Определение № 62 от 13.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20265001000020 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на М. Х. М. с ЕГН ********** и Ж. М. М. с ЕГН **********,подадена чрез общия им пълномощник адв. Ф. Г.,против определение №718 от 19.09.2025 г.,постановено по т.д.№108/2024 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и че са неправилни и абсолютно погрешни мотивите на ОС,на които е основан обжалвания краен резултат.На първо място частните жалбоподатели поддържат,че е неправилен и противоречащ на задължителната съдебна практика на ВКС извода на окръжния съд за липса на правен интерес от иска по чл.439 от ГПК,като излагат подробни доводи в тази насока в частната си жалба.Считат,че описаните в пет пункта от частната жалба документи представляват новооткрит факт,респективно и ново доказателство по смисъла на ГПК,обосноваващи правния интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК,тъй като датата на издаване на документите следва датата на постановяване на решение №39/06.02.2023 г.

/имащо характер на определение/, постановено по т.д.№186/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора.Във връзка с предявения иск по чл.439 от ГПК са изложени в частната жалба и обстоятелства за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД относно спорните вземания,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и се поддържа,че същият иск е базиран на давност след издаване на изпълнителния лист за спорните 1 вземания.В тази насока частните жалбоподатели твърдят,че с предявения иск по чл.439 от ГПК търсят съдебно потвърждение,че изпълнителното производство е загубило правното си основание поради изтекла давност,а съдът е бил длъжен да даде ход на този допустим /според частните жалбоподатели/ иск и прекратяването на производството по него е изцяло неправомерно и противоречащо на ефективна съдебна защита.

На следващо място,в частната жалба се поддържа довода,че е неправилен “общ” отказ за разглеждане на всички предявени искове и че дори съдът да счита,че исковете по чл.124,ал.4 от ГПК са недопустими,той е бил длъжен да продължи производството поне относно допустимия иск по чл.439 от ГПК,като прекратяването на цялото дело противоречи на чл.270,ал.3 от ГПК и на принципа на диспозитивното начало.

Наред с горните аргументи,частните жалбоподатели излагат и довода за непълнота на мотивите на обжалваното определение,както и за нарушено право на съдебна защита.В тази насока сочат,че формалното прекратяване,без конкретна проверка дали твърдените последващи факти попадат в хипотезата на чл.439 от ГПК,противоречи на чл.6 от ЕКПЧ и чл.56 от КРБ /достъп до съд/,както и на изискването за пълни мотиви при процесуален отказ от правосъдие.Според тях е нарушено правото им на съдебна защита,прокламирано от чл.56 от КРБ и чл.6 от ЕКПЧ и отказът да се разгледа допустим иск представлява процесуален отказ от правосъдие и противоречи на гарантирания достъп до съд.

Въз основа на горните съображения,частните жалбоподатели молят да бъде отменено изцяло определение №718 от 19.09.2025 г.,постановено по т.д.

№108/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на исковете по същество или евентуално,ако въззивният съд приеме,че исковете по чл.124,ал.4 от ГПК не са допустими като самостоятелни искове,да отмени частично определението и да върне делото “поне относно иска по чл.439 от ГПК,като укаже на първата инстанция да даде ход по същество”.Молят да им се присъдят направените в настоящото производство разноски.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД-гр.София с ЕИК

831094393 и от банката,чрез юрисконсулт П. Х.,е подаден в законния срок писмен отговор,в който е изложено становището,че частната жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно,тъй като предявените от частните жалбоподатели искове са недопустими.Подробни аргументи за обосноваване на това становище се съдържат в отговора.Поискано е всеки един от частните жалбоподатели да бъде осъден да заплати на банката юрисконсултско възнаграждение за производството пред АС-Пловдив в размер на 190 лв. съгласно чл.25а,ал.3 от НЗПП във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК и чл.37,ал.1 от ЗПП.

При условие на евентуалност банката е заявила в отговора си възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от частните жалбоподатели адвокатско възнаграждение.

2

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна-от ищците в първоинстанционното производство,имащи правен интерес да обжалват конкретното определение с оглед постановения с него краен резултат,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК,тъй като е от категорията актове,преграждащи по-нататъшното развитие на делото.Ето защо въззивният съд намира частната жалба за допустима и като такава следва да я разгледа по същество.

По съществото на частната жалба:

По т.д.№108/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора са предявени от М. Х.

М. с ЕГН ********** и Ж. М. М. с ЕГН ********** против “Първа инвестиционна банка”АД-гр.София с ЕИК 831094393 четири обективно и кумулативно съединени иска,три от които с правна квалификация по чл.124,ал.4,изр. първо от ГПК,а четвъртият-с правна квалификация по чл.439 от ГПК.

С първият иск ищците са поискали да бъде постановено решение,с което да се признае за установено между тях и ответника,че извлечение от счетоводните книги на ПИБ изх.№231-233/27.05.2020 г.,сложено на лист №8 от съдържащите се в кориците на ч.гр.д.№1601/2020 г. по описа на РС-Стара Загора документи,е неистински и неверен документ и да се прогласи неговата нищожност,защото записаното в него съдържание е неистинско и невярно.

Според петитума на втория иск,ищците са поискали да се постанови решение,с което да се признае за установено между тях и ответното дружество,че заповед №694/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.

№1601/2020 г. по описа на РС-Стара Загора,сложена на лист №35 от съдържащите са в кориците на същото дело документи,е неистински и неверен документ и да се прогласи нищожността й,защото записаното в заповедта съдържание относно дължими от ищците на ответното дружество парични суми е неистинско и невярно,понеже се основава на неистинното и невярно извлечение от счетоводните книги на “ПИБ”АД изх.№231233/27.05.2020 г.,сложено на лист №8 от съдържащите се в кориците на частно гражданското дело документи.

С третият от предявените обективно съединени искове ищците са поискали да бъде постановено решение,с което да се признае за установено между тях и ответника,че изпълнителен лист,издаден на 01.06.2020 г. от РССтара Загора на основание заповед №694/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.№1601/2020 г. по описа на РС-Стара Загора,находящ се в оригинал по изпълнително дело №20208680400320 по описа на ЧСИ-Румяна Манджурова,рег.№868,с район на действие Окръжен съд-Стара Загора,е 3 неистински и неверен документ и да се прогласи нищожността му,защото записаното в него съдържание,относно дължими от ищците на ответното дружество парични суми е неистинно и невярно,понеже се основава на неистинното и невярно извлечение от счетоводните книги на ПИБ изх.№231233/27.05.2020 г.,сложено на лист №8 от съдържащите се в кориците на ч.гр.д.

№1601/2020 г. по описа на РС-Стара Загора документи,както и на неистинното и невярно съдържание на горната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,сложена на лист 35 от съдържащите се в кориците на посоченото частно гражданско дело документи.

С предявения четвърти иск двамата ищци са поискали да се признае за установено,че те не дължат на ответника “ПИБ”АД с ЕИК 831094393 сумата в размер на 104 903,57 лв.-главница,по договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,ремонт и реконструкция №331077 от 17.04.2013 г.,сключен с “МКБ ЮНИОНБАНК”ЕАД с ЕИК 831596033,сумата от 43 468,12 евро главница,ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането,7504,63 евро възнаградителна лихва от 17.07.2017 г. до 04.02.2020 г.,475,83 евро наказателна лихва за забава от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г.,434,68 евро законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020 г.,289,08 евро законна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,156,97 евро законна лихва от 14.05.2020 г. до 26.-5.2020 г.,както и сумата 2046,93 лева държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,за които суми е издаден от РС-Стара Загора изпълнителен лист от 01.06.2020 г.,въз основа на заповед за изпълнение №694/01.06.2020 г.,по реда на чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.

№1601/2020 г. по описа на РС-Стара Загора,по повод на който е образувано изпълнително дело №20208680400320 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова,рег.№868,с район на действие Окръжен съд-Стара Загора,поради погасяването им по давност,както и поради обстоятелството и факта,че този изпълнителен лист се основава на неистинни и неверни документи,каквито са описаните по-горе извлечение от счетоводните книги на ответната банка,заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.06.2020 г.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,в който е изложил съображения за недопустимост на предявените искове.След връчване на препис от този отговор на ищците и като цяло-след приключване размяната на книжа между страните по глава 32-ра от ГПК,първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение №718 от 19.09.2025 г.,с което е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове и е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 540 лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Най-общо казано,мотивите на първоинстанционния съд,на които е базиран извода,че е недопустим първия от предявените искове по чл.124,ал.4 от ГПК,са че предявяването в отделно производство на иск за установяване неистинността на извлечението от търговските книги е недопустимо,тъй като длъжниците са могли да го оспорят по реда на чл.193 ГПК в производството,в което този документ е бил представен.За документите,предмет на останалите 4 два установителни иска по чл.124,ал.4 от ГПК,а именно-посочената по-горе заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист,окръжният съд е приел,че тези документи са били представени в производството по т.д.№186/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора и ищците не са оспорили истинността им в същото производство,не са възразили за приемането им,поради което е преклудирана възможността в друго производство чрез иск по чл.124,ал.4 от ПК да се оспори истинността на същите.

Наред с това,съдът е приел,че оспореното извлечение от търговските книги на банката представлява подписан частен документ,а доказателствената сила на частния документ е само формална,когато е подписан и тя се изчерпва с авторството,а когато не е подписан-че е съставен,и съдът няма задължение да приеме за осъществен оспорения факт,засвидетелстван в частния документ,нито за достоверна датата на съставянето му.Според окръжния съд,съдържанието на частен диспозитивен документ се преценява свободно от съда,съобразно всички доказателства по делото,поради което,доколкото ищците не са оспорили неговата формална доказателствена сила,установяването на неистинността на съдържанието му е недопустимо по реда на чл.124,ал.4 ГПК.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3faf09e7-d282-4b90-888a-49126773b33d