Решение № 3942 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3942 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20263110103141 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „*” АД срещу Агенция „*” иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 215,06 евро, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2026 г. до окончателното погасяване на задължението.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, назначаване на съдебна автотехническа експертиза и допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел.

С разпореждане № 13088 от 01.06.2026 г. съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Агенция „*”, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на иска.

С последваща молба с вх. № 67949/27.08.2026 г., Агенция „*” признава иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника, което се поддържа и в открито съдебно заседание с молба с вх. № 763/30.09.2026 г.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 72,86 евро.

1

Водим от изложените мотиви, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, Агенция „*“, ЕИК * чрез териториална структура *, ЕИК * да заплати в полза на „*“ АД, ЕИК * сумата в размер на 215,06 евро, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2026 г. до окончателното погасяване на задължението..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Агенция „*“, ЕИК * чрез териториална структура *, ЕИК * да заплати в полза на „*“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 72,86 евро, представляваща държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца - IBAN: *, BIC: *, открита в "*" АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Варна.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2