ако са извън офиса, за ги използват за работа.

Знае, че Е.Т.е била в продължителен отпуск- около 4 години, и в този период не е получавала служебни задачи.

Въпреки това картата е била използвана, като свидетелят счита, че това не е било за служебни цели. Не е забранявано на служителите да звънят един на друг, както и на други лица, стига да е свързано с работата. Няма правило, когато служител излиза в отпуск да връща картата. Не знае кой и как е взел решение да се дават СИМ карти. Първоначално, когато е създадено дружество, е имало решение само сътрудниците да ползват СИМ карти, но не знае кой и как е решил да се раздават такива и на служителите. След излизането в отпуск на Евг. Т. друг служител е поел клиентите й. За комуникация са се използвали служебни имейли на дружеството. Всеки служител има индивидуален електронен адрес, от който изпраща електронни писма във връзка с работата му и ако се закрива позицията му се закрива и имейла му.

Ако клиентите се поемат от друг служител, той започва да ползва чуждия имейл. Може да го чете, но отговаря от собствения си. Служителите по принцип могат да проверяват електронните си пощи и да изпращат писма от всеки един компютър, не само от служебния.

Свидетелят Т. заявява, че през времето от 2007г.- 2008г. е работила при ищеца като главен счетоводител и познава ответника във връзка с работата й. Евг. Т. е работила в „Търговски отдел“. Още при постъпването на работа служителите са се интересували какво ще им бъде предоставено и управителят е обяснявал, че ще им бъде даден мобилен телефон и възможност за включване на интернет ADSL към домашен телефон, както и различни застраховки. Много хора са ползвали домашен интернет, който им е предоставял достъп до работата от разстояние. Имало е служители, които не са имали работни места, а са работили от дома си и когато се е налагало да са в офиса са се сменяли с други колеги. Мобилните телефони са се предоставяли на служителите като са могли да ги ползват за лични и служебни цели. Според свидетеля са имали лимит, който е бил в зависимост от длъжността. За нея като главен счетоводител не си спомня да е имало лимит.

Освен СИМ картата се е предоставял и телефонен апарат. С това се е занимавал финансовият директор М.А..

Д.Д.е отговарял за връзка с БТК.

Мобилните телефони са се заприходявали само, ако са били на стойност над 500 лв. Затова с тях свидетелят не се е занимавал. Не си спомня как са се предоставяли мобилните телефони- срещу подпис с протокол. Би трябвало да е с протокол. Интернетът се е предоставял с протокол. Финансовият директор е имал право да извършва интернет банкиране. От „М.“ и БТК са издавали обща фактура за всички ползвани услуги и финансовият директор е извършвал плащането чрез интернет. ADSL е завяван от името на дружеството без телефонният пост да се прехвърля на фирмата.

Телефонът се е връщал, когато служителят напусне. По същия начин е било и с интернета. Било е трудно, тъй като договорът за него е бил срочен и когато служителят напусне преди да е изтекъл срокът с БТК трябва да се уведоми веднага да се прекрати услугата към съответния телефонен пост, но и от БТК не са го спирали веднага. Когато свидетелят е напуснал три пъти се е обаждала на колега от ищцовото дружество да й спрат интернета. Той се е ползвал само за работа- проверка на поща ли дистанционно свързване с компютъра в офиса, за да може да се работи от разстояние. Когато някой напусне, телефонът се е давал на друг колега или на новопостъпилия. Когато се е закупувал по- нов модел мобилен телефон, той се е предоставял на служителите на по- високи длъжности, а старите са се предавали за ползване от тези, които са с по- ниски длъжности. Свидетелят не си спомня нейния мобилен номер, както и този на ответника.

Разпечатката съдържа 47 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3faf8760-b9dd-49c6-8167-d62f785e83ad